МВФ: Глобалната битка срещу инфлацията почти е спечелена

Голяма част от света успя успешно да намали инфлацията и да създаде условия за икономическо меко приземяване, избягвайки рецесията, но въпреки това страните остават изправени пред нарастващи геополитически рискове и по-слаби перспективи за дългосрочен растеж, посочи Международния валутен фонд във своите прогнози за прогнози за световната икономика, публикувани във вторник.

Глобалната обща инфлация ще спадне до 3,5% на годишна база до края на 2025 г. от средните 5,8% през 2024 г., отбеляза агенцията, цитирана от Си Ен Би Си. Инфлацията достигна своя връх на годишна база от 9,4% през третото тримесечие на 2022 г. Темпът в края на 2025 г. е малко под средното годишно покачване на цените през двете десетилетия преди пандемията Covid-19.

„Глобалната битка срещу инфлацията почти е спечелена“, тръбеше докладът на МВФ, въпреки че призоваваше за трайни мерки по отношение на лихвените проценти, държавните разходи и нужните реформите и инвестициите за повишаване на производителността.

„Въпреки добрите новини за инфлацията, рисковете от спад нарастват и сега доминират в перспективите“, каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша. Сега, когато инфлацията се насочи в правилната посока, глобалните политици са изправени пред ново предизвикателство, произтичащо от темпа на растеж на световната икономика, предупреди МВФ.

Фондът запази оценката си за глобален растеж от 3,2% за 2024 г. и 2025 г., определяйки го като „стабилен, но неудовлетворителен“. В момента се прогнозира, че Съединените щати ще видят по-бърз растеж, като силни експанзии също са вероятни в нововъзникващите азиатски икономики в резултат на стабилни инвестиции, свързани с изкуствен интелект. Но МВФ понижи перспективите си за други развити икономики, особено най-големите европейски нации, както и няколко нововъзникващи пазари, като аргументира решението си със засилващите се глобални конфликти и произтичащия риск за цените на суровините.

Необходима е бдителност при последната права на дезинфлацията

Централните банки ще трябва да останат бдителни за пълно намаляване на инфлацията, предупреждава докладът. Добавя се, че инфлацията в услугите все още остава почти двойно по-висока от нивата отпреди пандемията, тъй като заплатите в определени страни продължават да наваксват нарастването на разходите за живот, което кара няколко нововъзникващи пазарни икономики като Бразилия и Мексико да видят повишаване на инфлационния натиск.

„Въпреки че този път инфлационните очаквания останаха добре закотвени, следващия път може да е по-трудно, тъй като работниците и фирмите ще бъдат по-бдителни в защитата на своя стандарт на живот и печалби занапред“, се посочва в доклада.

Страните с по-ниски доходи, където разходите за храна и енергия представляват по-голям дял от разходите на домакинствата, също са по-чувствителни към скокове в цените на суровините, които могат да доведат до по-висока инфлация. По-бедните страни вече са подложени на по-голям стрес от изплащането на държавен дълг, което може допълнително да ограничи финансирането за публични програми.

Волатилността на пазара е сред основните рискове

Повишената финансова нестабилност е друга заплаха за глобалния растеж, се казва в доклада на МВФ. Внезапните пазарни разпродажби, като например в началото на август, бяха посочени от МВФ като ключов риск, който замъглява икономическите перспективи. Въпреки че пазарите се стабилизираха след краткия августовски спад, подхранван от отслабването на йената и по-слабите от очакваното данни за пазара на труда в САЩ, притесненията остават, отбелязват от фонда.

„Завръщането на нестабилността на финансовите пазари през лятото събуди стари страхове за скрити уязвимости. Това засили безпокойството относно подходящата позиция на паричната политика“, се казва в доклада.

Допълнителни предизвикателства пред световните финансови пазари може да дойдат в последния етап от борбата с инфлацията. Пазарните сътресения са ключов риск, ако основната инфлация остане упорита – решаващ риск за страните с ниски доходи, които вече са подложени на стрес от високия държавен дълг и нестабилността на валутния пазар.

Други негативни рискове включват геополитически сътресения – по-специално конфликтът в Близкия изток и потенциални скокове в цените на суровините. Потенциално по-дълбоко свиване на пазара на имоти в Китай, лихвените проценти, които остават твърде високи за твърде дълго време, и нарастващият протекционизъм в световната търговия са други заплахи за просперитета, посочват от МВФ.

Перспективата е по-мрачна в дългосрочен план. МВФ прогнозира, че глобалният растеж ще нараства с 3,1% годишно в края на десетилетието. Въпреки че по-слабата перспектива пред Китай натежава върху средносрочните прогнози, същото важи и за влошаващата се перспектива в Латинска Америка и Европа. Структурни пречки като ниска производителност и застаряващо население също ограничават перспективите за растеж.

„Прогнозираното забавяне в най-големите нововъзникващи пазари и развиващите се икономики предполага по-дълъг път за преодоляване на разликите в доходите между бедните и богатите страни. Задържането на ниски темпове на растеж също може допълнително да изостри неравенството в доходите в рамките на икономиките“, предупреди МВФ.