След победата на Ердоган: Икономическите рискове за Турция остават високи

Турция най-вероятно ще запази водената досега парична политика, което означава и съхраняване на високи нива на икономическите рискове, прогнозират експертите от "Кофас" в контекста на изходът от президентските избори.

Очакванията са Централната банка на Турция да запази своята политика за процент (8,5%) под нивото на инфлация (44% към април), а икономическите органи ще продължат своите мерки за контрол на стойността на лирата и кредитния растеж.

Рисковете, свързани с кризата на платежния баланс

Според специалистите по кредитно застраховане, в краткосрочен план страната вероятно ще запази настоящата парична политика и мерките, насочени към стимулиране на икономическия растеж. Възможно е обаче да се допусне постепенно отслабване на лирата, за да се подкрепи износа, да се намали вноса и да се противодейства на разширяването на текущия дефицит (приблизително 3.5% от БВП в края на 2023 г. според Кофас).

Все още е вероятно да има преминаване към по-конвенционални политики, въпреки че не може да се очаква напълно връщане към ортодоксална финансова такава.

Експертите подчертават, че ключовото предизвикателство пред южната ни съседка ще бъде да се избегне криза на платежния баланс на страната. Усилията на властите в Турция за стабилизиране на лирата през последните години с политика на ниски лихвени проценти изчерпаха международните резерви на централната банка.

От април общите брутни резерви, които включват валута и злато, намаляха с около 10 милиарда щатски долара до 101.6 милиарда щатски долара, което е най-ниското равнище от юли 2022 г. Спадът през тази година достигна 24 милиарда щатски долара според изчисленията.

Очаква се нетните резерви, без да се включват валутните споразумения, да са около -60 милиарда щатски долара. Краткосрочният външен дълг на Турция е около 161.4 милиарда щатски долара. Чуждестранните инвестиции в турските облигации и акции спаднаха до около 25 милиарда щатски долара в средата на май в сравнение с 143 милиарда щатски долара през 2012 г. Следователно, рисковете, свързани с кризата на платежния баланс, са по-високи, освен ако не настъпи връщане към по-традиционни модели на финансова политика.

Високата доларизация продължава

Наред с това, продължава високата доларизация в страната, тъй като турците се стремят да защитят спестяванията си в резултат от високата инфлация. Ако се увеличат лихвените проценти, това може да помогне за избягване на допълнителни нараствания в търсенето на чуждестранна валута. Въпреки това, ако властите продължат да оказват натиск върху лихвените проценти, това може да предизвика нов кръг от рязко поевтиняване на лирата. Това, от своя страна, ще допринесе за вече високите инфлационни напрежения, ще влоши неговите очаквания и ценовото поведение на компаниите.

В момента страната може да заема от международните пазари, което ѝ позволява да прави външните си плащания. Тази ситуация, заедно с търсенето на чуждестранна валута от страна на домакинствата и компаниите, създава допълнителни рискове за отслабване на лирата. Всяко допълнително поевтиняване на местната валута ще допринесе за вече високия инфлационен натиск.

Турската лира вече е загубила 90% от своята стойност през последното десетилетие.

Без въвеждането на по-конвенционални икономически политики, рисковете от криза при платежния баланс се явяват много високи. Въпреки това, връщането към тях ще повиши лихвените проценти и фискалните ограничения и вероятно ще предизвика нова рецесия през втората половина на 2023 г. Прогнозата е, че честите промени могат да усложнят управлението както на бизнесите на компаниите и банките, така и на самите домакинства.