Кратка история на черното злато в цифри

В отминали геологични епохи, когато климатът на Земята е бил тропически, а нейната повърхност е била покрита с плитки топли морета, милиарди тонове едноклетъчни водорасли и планктон умирали и потъвали на дъното. С времето тази огромна биомаса била покривана с пясък и седименти. Под въздействието на високата температура и налягане в земните недра в продължение на милиони години тази органична материя се превърнала в сложна смес от въглеводороди. Произходът на суровия петрол е биологичен.

97%

Петролът се среща не само в течно състояние като „нетрадиционните” залежи са във формата на „тежък петрол”, битум, „петролни пясъци” или „петролни шисти”. При това обаче най-ценни от икономическа гледна точка са леките, „сладки” видове петрол с високо съдържание на въглеводороди (до 97%), които могат най-лесно да бъдат дестилирани в различни видове горива.

1546 година

Самият термин „петрол” дължим на германския геолог Георг Бауер, който го използва за първи път през 1546 г. в своя труд De Natura Fossilium. Думата произхожда от гръцкия израз, означаващ буквално „каменно масло”.

19. век

Съвременната история на „черното злато“ започва през втората половина на 19. век, когато поредица от открития водят до подобряване на дестилацията на петрола – извличането на различни петролни продукти. Първата индустриална петролна рафинерия започва работа в Плоещ (Румъния) през 1856 г. В началото мащабите на добива в цял свят са символични поради ниското търсене. Увеличаващото се търсене на керосин („светилен газ”) обаче води до експлозивно нарастване на добивите.

20. век

Появата на двигателя с вътрешно горене в края на 19 век създава основата за нов огромен пазар за петролни горива. През първите десетилетия на 20. век автомобилите и авиацията превръщат петрола в стратегическа суровина, а през 50-те години на века „черното злато” официално отнема от въглищата титлата „основен енергиен източник за човечеството”.

42 мегаджаула

Свойството, което превръща петрола в практически незаменим източник на енергия е неговата енергийна плътност (количеството енергия, съхранена в единица обем или тегло от определено вещество). Нефтът е буквално натъпкан с енергия и в това отношение е абсолютен шампион сред всички изкопаеми и биогорива. Енергийната плътност на петрола е средно 42 мегаджаула на килограм, докато тази на второто по калоричност изкопаемо гориво, въглищата е 24 мегаджаула на килограм. Суровият петрол е не само важен енергиен източник, а и уникален коктейл от ценни вещества с практическо приложение. Чрез дестилация и рафиниране около 84% от произвеждания днес суров петрол се преработва в различни видове петролни горива, включително бензин, дизел, мазут, авиационно гориво и петролен газ (пропан). От петрола се произвеждат още продукти като асфалт, катран, петролен кокс, смазочни материали, парафин и сяра. От „черното злато” се извличат и голям брой химикали използвани от химическата индустрия за производството на всевъзможни продукти, вариращи от изкуствени влакна, машинни масла, багрила и пластмаси до вещества използвани във фармацевтиката и козметиката. Изхранването на нарастващото световно население зависи от съвременното интензивно земеделие, което от своя страна не може да съществува без изкуствени торове и пестициди, също произвеждани от петролни деривати.

85 млн. барела

Петролът днес осигурява около 34% от огромните енергийни нужди на човечеството, както и 95% от енергията, използвана за транспорт в глобален мащаб. В момента населението на Планетата потребява около 85 млн. барела петрол на ден. Според прогноза на IEA (International Energy Agency – Международна агенция по енергетика) ако сегашните тенденции се запазят консумацията на петрол ще нараства средно с 1.6% годишно в периода до 2030 г., когато светът ще използва 106 млн. барела дневно - с 45% повече в сравнение с 2006 г.

2020 г. – предизвестен финал

След всичко това трябва да споменем, че петролът има и един съществен недостатък – той е невъзобновяем, изчерпаем източник, т.е. количествата от него в земните недра са крайно и число и някога ще свършат. Отново според IEA в това отношение засега можем да бъдем спокойни. Доказаните световни резерви от петрол в момента се оценяват от международната агенция на 1,2-1,3 трилиона барела, като това количество е достатъчно за 40 години, при сегашните нива на консумация. Съвсем друг е въпросът доколко добивите ще нарастват с достатъчно високи темпове, за да отговорят на увеличаващата се глобална консумация. Факт е, че дори текущата глобална рецесия не успява да намали значително търсенето на петролни продукти, като дългосрочната тенденция сочи само нагоре. Главният икономист на IEA Фатих Бирол прогнозира пред вестник Guardian, че през 2020 г. добивът на конвенционален петрол (без нетрадиционни находища като „петролни пясъци“) ще навлезе в плато, т.е. няма да може да се увеличава повече. Всичко това означава, че в рамките на настоящия век човечеството ще бъде принудено да се освободи от своята петролна зависимост.

Начо Стригулев