Кристалина Георгиева: Инфлацията се забавя, но не е победена напълно

Инфлацията намалява по-бързо от очакваното, но не е напълно победена. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева като призова централните банкери внимателно да калибрират решенията си за намаляване на лихвените проценти спрямо входящите данни, предаде Ройтерс.

Георгиева обобщи, че общата инфлация за развитите икономики е била 2,3% през последното тримесечие на 2023 г., което е значителен спад в сравнение с нивото от 9,5% преди 18 месеца. Шефът на МВФ подчерта, че се очаква тази низходяща тенденция да продължи през 2024 г.

Това ще създаде условия централните банки в големите развити икономики да започнат да намаляват лихвите през втората половина на годината, въпреки че темпото и времето ще варират, каза тя на събитие, организирано от мозъчния тръст „Атлантически съвет“.

„В този последен участък е двойно по-важно централните банки да защитят своята независимост“, каза Георгиева, призовавайки централните банкери да се противопоставят на призивите за ранно намаляване на лихвите, когато е необходимо.

„Преждевременното облекчаване има потенциала да доведе до нови инфлационни изненади, които може дори да наложат по-нататъшно парично затягане. От друга страна, твърде дългото забавяне може да излее студена вода върху икономическата активност“, коментира тя.

Георгиева отбеляза, че прогнозите за световната икономика, които се очакват следващата седмица, ще покажат, че глобалният растеж е малко по-силен предвид стабилната активност в Съединените щати и в много нововъзникващи пазарни икономики, но не даде конкретни нови прогнози.

Тя заяви, че устойчивостта на световната икономика се подпомага от силното представяне на пазарите на труда, нарастващата работна сила, силното потребление на домакинствата и облекчаването на проблемите с веригата за доставки, но подчерта, че все още има „много неща, за които да се тревожим“.

„Глобалната среда стана по-голямо предизвикателство. Геополитическото напрежение увеличава рисковете от фрагментация... и, както научихме през последните няколко години, работим в свят, в който трябва да очакваме неочакваното“, каза Георгиева.

Глобалната активност е слаба по исторически стандарти и перспективите за растеж се забавят след световната финансова криза от 2008-2009 г. Глобалната загуба на производство от началото на пандемията COVID-19 през 2020 г. възлиза на 3,3 трлн. долара, като това непропорционално засяга най-уязвимите страни, посочи тя.

САЩ са регистрирали най-силното възстановяване сред развитите икономики, подпомогнато от нарастващия растеж на производителността. Дейността в еврозоната се възстановяваше по-плавно, предвид продължаващото въздействие на високите цени на енергията и по-слабия растеж на производителността.

Сред нововъзникващите пазарни икономики страни като Индонезия и Индия се справят по-добре, но страните с ниски доходи са понесли и най-тежките щети.

Като се има предвид значителното и широкообхватно забавяне на растежа на производителността, петгодишната перспектива на МВФ за глобалния растеж е малко над 3%, което е доста под историческата средна стойност от 3,8%, подчерта управляващият директор на Международния валутен фонд.

„Без корекция на курса, ние се насочваме към бавно (на растеж) и разочароващо десетилетие“, каза Георгиева, призовавайки за продължаване на бдителността относно възстановяването на ценовата стабилност, на фискалните буфери и ускорения растеж.

По думите ѝ фундаментални реформи, като укрепване на управлението, намаляване на бюрокрацията, увеличаване на участието на жените на пазара на труда и подобряване на достъпа до капитал, могат да увеличат производството с 8% за четири години.

Изкуственият интелект предлага огромни потенциални ползи, но и рискове, като скорошно проучване на МВФ показва, че ИИ може да засегне до 40% от работните места по света и 60% в развитите икономики, подчерта Георгиева.