Притча: В какво се превръщат мечтите

„Опитай...” – прошепнала Мечтата.

„Какво? Пак ли?!” – възмутил се Опитът.

„Ха…, отново, заради мен.” – ухилила се Причината.

„Не! Заради мен!” – надигнала глас Гордостта.

„Участвам!” - обявила Решителността.

„Накъде без мен?” – попитало Безумието.

„Без теб, навсякъде …” - отвърнало Спокойствието.

„А може би да отложим за утре?” – предложило Съмнението.

„Сега или никога.” – отсякла Упоритостта.

„А може би… не трябва?”  - промърморила Предпазливостта.

„Млъкни!” – гракнала Храбростта.

„Сега или никога!” – повтори Упоритостта.

„Най-важното е само да не е като вчера!” - предупредила Обидчивостта.

„Вчера няма да се повтори!” - успокоила Глупостта.

„Всичко ще бъде по друг начин!” – излъгало Предчувствието.

„Цялата тази работа ми прилича на нещо…”  - замислила се Паметта.

„Ех, вие...” – процедила през зъби Мечтата.