България е на 57-мо място в света по износ на стоки

 България е на 57-мо място в света по износ на стоки

България е изнесла стоки и услуги през 2022 г. за 50,25 млрд. щатски долара. Това е с 21 на сто повече от износа през 2021 г. - 41,9 млрд. долара. Световният износ е нараснал с 12 на сто за периода. Така България се изкачва в класацията и заема 57-мо място сред всички износители в света (59-то място за 2021 г.), непосредствено преди Литва и Египет и след Словения и Гърция.Това се казва в анализ "Мястото на България в световния износ през 2022 г." на Веселин Илиев, бивш главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, публикуван на интернет страницата на организацията.

Според данните от анализа в ЕС запазваме 20-то място – и за 2021 г., и за 2022 г. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 55 млрд. щ.д. износ, Финландия – 86 млрд. щ.д., Словакия – 108 млрд. щ.д., Дания – 129 млрд. щ.д., Ирландия – 219 млрд. щ.д.

За последните 5 години износът ни има средногодишен ръст от 11 на сто в стойност. Световният внос расте средно със 7 на сто за същия период. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари, отчитат от БСК. 

Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа 2022/2021 г. е Туркменистан – 350 на сто, следван от Алжир 74 на сто, Азербайджан 72 на сто, Норвегия 69 на сто. Всички те са големи износители на енергоносители. Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 18 на сто, Белгия - 16 на сто, Италия - 14 на сто, Обединеното кралство - 13 на сто, Нидерландия - 9 на сто, Франция - 6 на сто, Германия - 2 на сто, посочва авторът на анализа.

При 7 от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс

включително с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация. На база огледални данни, през 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 1,5 млрд. щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. Припомняме, че за 2021 г. износът на специална продукция се оценява на 650 млн. щ.д.

Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над една трета от износа ни. 13 са групите стоки с износ над 1 млрд. щ.д. Най-голям ръст регистрират енергоносителите – от 2,3 млрд. щ.д. на 6,1 млрд. щ.д.

Пети по експорт на зърно

Износът на българско зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15 на сто средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4 на сто в стойност и спад в количество 11 на сто средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с обеми далеч зад пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над 1 млрд. щ.д. са маслата, най-вече – слънчогледовото масло.

Средногодишният ръст е 51 на сто, а само за периода 2022/2021 г. е 117 на сто при 75 на сто ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитието на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години, се казва още в анализа, публикуван от БСК.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори. По експертна оценка,

суровините и енергоносителите формират 31-32 на сто от износа.

България държи 36,7 на сто от световния износ на патешки черен дроб, 26 на сто от износа на замразено патешко месо и 18 на сто от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. долара. Временно консервираните череши имат 17,6 на сто дял, месинг на листа и ленти – 15 на сто, тръби и маркучи от каучук с принадлежности - 13,5 на сто, слънчогледово кюспе - 12,4 на сто, медни пръти и профили - 12 на сто, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9 на сто, сочат още данните от анализа.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Кая Калас: Нарушаването на румънското въздушно пространство от руски дронове е неприемливо
Росен Желязков: Има взети мерки за защита на въздушното ни пространство
Седмичен хороскоп: Звездите за бизнеса от 15 до 21 септември
Френският фермерски синдикат FNSEA призова за национален протест на 25 септември срещу Меркосур и митата на САЩ
Германските компании страдат от слабо интернет покритие въпреки милиардните инвестиции
Конференциите все още могат да донесат огромна възвръщаемост на инвестициите
На днешната дата, 15 септември. Рождениците днес
Цитат на деня