За културата и честта

Простете за маниерната заемка от стилистиката на Лютви Местан, но, в какъв концепт да поставим следизборния дискурс?

Победителят е наранен, че не го искат за премиер.

БСП се оттегля „благородно” в сянката на „конструктивна опозиция.”

Току-що проходилите в парламентарните игри Реформатори поставят условия, а Валери Симеонов и Волен Сидеров и досега се биеха, без да са под един покрив.

Само ДПС далновидно продължава да работи за това да пребъде като се дистанцира от тази шумна компания с леко снобската поза на евроатлантическа модерност. Друг е въпросът, каква част от верния й електорат си има и бегла представа от евроатлантически ценности.

Сърдити, наперени, ултимативни, агресивни. На какво ви прилича това? На проблеми по Фройд и Юнг. На егоизъм и може би липса на възпитание. На всичко друго, само не и на зрялост.

Много емоции, твърде малко разум.

Много „против” и никаква заедност.

Това е културата на  честта, описана много поучително от Малкълм Гладуел в книгата му „Изключителните”.  Културата на честта е присъща на южняшкия темперамент. Кръвта му кипва, когато е засегнат, а той лесно се засяга, защото това е най-естествената реакция на егоцентричния манталитет.

Южняшкият темперамент не вижда друг изход при сблъсък или предизвикателство, освен да надуе мускули и да размаха юмруци. За разлика от западняка, който, дори и да го бутнеш с рамо на улицата при разминаване, ще ти се усмихне и ще ти се извини. Е, да Южнякът тук веднага би отсякъл: „Мухльо.” Но кой е мухльото всъщност, става ясно когато се сравнят брутните вътрешни продукти на страните от периферията на Европа с тези, където съставянето на широка управленска коалиция при изборен резултат, сходен с нашия от 5 октомври, изобщо не подлежи на емоционални драми.

Говорим за държави, в които е прието общият интерес да се поставя над личната чест. Това е въпрос на култура, която дори и нашите политици са чували, че се нарича цивилизационен избор. Ако толкова не могат да преглътнат собствената си култура на честта, нека поне побързат да си кажат. Да си признаят, че за всеки от тях сега най-важно е да пази резултата, а не да прежали политическото си бъдеще като поеме отговорност за непопулярните мерки и решения, които ще се наложи да предприеме. С пазене на резултата няма как да се конструира отборна игра.

Впрочем, италианците също са южняци. Много по-темпераментни от нас дори. Но, когато страната се озова на ръба на икономическата пропаст през 2011 г., заплашваща да повлече след себе и Еврозоната, културата надделя над личните сметки и властта бе поверена на експертно правителство, начело с Марио Монти. Трябва ли и ние да стигнем дотам?