Европа е изправена пред „продължаващ упадък“, ако не внесе ред у дома, предупреждават икономисти

Изминалата година беше тежка за еврозоната, като нейните най-големи икономики – Германия и Франция, станаха обект на политически и икономически сътресения, в резултат на които нито една от тях няма бюджет за 2025 г.

Икономисти казват, че траекторията и за двете страни е тревожна, като предупреждават, че липсата на растеж, фискалните дисбаланси и политическата неотстъпчивост могат да доведат до упадък и загуба на позиции за Европа като цяло, пише Си Ен Би Си.

„Ситуацията днес е различна от предишната криза [на държавния дълг], доколкото най-острите проблеми на Европа вече не са концентрирани в по-малки икономики като Гърция. Вместо това двете най-важни икономики в Европа изпитват затруднения“, посочи в анализ от декември Нийл Ширинг, главен групов икономист в Capital Economics.

„Европа е изправена пред продължаващ упадък без фундаментална реформа в основата си“, каза Шиъринг, отбелязвайки, че ако това не бъде извършено, „е трудно да се избегне заключението, че бъдещето на Европа е едно на много слаб растеж, продължаващи опасения относно фискалната устойчивост и намаляващото усещане за позиция в свят, който все повече се характеризира със съперничество на суперсилите САЩ и Китай.

Нови избори в Германия трябва да се проведат през февруари, а анализаторите залагат на нови парламентарни избори във Франция следващото лято. Сега страните работят с предварителни бюджети и не е сигурно кога ще се постигнат договорки за бюджет за 2025 г.

Франция и Германия се борят с различни икономически предизвикателства, отразяващи както опасностите от преразход, така и от недостатъчни разходи.

Според МВФ бюджетният дефицит на Франция за 2024 г. се очаква да е досигнал 6,1% от БВП, а дългът – 112%. Очаква се новото правителство на премиера Франсоа Байру да изпита затруднения да накара враждуващите депутати от всички страни да приемат бюджет за 2025 г., точно както направи неговият предшественик Мишел Барние.

Междувременно Германия е изправена пред предсрочни федерални избори през февруари, след като управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц се разпадна през есента поради разногласия относно икономическата и бюджетната политика. Проблемът на Германия е свързан с недостатъчните разходи и недостатъчните инвестиции, които доведоха до намаляващ икономически растеж.

„В пълен контраст проблемът на Германия е прекалено строгата фискална политика“, отбеляза Шиъринг от Capital Economics.

„Така наречената „дългова спирачка“ значително намалява обхвата на дефицитните разходи, въпреки че тежестта на германския публичен дълг е ниска. Със стагнираща икономика Германия ще се възползва от по-хлабава фискална политика – и тъй като това почти сигурно ще изсмуче вноса от други страни, това ще помогне за подкрепа на растежа (и следователно фискалната консолидация) във Франция и Италия“, отбеляза той.

Фокус върху растежа

Икономистите казват, че липсата на бюджетни планове означава, че големите европейски икономики няма да могат да се съсредоточат изцяло върху политики, насочени към икономическа експанзия, продължавайки тревожната тенденция през последните години на анемичен растеж.

Това е причинено от съвкупност от събития, като войната в Украйна и покачването на цените на енергията – фактор, който засегна енергоемките индустрии в Европа, но също така беше влошен от по-слабото търсене, по-слабото външното търсене от Китай и по-слабо потребителско търсене в Европа, а също така и по-дълбоки структурни проблеми, като нисък растеж на производителността и липса на конкурентоспособност.

Европейската централна банка се стреми да стимулира икономическата активност в еврозоната чрез намаляване на лихвените проценти, прилагайки намаление с 25 базисни пункта през декември – четвъртото намаление за годината, за да постави основния си лихвен процент на ниво от 3%. Централната банка заяви, че очаква икономиката на еврозоната да отбележи растеж от 0,7% през 2024 г. и 1,1% през 2025 г. Инфлацията в блока се очаква да бъде 2,4% през 2024 г. и 2,1% през тази година.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди на пресконференция през декември за потенциала за „по-големи търкания в световната търговия“ и „по-ниското доверие, което може да попречи на потреблението и инвестициите да се възстановят толкова бързо, колкото се очакваше”.

Някои анализатори, като Калъм Пикеринг, главен икономист в Peel Hunt, казаха пред Си Ен Би Си, че ЕЦБ трябва да бъде по-смела и да предприеме по-големи намаления на лихвите през 2025 г.

Други смятат, че намаляването на лихвените проценти не може да помогне със структурни проблеми, като нисък растеж на производителността и насрещни ветрове под формата на потенциални мита върху европейския внос за САЩ, които е вероятно да бъдат въведени от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.

„Нашият основен сценарии е, че Европа ще се изправи пред доста трудна година през 2025 г.“, коментира Яри Стен, главен икономист за Европа в Goldman Sachs, като инвестиционната банка прогнозира 0,8% растеж за еврозоната през 2025 г. – в сравнение с 2,5% за САЩ, през същия период.

„Има много проблеми... високите цени на енергията, забавянето в Китай, политическата несигурност, търговското напрежение са негативни неща“, каза той пред медията.

Инвеститорите обаче все още търсят потенциални светли точки в региона.

„Хората се питат дали в Германия, когато има нови избори, бихме могли да получим малко повече фискална подкрепа – може би смятаме, че ще има такава, но вярваме, че в крайна сметка тя ще бъде ограничена“, коментира Стен.

„Хората също така се питат дали европейският потребител най-накрая може да изненада. Нивото на спестяване е високо, всъщност има доста пари [които могат да бъдат похарчени], но отново смятаме, че ще има известна подкрепа, но е малко вероятно да има бъде голяма изненада“, добави тойо.

Стен отбеляза, че по-ниските лихвени проценти „ще помогнат донякъде за спестяванията и увеличаването на потребителските разходи и това е една от причините, поради които наистина смятаме, че Европа ще расте през следващата година, въпреки тези предизвикателства“.

„Но в същото време мисля, че трябва да бъдем реалисти и относно много от насрещните ветрове, за които говорихме [като] цените на енергията, Китай, структурните неща. Намаляването на ставките няма да поправи всички тези неща“, каза той.