Притча за голямата тайна на живота

- Учителю, - попитал веднъж ученик, - защо съществуват трудности, които ни пречат да достигаме целите си, отклоняват ни от избрания път, опитват се да ни принудят да признаем слабостта си?

- Това, което ти наричаш трудност, е всъщност етап от пътя към целта. Престани да се взираш в нея, а търси начин да планираш правилно целия път.

Представи си, че стреляш с лък. Мишената е далече и ти не я виждаш, защото се е спуснала гъста мъгла. Нима ще се бориш с мъглата? Не, ти ще чакаш да излезе вятър и да я разнесе.

Сега мишената се вижда, но вятърът отклонява полета на стрелата. Ще се бориш ли с вятъра? Не, ще определиш посоката му и ще коригираш ъгъла, от който ще стреляш.

Твоят лък е прекалено тежък, нямаш достатъчно сили да опънеш докрай тетивата. Нима ще се бориш с това? Не, ти ще тренираш, за да заякнат мускулите ти.

- Но, все пак има хора, които стрелят с леки и гъвкави лъкове, в ясно и тихо време. Защо само моята стрела среща препятствия по пътя? Защо Вселената се съпротивлява на стремежа ми да се движа напред? – попитал пак обидено ученикът.

- Никога не се сравнявай с другите. Всеки си избира своя лък, своята мишена и своето време за изстрел. За едни целта е точното попадение, за други – да се научат да стрелят. И още, нека ти разкрия една голяма тайна. На Вселената изобщо не й е до теб. Тя на нищо не се съпротивлява и на никого не помага.

Мъглата не се спуска, за да попречи на твоя изстрел. Вятърът не се появява, за да отклони стрелата ти. Всичко това съществува извън твоите желания. Ти си този, който е решил, че може да стреля в такива условия.