Едва световната икономика започна да преодолява последиците от пандемията COVID-19,  а през 2025 г. се откриват изцяло нови предизвикателства, предаде Ройтерс.

През 2024 г. световните централни банки най-накрая успяха да започнат да понижават лихвените проценти, след като до голяма степен спечелиха битката с инфлацията, без да предизвикат глобална рецесия.

Акциите достигнаха рекордно високи нива в САЩ и Европа, а Forbes обяви „знаменателна година за мегабогатите“, тъй като 141 нови милиардери се присъединиха към, отваря нов раздел списъка на свръхбогатите.

Но ако това е трябвало да бъде добра новина, някой е забравил да каже на избирателите. В годината, когато изборите бяха изключително активни, те наказаха управляващите от Индия до Южна Африка, Европа и Съединените щати за икономическата реалност, която усещаха: безмилостна криза на разходите за живот, предизвикана от натрупаното след пандемията покачване на цените.

Митата на Тръмп

За много от тях през 2025 г. може да стане още по-трудно. Ако президентството на Доналд Тръмп въведе вносни мита в САЩ, които да предизвикат търговска война, това може да означава нова доза инфлация, глобално забавяне или и двете. Безработицата, която в момента е близо до исторически ниски нива, може да нарасне.

Конфликтите в Украйна и Близкия изток, политическите задръствания в Германия и Франция, както и въпросите за китайската икономика допълнително помрачават картината. В същото време цената на климатичните щети се издига в класацията на опасенията на много страни.

По данни на Световната банка най-бедните страни са в най-лошото си икономическо състояние от две десетилетия насам, тъй като са пропуснали възстановяването след пандемията. Последното нещо, от което се нуждаят, са нови неблагоприятни фактори - например по-слаби условия за търговия или финансиране.

измислят как да се противопоставят на убеждението на много избиратели, че покупателната способност, жизненият стандарт и перспективите за бъдещето им намаляват. Ако не успеят да го направят, това може да подхрани възхода на екстремистките партии, които вече са причина за фрагментиране и разпускане на парламентите.

За националните бюджети, които вече са натоварени след COVID-19, се очертават нови разходни приоритети - от борбата с изменението на климата до укрепването на армиите и грижата за застаряващото население. Само здрави икономики могат да генерират необходимите за това приходи.

Ако правителствата решат да правят това, което правят от години - просто да трупат още дълг - то рано или късно рискуват да попаднат във финансова криза.

"Несигурност в изобилие" 

 Както заяви председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард на пресконференцията си след последното за годината заседание на ЕЦБ, през 2025 г. несигурността ще бъде „в изобилие“.

Все още може да се гадае дали Тръмп ще продължи с митата от 10-20% върху целия внос, които ще нараснат до 60% за китайските стоки, или тези заплахи са били само начален гамбит в преговорите. Ако той ги въведе, въздействието им ще зависи от това кои сектори ще понесат удара и кой ще предприеме ответни мерки.

Китай, втората по големина икономика в света, е изправен пред все по-голям натиск да започне задълбочен преход, тъй като темповете на растеж от последните години се изчерпват. Икономистите твърдят, че трябва да се сложи край на прекомерната зависимост от производството и да се вкарат повече пари в джобовете на гражданите с ниски доходи.

Ще успее ли Европа, чиято икономика изостава още повече от тази на Съединените щати след пандемията, да се справи с някоя от основните причини - от липсата на инвестиции до недостига на умения? На първо място ще трябва да преодолее политическата безизходица в двете най-големи икономики в еврозоната - Германия и Франция.

За много други икономики перспективата за по-силен долар - ако политиките на Тръмп доведат до инфлация и по този начин забавят темпа на намаляване на лихвите на Федералния резерв - е лоша новина. Това ще им отнеме инвестициите и ще оскъпи деноминирания им в долари дълг.

Въздействието на конфликтите в Украйна и Близкия изток

И накрая, добавете и до голяма степен неизвестното въздействие на конфликтите в Украйна и Близкия изток - и двата могат да окажат влияние върху цената на енергията, която захранва световната икономика.

Засега политиците и финансовите пазари разчитат, че световната икономика ще успее да се справи с всичко това, а централните банкери ще завършат връщането към нормалните нива на лихвените проценти.

Но както Международният валутен фонд сигнализира в последната си прогноза за световната икономика: „Пригответе се за несигурни времена“.