Новата икономика: Страната, която превърна зехтина в свой „петрол“, за да стане независима от МВФ

Въпреки че граничи с Либия (голям производител на петрол) и Алжир (голям производител на газ), Тунис не е благословен с големи количества изкопаеми горива. Икономиката на тази страна обаче намери заместител, който няма същия марж или капацитет за генериране на доходи, но е достатъчен, за да намали силния дисбаланс в търговския ѝ баланс: зехтинът.

Тунис е един от най-големите производители на зехтин в света, пише elEconomista.es. Макар производството му да не засенчва това на Испания, въздействието му върху икономиката е по-голямо поради два ключови фактора: производството на зехтин на глава от населението в Тунис е по-голямо (има само 12 милиона жители и произвежда около 200 000 тона годишно, в сравнение с 46 милиона жители на Испания и 750 000 тона) и доходите на тунизийците са много по-ниски от тези в Испания. По този начин, докато износът на зехтин в Испания е почти незабележим в испанския търговски баланс, в Тунис той има повече от забележимо въздействие, което помага на африканската страна да намали търговския си дефицит.

След регистриране на голям дефицит по текущата сметка, еквивалентен на 8,6% от БВП през 2022 г., през 2023 г. се наблюдава значително подобрение, което ще остави този дефицит на около 2,6% от БВП миналата година (прогнозата на МВФ все още беше над 5%), което позволи на Тунис да представи солидна външна перспектива въпреки факта, че подкрепата на МВФ така и не се материализира.

Инвеститорите обръщат поглед към Тунис

Намаляването на дефицита по текущата сметка позволи на Тунис да спечели доверието на частните инвеститори, постигайки увеличение с 1,2 милиарда долара на официалните резерви, благодарение на помощта на няколко двустранни и многостранни споразумения с други страни, както обясняват от JP Morgan.

Как Тунис постигна това чудо? От една страна, силният излишък на услуги благодарение на приходите от туризъм, които достигнаха 2,3 милиарда долара през 2023 г., увеличение от почти 1 милиард долара в сравнение с 2022 г. Това беше възможно благодарение на силното завръщане на туристи от съседни Либия и Алжир и от западните страни.

Експертите на JP Morgan обаче обясняват, че най-голямата промяна между 2022 г. и 2023 г. е настъпила в търговския баланс, където търговският дефицит на стоки е намален с над 2,6 милиарда долара (5,4% от БВП). Това беше постигнато благодарение на голямо възстановяване на износа (+8%), докато вносът намаля с 5%. Положителната промяна в условията на търговия, външната подкрепа и слабото вътрешно търсене изиграха ключова роля и някои от тези фактори вероятно ще продължат и през 2024 г.

Петрол и зехтин

Какъв е ключът към това намаление? Икономистите от JP Morgan го обясняват с игра на думи, която има смисъл само на английски, която ние ще се опитаме да обясним: „Петролът пада, зехтинът се покачва“. 

„За да разберем по-добре как търговският баланс се подобри толкова значително и какво означава това за перспективите, разгледахме по-отблизо компонентите. От една страна, влошаването през 2022 г. се дължи до голяма степен на повишения внос на въглеводороди и храни, дължащ се на високи международни цени. В същия смисъл подобрението на търговския баланс от 2,6 милиарда долара през 2023 г. се дължи до голяма степен на обръщане на тази динамика заедно с подобряване на износа“, добавят икономистите от JP Morgan.

За да се обясни ръстът на износа на стоки, заслужава да се отбележи, че имаше „значителна помощ от износа на електрически стоки и зехтин... значителното увеличение на цената на зехтина означава, че износът се е увеличил с повече от 400 милиона долара (+ 50%), въпреки факта, че производството беше по-ниско през годината“, коментират от JP Morgan.

Саудитска Арабия, Испания и Съединените щати са основните купувачи на тунизийски зехтин.

Тунис не иска да зависи от МВФ

Тунис спечели известен марж, без да се налага да бърза с реформите, изисквани от Международния валутен фонд, за да получи заем от 1,9 милиарда долара. Както разкриха източници на Ройтерс в края на миналата година, тунизийското правителство отказва да приложи трудните реформи, поискани от МВФ, което забавя пристигането на този заем.

Забавянето от повече от година за предоставяне на заема е рекорд, според публични данни за повече от 80 случая, събрани от Ройтерс. Например, заемите от МВФ за други страни отнемат средно 55 дни.

„Липсата на политическа воля в тунизийското правителство да предприеме дълъг списък от необходими реформи е основната пречка“, каза пред Ройтерс Джеймс Суонстън, старши икономист в Capital Economics в Лондон.

Ако цената на зехтина остане на относително високи нива, Тунис може да продължи да избягва тази реформа. Въпреки че се наблюдава частично възстановяване в двата основни световни производители на зехтин (Испания и Италия), изглежда вероятно нивата да останат под тези от сезон 2021/22. Освен това, слабите реколти в третия (Турция) и петия (Гърция) най-големи производители вероятно ще оставят общото световно производство под и без това слабия сезон 2022/23.

„Очаква се Тунис да възстанови част от загубеното си производство, така че глобалният му дял трябва да се увеличи с около 8%. Тази динамика трябва да се превърне в още една силна година по отношение на приходите от зехтин. Международните цени в момента са рекордно високи и е малко вероятно да намалеят значително до лятото, когато ще започнат да се формират признаци за реколтата за следващия сезон“, казват експертите на JP Morgan.

Превод и редакция: Нели Тодорова