Световната финансова система е на ръба на нова кредитна криза

Световната финансова система отново е застрашена от криза, след като междубанковите заеми отчетоха увеличаващ се риск, съобщава британският вестник Telegraph.

Жизненоважните системи за превод на заеми между банките са започнали да блокират, а пазарите на дългове се сриват. Последното въвеждане на количествени облекчения от Европейската централна банка ще спечели време, но мярката е недостатъчна и закъсняла, се посочва в статията.

Именно сривът в цените на американските имоти през 2007 година доведе до финансовата криза от 2008. Би било лесно да хвърлим вината върху собствениците на имоти в САЩ, но бихме допуснали грешка. Сривът на пазара не беше причината за кризата, а просто симптом от по-сериозните злини вследствие на евтините кредити, ниските рискове и обещанията, че поредното спасяване на банките е зад ъгъла.

Кейнсианският модел за стимулиране на икономиката, който беше приложен по целия свят, се проваля. Китайската икономика се разрастваше с 12% през 2010 година, но този ръст се забави до 7,7% през 2013 година и падна дори повече, до 7,4% през 2014 – най-ниската си точка за последните 24 години. Икономистите очакват ръстът на китайската икономика да се забави до 7% през тази година. Процъфтяващият някога имотен сектор вече е на парчета и повлича след себе си цялата икономика.

Втората глобална кредитна криза вече е налице в Китай, на 11 000 километра от епицентъра на предишната. Облигациите на китайските компании за недвижими имоти се сриват една след друга като домино. Kaisa, базираната в Шенжен строителна компания, която спечели $2,5 милиарда на международния пазар, трябваше да бъде спасявана от свои конкуренти миналата седмица, след като обяви, че не може да изплати дълговете си. Облигациите на други китайски компании за недвижими имоти, като например Glorious Property и Fantasia, също пострадаха сериозно.

Властите се опитаха да удържат разпространението на заплахата. Китайската народна банка изненадващо поряза с 50 базисни пункта съотношението на задължителните резерви на банките (RRR), от 20 на 19,5%. Но тази мярка не попадна в основата на проблема. Китайската кредитна система ще стане напълно неустойчива, освен ако всяка година не се печатат пари, които да стабилизират икономиката. Нескопосаното облекчаване на ликвидността няма да е достатъчно.

Натискът върху китайската банкова система личи ясно от повишените нива на SHIBOR, който показва, че банките се страхуват от отпускането на междубанкови заеми.

Но няма причина да злорадстваме. Разбирането, че това е просто изолиран инцидент, е смешно. Спомнете си, че същото се говореше и за ипотечната криза в САЩ. Проблемът е, че банки като Standard Chartered и HSBC значително са ускорили процесите по отпускане на заеми в Азия от 2008 година насам.

Тегленето на кредити е много лесно, по-трудно е тяхното изплащане. Ако заемите в Азия не бъдат върнати, има опасност заразата на китайския пазар за недвижими имоти бързо да се разпространи към някоя слаба британска банка, която никога не е стъпвала в Азия. Причината за това е, че британските банки взимат краткосрочни междубанкови заеми в размер на милиарди. Загубите от неизплатени кредити в Китай могат много бързо да се превърнат в проблем на Обединеното кралство.

Усредненият лихвен процент LIBOR, сочи, че, от 9 месеца насам, финансовите институции стават все по- малко склонни да си отпускат заеми една на друга. Част от този процес се дължи на здравословното възвръщане на нормалното оценяване на риска след 6 години на мощни парични стимули. И все пак, след като междубанковите преводи започват да поемат удара, твърде възможно е тези 6 години на разчитане на централните банки за капитал да са направили кредитната система силно уязвима.

Изглежда никой не си е взел поука. Реакцията спрямо причините за първата глобална финансова криза – а именно, евтините кредити, ниския риск и пакетите за спасяване на банките – е била просто героично усилие за създаване на по-евтини кредити, по-нисък риск и по-големи пакети за спасяване на банките.

Ново проучване на McKinsey & Co разкрива смайващия мащаб на проблема с растящия глобален потребителски дълг - с $57 трилиона от 2007 година насам, - достигащ общо $200 трилиона. Главните виновници за този ръст са Китай, които въведоха пакет от стимули в размер на 4 трилиона юана; Американският федерален резерв, който стартира три програми за количествено облекчаване, изкупувайки облигации в размер на $3,7 трилиона; Британската централна банка, която е похарчила £375 милиарда; и Япония, която увеличи бюджета си за изкупуване на активи от 60-70 трилиона йени миналата година, до 80 трилиона през тази.

Парите се вливат към активите, които осигуряват най-голяма възвращаемост при най-малко съпротивление. Ценните книжа скочиха значително. Американският и британският стокови базари са далеч от рекордните върхове. Бърз поглед върху компаниите, чиито дялове бяха облагодетелствани, разкрива, че акциите на новите технологични фирми са се покачили най-бързо и имат най-висока оценка.

Като обикновено, най-надценените активи са и най-зле оценени. Невероятни суми се плащат за компаниите с по-малко от 50-членен персонал по формулата „този път е различно”, базирана на кликове, гледни точки и на активните брокери, които убеждават инвеститорите да се разделят със спестяванията си.

Някои много особени класове активи са поникнали като гъби в зловонната почва на количествените облекчения. Най-добрият пример е криптовалутата Bitcoin. Тя няма централна банка и съществува единствено като виртуална валута. Често е приемана за конкурент на традиционните парични и разплащателни системи, но в действително двете са различните страни на една и съща монета. Bitcoin процъфтя по време на мащабното количествено облекчаване, увеличавайки стойността си над 7 пъти през 2013 година. Но сега, когато количественото облекчаване бе прекратено, Bitcoin се срина.

Печатането на долари стимулира всички пазари до рекордно високи нива.

Наперената криптовалута обаче не е сама – всички класове активи в момента пропадат. Цената на петрола спадна от $115 за барел през юни 2014 година до $52 в края на миналата седмица; цената желязната руда се срина от $140 за тон през януари 2014 до $62 в края на миналата седмица.

Не само класовете активи са нестабилни. Ключовите индикатори на международната икономическа активност също светят в червено. Индексът Baltic Dry, смятан за най-големия индикатор за растежа на световната икономика, миналата седмица се срина до рекордно ниските 559 точки от 29 години насам.

Втората кредитна криза е в разгара си в Китай, а Европа ще се бори да предотврати разпространението на заразата до кредитния си пазар.