Големите мистерии на човешкия ум

Всичко е в ума ни, отдавна го знаем. Човешките движения, говорът и останалите аспекти от физическата и духовната част на живота ни са определени от процесите в мозъка.

Няма по-мощна операционна система от тази на сивото и бялото вещество, напомнят авторите от сайта LiveScience. Умът ни е едно от великите творения на природата, което хората все още изследват. В него има множество сложни реакции, които не си обясняваме. За някои от най-големите от тях, предлагаме да ви разкажем в два поредни дни.

Например:

• Съзнанието. Събуждате се сутрин рано. Виждате как слънцето изгрява. Чувате първата пролетна песен на птичките и така започвате деня си с чувството, че сте щастливи. С други думи, вие сте в съзнание (и се чувствате добре). Същността на съзнанието е комплексна тема, която вълнува научната мисъл от древността. Най-голям интерес от столетия насам до днес специалистите имат към процеса на това как мозъкът създава субективното възприятие и уникалните впечатления и преживявания.
• Реакцията при замразяването. Вечният живот може да не е реалност, но специалистите в едно от пионерските полета на науката твърдят, че могат в бъдеще да дарят хората с два живота. В Щатите развиват дейност някои медицински центрове като този на фондацията Alcor Life Extension, където са складирани телата на починали хора, които са се съгласили да дарят останките си за експерименти. Тези тела са поставени в големи, леденостудени вани, пълни с азот. Температурата в тези своеобразни саркофази е около минус 78 градуса. Зловещата идея на смразяващото „консервиране” на човешките останки е те да съдействат на специалистите в доказването на тезата, че хората, които току що са починали от неизлечими болести, могат да бъдат замразени и върнати към живота в бъдеще, когато се намери лек. Тялото на американската баскетболна легенда Тед Уилиямс например е складирано в един от фризерите на Alcor. Нито едно тяло на човек, съхранявано по този начин, все още не е размразено. Учените спорят за това каква трябва да е точната температура на разтапяне, така че клетките да не се превърнат в лед и да се взривят.
• Остаряването. Угасването на ума. Далеч от холивудските филми, времетраенето на живота остава мистерия. Родени сме с комплекс от инструменти, които ни помагат да се противопоставяме на болестите и нараняванията. Но докато остаряваме, механизмите за възстановяване на тялото все повече излизат от форма. Мозъкът ни също започва да отказва. Вследствие на това съпротивата и устойчивостта към стреса и физическите наранявания става все по-слаба. Теориите за това защо остаряваме могат да бъдат разделени на две категории: Както останалите други човешки особености, старостта може би е просто част от човешката генетика и незнайно защо, тя е от полза за организма. В по-песимистичен план стареенето няма специална цел и е просто следствие от повредата на клетките с времето.
• Природата срещу природата. В дългия спор за това дали мислите и личността ни са контролирани от гените или от околната среда, учените събират все повече доказателства, че определена роля играят и двата фактора. Изследването на човешките гени ни даде възможност да си обясним много черти от характера на хората, които са извън техния контрол. Въпреки това натискът от връстниците и началните години обяснява много от решенията на ума по-късно.
• Смехът. Той е една от най-малко разгаданите особености на човешкото поведение. При искреното разсмиване три важни зони в човешкия мозък дават сигнал – мисловната част, която помага на човека да разбере шегата, зоната за контрол на движенията, която изпраща сигнал към мускулите да се раздвижат и областта с емоциите, която провокира „гъделичкащото” чувство. Но все още е загадка защо някои хора намират за смешни тъпите шеги на брат си, а други се кикотят на страшни филмови сцени. Мнозина смятат, че смехът се явява в отговор на несъответствието - когато финалът на историите изненадва очакванията и не е трагичен.

Очаквайте продължението!