Най-доброто мотивационно писмо, което съм получавал

Имам една основна философия във връзка с мотивационните писма: не се притеснявайте! По-добре недейте да ги мислите, премисляте, копирате и изпълвате с излишни детайли.

Мотивационните писма, които съм получавал, винаги са били три вида.

      1. Кратък преглед. Своеобразна автобиография под формата на проза. Този вид писмо се повтаря, чете се по-трудно от биографията, защото не е така ясно структурирано, и много често е изпълнени с излишни подробности.

      2. Формалното писмо. То, обикновено изглежда така: „Уважаеми г-не/г-жо, Прочетох за обявата ви в сайта за работа и условията ми харесаха...“ В този вид писма много често не изписват името ми или това на компанията правилно. Ако имат късмет, ще прочета писмото. Твърде е еднотипно.

      3. Писмото от вида „Аз съм луд!“. Този вид текст включва допълнителни, лични подробности, които авторът е решил да сподели и нямат никаква връзка с повода, заради който комуникираме. Има широка гама от такива примери, в някои от които човек ще си помисли, че авторът на текста наистина не е добре. Например „Разбрах, че методът за ръчно боядисване на плата е форма на изкуство, която ме е направила по-добър човек и същевременно по-ефективен мениджър.“

Да ви кажа, всъщност от мотивационното писмо има смисъл само в три случая:

         1. Когато знаеш името на човека, който искаш да те назначи.

         2. Когато знаеш нещо за изискванията в позицията, за която кандидатстваш.

         3. Когато си лично препоръчан (което включва 1 и 2).

Имайки предвид изброените условия, можете да помогнете на каузата си, като направите анализ на автобиографията си, което ще помогне на потенциалния ви нов шеф да оцени качествата ви. За да илюстрирам, ще ви представя най-доброто мотивационно писмо, което съм получавал:

„Уважаеми г-н Силвърман,

Пиша ви в отговор на откриването на позиция xxxx, като вярвам че писмото ми ще достигне директно до вас.

Мога да ви предложа седем години опит в управлението на комуникациите във фирмите xxxx, отлични умения в ръководенето на проектите и голямо внимание към детайлите, като вярвам че всички тези качества биха ме направили перфектен кандидат за откритата позиция.

Прилагам автобиографията си за ваше сведение и бих приветствал възможността да се срещнем и разговаряме лично.

Поздрави,

Xxxxx Xxxx”

Ето какво ми харесва в това писмо: То е кратко. Обобщава най-важното в автобиографията, което отговаря на желаната позиция. Човекът, който го е написал, е отделил време, за да помисли какво точно би направило впечатление на мен. Вместо да нахвърля много факти и надежди той предлага мнение, което ми помага да се фокусирам върху ценните му качества.

И това ми говори, че авторът не само ми показва умения, които имат връзка с позицията, но и ми казва че като бъдещ служител, той ще ми предлага решения, вместо само да описва проблемите в документи, адресирани до мен.

Какво мислите?

Дейвид Силвърман – предприемач, изпълнителен директор, автор и блогър, в Harvard Business Review.