Битката за ракетните щитове - нова оръжейна надпревара

Съединените щати и Русия планираха да “рестартират” отношенията си по време на управлението на президента Барак Обама. Вместо това обаче двете страни продължават да се карат за планирания ракетен щит, за който Вашингтон настоява, че е натоварен с благородната мисия да гарантира защита срещу атаки от Иран. Дебатите се превръщат в нова оръжейна надпревара.

Дмитрий Рогозин – посланикът на Русия в НАТО, искаше да притисне американския си партньор в преговорите в ъгъла. “Ако извънземни от Космоса разоръжат изцяло Иран – попита той – ще продължи ли Вашингтон с плановете си да изгради система за ракетна защита в Полша?”

Отбранителният щит е проектиран да прихваща ракети от чужди страни като Иран, настояват многократно Щатите. Разговорът между руския посланик и неговия американски колега, за който Рогозин разказа пред Spiegel в края на 2011, се е състоял във Вашингтон при закрити врата на 22 юли 2011. А отговорът, даден от Елън Таушър – помощник държавен секретар на президента Обама по контрола на оръжията и международната сигурност, бе, както се говори, недвусмислен: Да, планът бе решен и ще бъде изпълнен!"

Рогозин разглежда отговора като убедително доказателство, че отбранителният щит е ефективна стена срещу Русия. “Америка променя стратегическия баланс в своя полза, като иска да неутрализира потенциала на Русия като ядрена спирачка - заяви високопоставеният дипломат. – На хората в Кремъл им писна американците да ги смятат за глупаци.”

Битката за ракетните щитове е стара. Сега обаче тя превърна планирания “рестарт” на американско-руските отношения, прокарван от младите и слаби лидери Обама и Дмитрий Медведев, в провал. Вместо него се задава нова оръжейна надпревара.

 Нарастваща бойна мощ

Доказателство за тази нова надпревара се появи миналия вторник, когато руският президент Медведев посети руския анклав Калининград, който граничи с членуващите в НАТО и ЕС Полша и Литва. Президентът многозначително активира една радарна станция. Медведев вече бе обявил, че Русия ще монтира модерни ракети с малък обсег на действие Iskander близо до границата на НАТО, ако САЩ не отстъпи от позициите си. Ракетите могат да бъдат снабдени с ядрени бойни глави и ще бъдат насочени към планираните защитни позиции на САЩ в Европа, които по график ще са готови до 2020 г. “Ако НАТО подобри отбранителния си щит, за съжаление ние трябва да наточим шпаги”, заяви Рогозин.

Междувременно Медведев заплаши Русия да се изтегли от споразумение за разоръжаване, подписано през април 2010 г. и отнасящо се до стратегически катапултови системи. Според него и двете ядрени сили са се ангажирали да намалят допълнително броя на междуконтиненталните си ядрени ракети.

За известно време Медведев и Обама бяха възприели съвсем различен подход. Президентът на САЩ подкрепи влизането на Русия в Световната търговска организация, избягна всякакви открити критики срещу нарушаването на човешките права в Русия, а Щатите отслабиха подкрепата си за неприятели на Кремъл като правителството на Грузия. В замяна Москва спря доставката на системи за въздушна защита към американския враг Иран. Кремъл позволи на Вашингтон да пренася многократно транспортни провизии до американските войски в Афганистан през руска територия.

 Заявяване на позициите

По въпроса със системите за ракетна отбрана пробив няма, въпреки че ракетен щит, опериран съвместно от американци и руснаци, би могъл да превърне някогашните противници в постоянни партньори. Но Вашингтон – и тук Обама прилича на предшественика си Джордж У. Буш – категорично отказва да позволи споразуменията с Москва да попречат на влиянието му. Междувременно Кремъл настоя за писмена гаранция, че бойният огън на Запада няма да се засили до степен, в която Русия няма да има шанс срещу него, дори и с ядрени оръжия. Руснаците искаха също така да ограничат броя на американските защитни системи и да попречат на американските ракети да достигнат руска територия.

В този спор Европа е като политическа футболна топка между Русия и САЩ, но би могла да се превърне и в жертва. Както в епохата на Студената война, руските ракети биха били насочени към европейски мишени.

“Единствената цел на Америка е да стане неуязвима”, обяснява Рогозин. Но страховете от Иран биха били по-успешно победени чрез коопериране с Русия, допълва той. “Ние сме готови да предоставим нашите радарни станции в Азербайджан и Южна Русия, ако имаме партньорство на равни начала”, казва Рогозин.

Подобен план има повече смисъл, защото отбранителната система в Полша е твърде далече от Иран, смята той. “При ракетите е като при патиците – казва той - най-добре ги отстрелваш в началото, когато летят по-ниско и по-бавно.”