Икономическите перспективи пред България от приемането ни в сухопътния Шенген

Плюсовете от Шенген са повече от минусите - да изградим още един коридор север-юг, както и да се свържем със Северна Македония, но най-важното е ние не трябва да имаме коридорно мислене, а трябва да изграждаме мрежа. Това заяви Симеон Ананиев, председател на УС, "Клъстер зелен транспорт", по време на първия панел "Икономически перспективи - нови хоризонти и регулаторни предизвикателства" на Първия годишен форум за транспорт, логистика и спедиция, организиран от списание "Мениджър".

Той отбеляза, че Турция и Северна Македония не са щастливи, че ставаме членове на Шенген. Ананиев заяви, че е оптимист, че България ще се превърне в регионален хъб и затова трябва да изграждаме мрежи - и север-юг, и изток-запад. "Имаме ли мрежа, винаги товарите ще минават през нас", добави той.

Ананиев обясни още, че се работи България да стане хъб на авиотовари от Америка, като така ще можем да станем разпределител на товари към всички съседни страни. "Шенген ще помогне да създадем центрове за концентрация и преразпределение на потоците и това, разбира се, не се харесва на част от нашите съседи, но ние трябва да работим в тази посока. В момента има търсене от големи инвеститори, които искат да изграждат такива хъбове, но желаят да има жп връзка, да са близко и магистрала, а ако местоположението е близко до летище, още по-добре. Това е бъдещето и ние имаме такъв хъб в Горна Оряховица, където ще се интегрират всички видове транспорт и ние ще привличаме товари, ще извършваме логистиката, където сме най-силни и ще има работа за хората в България", каза още председателят на УС на "Клъстер зелен транспорт".

Симеон Ананиев, председател на УС, "Клъстер зелен транспорт". Снимка: Гергана Петкова

В началото на тази година с колегите от Съюза на международните превозвачи изследвахме какъв е трафикът между вътрешните граници на България с Гърция и Румъния. На трите основни пункта, които се използват - Видин, Русе и Кулата на месечна база има по около 50 000 - 60 000 преминавания. От тях можем да проследим в последните две-три години ръста на българската индустрия. Но от стартирането на военния конфликт в Украйна се наблюдава двоен ръст на автомобилите от трети страни. За справка на Видин средното чакане до септември месец беше по 17 часа на автомобил, което е изключително много, каза Николай Рашков, представител на Съюза на международните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за транспорт към Европейската комисия.

Шенген ни се полага като пълноправни членове, отбеляза Рашков, но "въпросното изследване ни показа, че загубите за българската икономика в рамките на една година, са над 1 млрд. лева. При приемането ни в сухопътния Шенген ние виждаме как тези загуби ще започнат да се намаляват, транзитът на стоките ще се ускори драстично, докато стане факт приемането ни в Шенген каква ще е процедурата, при която ние ще можем да преминаваме през границите".

Николай Рашков, представител на Съюза на международните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за транспорт към Европейската комисия. Снимка: Гергана Петкова

Васил Лясков, изпълнителен директор, "ПИМК Холдинг", отбеляза, че по отношение прагматичното ни влизане в Шенген е особено важно наличието на пътна инфраструкутра. "Ние все още имаме големи затруднения в инфраструктурно отношение. Това лято имахме случаи не по 17, а по 36 часа седяха камиони на Видин за транспорт между България и Румъния. Комплексен е въпросът. Приемането ни в Шенген е голям успех и икономическите ползи ще бъдат големи. Сигурен съм, че ще бъде от полза и за крайния потребител", добави той.

България стои добре на картата на мултимодалния транспорт, похвали се зам.-министърът на транспорта и съобщенията Живко Петров.

"За да се извършат тези комбинирани превози, три са основните неща - регулаторна рамка, за което е отговорна държавата, ивфраструктура и логистични компании и оператори. По отношение на регулаторната рамка България е изпълнила всичко, което трябва да се приеме. Имаме обаче проблеми в прилагането на тази регулаторна рамка. Изоставаме в инфраструктурата - без добра инфраструктура няма как да се случи добра логистична услуга", отбеляза Петров.

В жп транспорта нямаме една цялостна завършена линия от българските пристанища на Черно море до София като основен логистичен център. Разпръсваме се на парчета и нямаме цялостен завършен продукт, добави той.

Петров добави, че геополитиката изведе на преден план необходимостта от "среден коридор" за придвижване. Българските пристанища имат потенциал, особено пристанице Варна. Средният коридор е приоритет на държавата в това направление, освен жп линиите и изграждането на магистралите. Там е и перспективата за голямо нарастване на количеството товари, посочи той.

Живко Петров, заместник-министър на транспорта и съобщенията. Снимка: Гергана Петкова

Липсата на инфраструктура е сериозен проблем. Може би наличието ѝ ще позволи много по-лесното генериране на идеи за това как да бъде комбиниран жп с автомобилен транспорт. По отношение на средния и южния коридор, защото китайските стоки, които традиционно вървяха през Русия и Беларус и влизат в Полша, в момента голяма част от тях се насочват към Балтийско море, Азербайджан, Грузия, Черно море. Идвайки на Констанца, Бургас, Варна или стигат до Турция. Това, което ние чуваме, е че масово компаниите предпочитат Констанца или Турция. България не присъства на картата за тях, не я разгглеждат като дистрибуционен хъб", отбеляза Васил Лясков, изпълнителен директор, "ПИМК Холдинг".

Васил Лясков, изпълнителен директор, "ПИМК Холдинг". Снимка: Гергана Петкова

Тодор Иванджиков, основател и управител, "Асоциация на българската авиационна индустрия" разказа къде е България във въздушното карго. "Без авиация България няма как да стане хъб. Има летища с потенциал като Пловдив и Горна Оряховица, които имат добри връзки с жп и магистралите. Въздушното карго е налично, но отива към Белгия, Франция", каза Иванджиков. Той даде идея някои стари летища, които са в тежест на държавата, да се дадат на концесия на концесионери с опит.

"Ако помислим за зона, където можем да складиране, да имаме бързо обслужване и обмитяване на стоки, ние ще станем златната касичка на държавата в транспорта, от която тя ще печели страшно много", добави Тодор Иванджиков.