Грамотността на нацията: Знаем езици, но не четем книги

Сравнително голям дял от българите говорят поне един чужд език, но ако за някои това е признак за интелигентност, то следващите данни би трябвало сериозно да ги разтревожат – повече от половината българи не са прочели нито една книга за период от една година в свободното си време, а малко над 40% от населението у нас не е посетило нито едно културно събитие за същия период. Това показват резултатите от ново изследване на Националния статистически институт за образованието и обучението на пълнолетните граждани на страната през 2022 година.

Данните от проучването гласят, че за едногодишен период 48.2% от българите са прочели поне една книга през свободното си време, но спрямо 2016 година този дял е намалял с 4.9 процентни пункта. Мъжете, прочели поне една книга през свободното си време, са 38.0%, а жените - 58.5%.

За сметка на това мъжете са по-активни в четенето на преса -  малко над една трета от населението (36.5%) чете вестници всеки ден, включително и електронни издания като представителите на силния пол, които го правят са 38.4, а дамите - 34.5%. От хората с основно или по-ниско образование 9.0% четат вестници, а сред тези със средно и висше образование - съответно 37.8 и 47.9%.

На „ти“ с езиците

47.9% от населението в активна трудова възраст (25- 64 години) ползва поне един чужд език. С най-голям дял са знаещите английски език - 30.4%, следвани от използващите руски (14.8%), немски (4.8%) и френски език (1.9%).

Изследването улавя и съществени различия при ползващите поне един чужд език, в зависимост от възрастта им. Сред най-младите (25 - 34 години) почти две трети ползват поне един чужд език

(63.8%), докато за възрастовата група 35 - 44 години този относителен дял е 48.9%, за тези на 45 – 54 години е 44.3% и за най-възрастните (55 - 64 години) е съответно 38.7%.

Учене през целия живот?

През последните 12 месеца 81 хил., или 2.4% от лицата в активна трудова възраст (25 - 64 години) са се записали за обучение в училища, колежи, университети или центрове за професионално обучение, които формират системата на т.нар. формално образование. Жените в изследваната възрастова група са повече отколокото мъжете -  2.9%, срещу 1.9%. Най-висок е делът на записаните за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ - 35.3 хил.,или 43.5% от всички записани във формалното образование или обучение.

Онлайн обучението се е масовизирало в сериозни мащаби, става ясно още от изследването. Участниците, използвали онлайн учебни материали по време на обучението, са 75.1 хил., или 92.7%, а 68.4 хил. (84.4%) са контактували с преподаватели или със служители на образователните институции посредством уебсайт/портал.

Информация относно възможностите за образование и обучение през последните 12 месеца са потърсили 218.3 хил., или 6.5% от населението на възраст 25 - 64 години. И тук жените са по-активни от мъжете - съответно 8.0 и 5.1%. От потърсилите информация, 183.4 хил. лица (84.0%) са открили възможности за включване в образование или обучение. Според източника, от който е получена информацията, с най-висок дял са образователните институции (53.7%) и работодателите/бъдещи работодатели (40.0%).

Според резултатите от изследването 11.8% от населението на възраст 25 - 64 години са имали желание, но не са успели да участват през последните 12 месеца в някаква форма на образование или обучение. А трите основни пречки са липса на свободно време (36.1%), твърде висока цена на образователната/обучителната програма (22.5%) и семейни причини (10.4%)