7 начина, по които съсипвате IQ си всеки ден

Четете ли книги като „Капиталът в 21 век” на Томас Пикети, когато сте на плаж? А решавате ли судоку понеже мислите, че е добра гимнастика за мозъка? Насилвате ли се да гледате документални филми, въпреки че предпочитате някое риалити шоу? Лошото е, че тези опити може да са напразни.

Според експерти, технологиите, хранителните навици и съвременният начин на живот "разяждат" мозъците ни и ни правят по-мудни, по-глупави и неспособни на оригинална мисъл.

Проучване на университета в Монреал, публикувано този месец, открива, че приемът на големи количества наситени мазнини може да има сериозно въздействие върху мозъчните функции. Мазнините вредят на мозъчните центрове, които отговарят за мотивацията и дори водят до нещо като пристрастяване.

От 30-те години на миналия век, коефициентът на интелигентност на хората започва да се повишава, благодарение на по-добрите условия на живот, по-качествено хранене и образование. В момента, обаче, много учени се притесняват, че интелигентността не само е спряла да расте, но е започнала да регресира през последното десетилетие. Колективната ни интелигентност е спаднала с една IQ точка през последните 50 години.

Ето 7 ежедневни навика, които вредят на сивото ви вещество:

1. Храни, богати на мазнини

Консумацията на тежки наситени мазнини (бекон, препечена филийка с масло и пържени яйца) затруднява производството на допамин, важен невротрансмитер, който отговаря за мотивацията. Проучванията върху плъхове и други животни показват, че ястията с много мазнини забавят познавателната гъвкавост, времето за реакция, увреждат паметта и създават усещане за депресия.

Проучването на университета в Монреал открива, че храните с голямо количество мазнини, вредят на функциите на мозъка, по същия начин, по който и преяждането, зависимостта от наркотици и афективните разстройства.

Също както при хероина, колкото повече наситени мазнини ядете, толкова повече искате от тях, но ви трябват по-големи порции, за да добиете хубавото усещане.

2. Много дини под една мишница

Ърл Милър, невролог-учен от Massachusetts Institute of Technology, казва: „Мозъкът не е предназначен да върши много неща едновременно. Когато хората се затрупат със задачи, те всъщност превключват от една на друга доста бързо и всеки път, когато го правят, плащат висока цена, без дори да подозират. Когато вършеем между няколко задачи едновременно, харчим глюкоза (горивото за мозъка) по-бързо и така изтощаваме и объркваме сивото си веществои. „Вършенето на много неща едновременно спира дълбоките, творчески мисли, докато превключваме напред-назад и постоянно започваме отначало. В резултат на това, свежото, оригинално мислене затихва”, казва Милър.

Дори само ако проверите имейл, докато вършите друга задача, това ще намали IQ-то ви с 10 точки. Това е и причината, според Милър, говоренето по телефона по време на шофиране да е толкова опасно. Ограничената ни познавателна способност да вършим много неща едновременно, означава, че никога не сме напълно съсредоточени върху нито една задача. Жонглирането между много дейности натрупва кортизол (хормон на стреса) и адреналин (хормон за реакция при стрес), които също прекъсват способността за ясна мисъл.

3. Уповаване на Google

Достъпът до информация само чрез докосване на един бутон, 24 часа 7 дни в седмицата, е едновременно благословия и проклятие. Това, че разчитаме на Google да ни покаже адреси, телефонни номера, рецепти, имена, събития, дори и какво правят приятелите ни напоследък, означава, че вече не разчитаме на паметта си.

Хипокампусът е тази част от мозъка, която отговаря за новите спомени. Търсенето в Google не влияе на него, но на техниката, с която запаметяваме спомени чрез него - да. Например, проучване на Columbia University показва, че вече по-лесно помним къде сме запаметили информация, а не каква е тя. Според Microsoft способността ни да внимаваме е спаднала от средно 12 секунди преди 15 години до 8 секунди в момента.

4. Захарта

Проучване на университета UCLA от 2012 година върху плъхове, разкрива, че твърде многото фруктоза (прост вид захар, съдържаща се в плодовете, меда и зеленчуците) забавя мозъчните функции като пречи на инсулина да помогне на мозъчните клетки да превърнат захарта в енергия за ума.

Приемът на омега-3 мастни киселини (ленено масло, скумрия, херинга и пъстърва) противодейства на това нарушение и предпазва синапсите (химичните пътеки в мозъка, които предават нервни импулси) от вреда.  

Доктор Сара Бруър, диетолог, предупреждава за вредата, която сладките неща могат да нанесат върху мозъка: „Мозъчните клетки се нуждаят от глюкоза, за да функционират, но приемът на твърде много глюкоза за кратко време ще предизвика "захарна треска" и ще ви направи нервни.”

5. Прекаляване с телевизията

Австрийският психолог Маркъс Апел направил проучване сред 81 участници като им показал измислен сценарий, напомнящ риалити формат, за един футболен хулиган. Участниците били тествани за общи знания.

Тези, които били гледали риалити шоуто преди включването им в експеримента, се справили по-зле от тези, които го гледали за пръв път. Апел отдава тези резултати на една теория в медиите, според която това, което гледаме, виждаме и слушаме, влияе на поведението ни. Накратко, вие сте това, което гледате. „Това, за което сте мислили и гледали наскоро е на по-високо ниво в съзнанието ви, така че мозъкът ви е предразположен в тази посока”, казва друг психолог, Джоан Кантор.

6. Умората след полет и нарушения в съня

След полет сте замаяни поне за ден или два. Всъщност, ефектът от полета може да продължи няколко седмици. Експерименти с хамстери показват, че честите нарушения в биологичния часовник, който определя денонощния ритъм сън и бодрост, намалява наполовина нормалната скорост за поява на нов неврон в хипокампуса (частта от мозъка, в която се обработва паметта). Ефектът от това се забелязвал месец след последното „нарушение”.  

Уменията за учене при хамстерите също намалели. Заключението от проучването е, че честите нарушения в биологичния часовник вероятно имат дългосрочно влияние върху познавателните ви способности.

7. Ходене и дъвчене на дъвка

До неотдавна мислехме, че е полезно да се дъвчи дъвка. Ученият Ърл Милър например подкрепя теорията че дъвченето на дъвка е физическо упражнение, което увеличава притока на кръв към мозъка и стимулира познавателната дейност, като я снабдява с допълнителна енергия.”

Един скорошен експеримент, обаче, съсипа тази теория. Дъвченето разсейва участниците от задачи, които изискват краткотрайна памет, например запаметяване реда на няколко предмети в един списък. Доктор Сара Бруър казва: „Когато хората дъвчат дъвка часове наред, може да имат проблем с концентрацията. Препоръчвам да я изхвърлите щом вкусът й изчезне.”

Източник: Telegraph.co.uk