Колекционери на дреболии: какво ни кара да събираме предмети без цена?

Вероятно почти всеки човек в даден етап от живота си е колекционирал нещо – марки, календарчета, салфетки, стикери или плакати. Когато сме били деца, тези неща са били нашето най-голямо съкровище. За страничния наблюдател обаче те са просто купчина хартийки. Защо тогава изпитваме толкова силно удоволствие да събираме вещи, които нямат пазарна стойност, за разлика от старинните монети или скъпите произведения на изкуството?

Какво ни кара да пазим с години кутии от обувки, пълни с дреболии, и да усещаме онова особено трепване в стомаха, когато добавим ново попълнение към тях? Отговорът се крие дълбоко в човешката психика – в емоциите, които крием, и в едни много по-стари, неочаквани механизми, които управляват поведението ни.

Наследство от предците

Според еволюционната психология хората колекционират неща като картички, календарчета, салфетки или марки заради останал „вроден инстинкт“ от нашите предци, а именно - събирането на храна. В древността животът на всеки човек е зависел от набавянето на хранителни запаси. С еволюцията тази биологична необходимост е отпаднала, но тръпката от „лова“ и от намирането на нещо рядко е останала. По тази причина импулсът за оцеляване се е пренасочил към събирането на вещи, които може да нямат финансова стойност, но са уникални за нас и носят сантименталност и удовлетворение.

Така например една колекция от 500 салфетки определено няма да ни спаси от глад, но откриването на всяка следваща носи усещане за сигурност. Някои еволюционни теории дори предполагат, че това хоби е наследство от древния инстинкт за привличане на партньор. В миналото способността да натрупваш и управляваш специфични обекти е била ясен сигнал за висок интелект, търпение и умение за контрол над ресурсите – качества, които подсъзнателно ни правят по-привлекателни в очите на другия пол.

Усещане за ред

Колекционирането често е водено и от желанието ни да държим нещата под контрол. Звучи странно на първи прочит, но изследване на Мартин Райман, доцент по маркетинг в Колежа по мениджмънт „Елър“, Аризона, доказва, че събирането на марки, опаковки от дъвки или картички създава усещане за сигурност и ред, особено в бурни времена.

Проучването на Райман показва, че по време на пандемията от COVID-19 голяма част от анкетираните са изпитали много по-силен стремеж да колекционират нещо или да завършат вече започнати серии. Според неговите наблюдения във време на хаос и несигурност хората се обръщат към предметите, за да си върнат усещането за предвидимост. Навън светът може да е разклатен, но в класьора всичко е подредено и е под наш контрол. Райман споделя, че именно структурата прави това хоби толкова специално – създаването на едно холистично цяло носи мощна доза допамин на мозъка.

Колекциониране на емоции

Ако вродените инстинкти ни карат да събираме изобщо, то емоциите определят какво точно избираме да запазим. Колекционирането на предмети без цена е всъщност „архивиране“ на чувства и спомени. Една пощенска марка от далечен град може да крие в себе си духа на цяло пътуване и споделените мигове с близки хора.
Теорията за разширеното Аз на проф. Ръсел Белк разглежда тези вещи като директно продължение на собствената ни идентичност. Обграждайки се с предмети, които ни напомнят за отминали времена, ние всъщност си подаряваме усещане за психологическа топлина и сигурност.

Социалният фактор

Не на последно място, събирането на специфичен тип вещи е ключ към присъединяването ни към определена общност. Когато всички твои приятели в началното училище събират салфетки или стикери, напълно нормално е и ти да започнеш – просто за да се впишеш в техния кръг, да споделиш общ език и да изпиташ радостта от размяната.

Източници:

• https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2014/nov/09/why-do-we-collect-things-love-anxiety-or-desire
• https://www.psychologytoday.com/us/blog/the-mind-of-a-collector/202010/collecting-an-urge-thats-hard-to-resist
• https://news.arizona.edu/news/why-do-we-collect-u-study-shows-its-about-seeking-structure