Как модерните технологии и екологичните практики могат да преобразят транспортната индустрия

Как модерните технологии и екологичните практики могат да преобразят индустрията, за да отговори на нуждите на бъдещето? Този въпрос модераторът инж. Мартин Янев, мениджър и зам. председател на „Клъстер Зелен Транспорт", постави в центъра на втория панел „Устойчивост и дигитални решения“ от Първия годишен форум за транспорт, логистика и спедиция, организиран от списание „Мениджър“.

„Сектор транспорт и логистика е двигател на глобалната икономика, но е и сред ключовите предизвикателства за устойчивото развитие. Дигитализацията предлага уникални възможности за оптимизация на процесите, намаляване на въглеродния отпечатък и увеличаване на ефективността. Ще обсъдим не само предизвикателствата, но и иновативните решения, които могат да бъдат внедрени“, каза Янев.

На въпрос какво е текущото състояние и значението на морския транспорт за България, Стефан Станойков, председател на Управителния съвет на „БАКБА“ отбеляза, че над 60% от оборота за стоки за България минава по море, като глобално делът е над 80%.

„Въпреки това нашите пристанища и терминалните центрове, които са свързани с морския транспорт, изостават изключително много като развитие. Основният ни проблем винаги е била инфраструктурата – остарялата инфраструктура, липсата на дълбоководни кейове, липсата на модернизация на терминалите, липсата на складови площи и на мощности“, каза той.

Станойков посочи, че пристанищата във Варна и Бургас годишно генерират над 20 млн. тона товари, като основно се работи със зърно и горива.

„Поради факта, че изоставаме, общия брой на оборота за една година на двете основни пристанища и терминалите към тях е на една трета от този на съседите в Констанца“, добави той.

Според него България има много големи опции за развитие, тъй като е на географски подходящ кръстопът.

„Имаме излаз към Черно море и граница с река Дунав, която дава възможност за свързване с коридора Рейн-Дунав. За да бъдат направени всички тези неща обаче трябва да оправим инфраструктурата. Докато няма достатъчно добре изградена връзка между пристанищата и различните точки на страната и терминалите, нищо от това няма да се случи.“, категоричен е Станойков.

Стефан Станойков / Снимка: Гергана Петкова

Янев попита дали би било възможно опцията за публично-частно партньорство да помогне за развитието на нашата инфраструктура и на нашите транспортни вериги на доставки.

Станойков заяви ,че много добър пример за публично-частно партньорство с подкрепа на държавата е пристанището в Риека.

„Заедно с финансиране по програмата CEF колегите извършиха удълбочаване и реконструкция на кейовете. Модернизираха складове и мощности. Изградиха железопътна мрежа. Същото е възможно и при нас.  Процедурите за това трябва да бъдат облекчени“, обясни той.

Станойков даде за пример и пристанището в Хамбург, където контейнерният терминал е почти изцяло автоматизиран.

По отношение на екологията, той подчерта, че тя трябва да бъде приоритет за сектора.

„Чисто статистически погледнато морският транспорт на тон/километър е от най-ефективните – 80% от транспорта на стоки в световен мащаб генерира между 3% и 4% от замърсяването. Въпреки това има доста стъпки в развитието на тази тема.  Има резолюция 2020, която ограничава нивото на сяра в горивата, което корабите ползват, докато са на кей, като това намалява замърсяването“, отбеляза Станойков.

На въпрос има ли бъдеще водородът в корабоплаването, той отговори, че трябва да се съобразяваме с позицията си в Черно море и видовете кораби, които идват.

„Предвид спадналия интерес заради геополитическата обстановка и намаляването на товарооборота, някои екологични изисквания биха утежнили корабособствените и довели до допълнителен отлив на стоки“, подчерта той.

Николай Симеонов, изпълнителен директор на „Инфосистемс Интернешънъл" представи визията за бъдещето на системата CMRHub.

„От над 10 години разработваме системи в сферата на транспорта и дигитализацията. Поради възможността и вече нуждата от дигитализация, разработихме и нашето приложение, което се казва CMRHub. Чрез него можем да постигнем електронна товарителница, с която да преминем към дигитализация и премахване на хартиената такава“, разказа той.

„За да дигитализираме самата товарителница сме обърнали значително внимание на сигурността на данните, тъй като тя съдържа много чувствителна информация и всеки един превозвач и изпращач трябва да бъде сигурен, че данните му са защитени. В този контекст и предаването на данните към eFTI платформите, с които сме съобразили и архитектурата на приложението“, обясни Симеонов.

Николай Симеонов / Снимка: Гергана Петкова

Той заяви, че в България от 2025 г. би трябвало да се приемат допълнителни протоколи, а до 2027 г. всички държави в ЕС са задължени да вкарат eFTI сертифицирана платформа.

Според него това би имало значителен икономически ефект, тъй като административната част ще бъде значително намалена.

„Това ще доведе до спестяването на хартията и съответно разходи“, подчерта той.

На въпрос кога може да очакваме продукта, Симеонов заяви, че той вече е готов, като визия за него е да бъде надграден до такава степен, че да може да се добави допълнително функционалности, които да обединят целия интерес на фирмите, които имат нужда от използването на електронна товарителница.

„Да бъде надграден с възможност за закупуване на тол устройства, застраховки и мониторинг на самите превозни средства. Работата на CMRHub е максимално улеснена, като има интеграция с търговските регистри, така че да могат да се вземат данните много бързо и да не трябва да се въвеждат ръчно. Достъп до електронната товарителница имат и всички участници в издаването им – от изпращача до получателя“, каза той.

„Колкото по-бързо преминем към дигитализация на услугите, толкова по-лесно ще стане за нас като граждани и за бизнеса като цяло, тъй като ще спестим много излишни разходи, които могат да бъдат насочени в друга посока“, добави Симеонов.

***

Генерален партньор: Movio Ligistics.

Основен партньор: Infosystems International.

Събитието се реализира и с подкрепата на KONICA MINOLTA, Euromarket, LIREX, Баркод Системи България, myPOS.

Институционални партньори са НСБС, Клъстер Зелен Транспорт и Българска стопанска камара.

Медийни партньори: БНТ и dir.bg