Британец реши да поживее като коза

Отегчен от хората и уморен от това самият той да бъде човек, 33-годишният британец Томас Твейтс решил да се превърне за известно време в коза.

Първоначалният план на Томас бил да се превърне в слон с помощта на специален костюм. Но поради неудобството на костюма и факта, че слоновете също могат да бъдат тъжни и да изпадат в депресия, от която авантюристът така искал да избяга, изборът на животно, в което да се превъплъти, се променил. Томас решил че духовно се чувства по-близо до козите. Решил при смяната на вида обаче да запази пола си, като за всеки случай пояснил, че не планират да завърже романтична връзка по време на престоя си в стадото. 

"От гледна точка на дарвинизма, сексът е ключов момент в живота на животните. Но аз съм сигурен, че приятелката ми ще бъде много разстроена, ако й сложа рога заради коза", пише по-късно той в книгата си "Човекът - коза: Как си починах от човечеството".

След много изследвания, дискусии и много неудобни моменти в разговори с други специалисти, костюмът на коза бил създаден. 

За целта помогнали и експерти по протези, които са изчислили натовареността в четирите крайника на козата - Томас. Структурата е проектирана така, че 60% от теглото на тялото при ходене да пада върху предните крайници като при истинските кози. Майката на Томас му ушила водоустойчиво одеяло. Той също така се е снабдил с каска и предпазител за гърдите, в случай че попадне в схватка. 

Разбира се, някои моменти от живота на козите било невъзможно да се симулират напълно, като храненето с треви. За това Томас решил да плюе това, което къса със зъби в отделен съд и всяка вечер да си го готви и изяжда.

Още в първия си ден като коза Твейтс научил няколко важни неща: например, че слизането от хълм, когато голяма част от тежестта пада върху предните крайници, е много трудно. Той бил най-бавният в стадото. Козите не му обръщат внимание, което го огорчава. Томас обаче решил упорито и активно да пасе с тях и тактиката му проработила. Козите започнали да го доближават и да душат лицето му, при което той им отвръщал със същия жест, едва устоявайки на импулса да извърне глава. 

След известно време вече имал и приятелка, която нарича Коза № 18. При едно изкачване на хълм, което за Томас било по-лесно, той минал пред останалите кози, което на техния език означавало, че претендира за водачество.

"Изведнъж настъпи тишина. Всички спряха да дъвчат", си спомня дизайнера, описвайки момента като сцена от стар уестърн. Но нищо друго не се случило. Коза № 18 се доближила до него и продължила да пасе.

Твейтс признал в края на козия си експеримент, че животът му като коза не изглеждал толкова впечатляващ: всяка вечер се прибирал у дома прогизнал, премръзнал и потен. В допълнение, вечерял с задушена трева.