Умният град е градът с устойчива среда

Повече от половината от населението на света живее в градове с висока плътност. Темповете на урбанизация се увеличават бързо във всички региони на планетата, стимулирани от нарастването на доходите и свиване на заетостта в аграрния сектор. Прогнозата е, че до 2050 г. две трети или 7 млрд. души да обитават градски райони.

Урбанизацията засилва съществуващите предизвикателства и създава нови, сред които са намаляване на замърсяването, адаптиране към последиците от изменението на климата, устойчиво използване на ресурсите, усъвършенстване на инфраструктурата, свързване с околните градове и подсигуряване на висок стандарт на живот, отговарящ на растящите очаквания на хората. Интелигентните градски системи имат потенциала да отговорят на тези предизвикателства, които ще позволят да се намали потреблението на ресурси и в същото време да се повиши качеството на живот.

Истински умни и устойчиви градове в България – постижими ли са и кои са необходимите технологии? С отговори на този въпрос от страна на модератора Митко Карушков, технологичен адвокат от ITechLaw Association, започна дебатът във втория панел “А new smarter world” на първата технологична конференция Technovation 2022, която списание „Мениджър” организира.

Всеки говори за концепцията “Smart city”, но никой не дава дефиниция за нея, коментира Лъчезар Лозанов, Country Manager на Tek Experts Bulgaria - водещ световен доставчик на услуги за техническа поддръжка. Повече от всякога ще се нуждаем от умни градове, които представляват екосистема от администрация, хора и бизнес, които работят чрез иновации в полза на обществото, обобщи Лозанов. Интелигентният град използва рамка от информационни и комуникационни технологии, за да създаде, внедри и насърчи практики за развитие, справящи се с градските предизвикателства. По този се начин се създава и технологично поддържана и устойчива инфраструктура.

Преди да създадем един умен град, трябва да помислим как да създадем умни домакински уреди, според Ивайло Рашев, изпълнителен директор на „Бош Домакински уреди България”. Крайните потребители търсят много добавена стойност, функционалност и оперативност в уредите. Те имат за цел да улеснят ежедневието, за да се фокусират потребителите им върху важните неща. Всеки от нас иска да живее в умен град – лесен транспорт, чиста среда. В началото сме на неизбежен преход, категоричен бе той.  

Близо 80% от енергията в Европа се консумира именно в градовете и точно за това интелигентното им управление е от голяма важност. „Първата стъпка за енергийна ефективност е мониторинг на консумацията”, смята Димитър Стоянов, Solution Engineer в „Алтерко” – групата, чиито осем дружества предлагат услуги в сферата на интернет и телекомуникациите, разработването и дистрибуцията на IoT продукти и решения. 

„Умен град“ е този, който използва интелигентни и мрежови технологии, които са в подкрепа на ежедневието, сподели Рашев. Те ни позволяват да пестим време, да използваме нови форми на мобилност и да дишаме по-чист въздух. Накратко, технологиите в центъра на интелигентния град работят за подобряване общото качество на живот на неговите жители. По-малко задръствания, интелигентни домове и енергийно ефективно използване на сградите са само няколко осезаеми предимства.

Работещите от вкъщи хора искат работният им ден да приключи успешно, но имат нужда и от физическа връзка, сподели Динко Манолов, Head of Software Engineering в Modis Bulgaria. Стремим се да имат баланс между това, за да могат хората в компанията ни да са най-удовлетворени. Работодателят трябва да промени очакванията си към служителите, тъй като с phygital модел на работа отношенията между хората стават все по-важни и деликатни, бяха неговите изводи. Носталгия към физическия контакт в офиса има при старшите специалисти, но при по-младите не се усеща такава.

Ивайло Рашев продължи, цитирайки скорошно проучване на компанията, което показва, че 34% от българите считат, че устойчивото домакинство е онова, което ползва малко ресурси, а други 33% го свързват директно с устойчивите домакински уреди. „Събирайки двата процента – близо 70 на сто от българите си дават сметка какво е устойчивост. Смарт уредите са само част от решението”, коментира той. Много е важно как се използват по време на жизнения си цикъл. Според анкетираните най-търсената функция на домакинските уреди е мониторинг на консумацията на електроенергия. „И това не е продиктувано само от икономическата ситуация и убеждението, че трябва да живеем устойчиво”, подчерта директорът на Бош.

Дигитализацията е фундаментът на умния град. Нуждаем се от нови иновативни решения, заради увеличения натиск върху градовете. Цифровите технологии позволяват устойчиви иновации и могат да помогнат за решаването на редица предизвикателства, като прекомерна консумация на енергия и интелигентен транспорт, социални и здравни услуги. Дигитализацията не бива да се прави, защото е модерна, тя просто е полезна, допълва Лозанов от Tek Experts Bulgaria.

Пазарът определя нуждата от машини. Много фирми днес страдат от дефицит на кадри и това определя бъдещето ни, смята Стоянов от „Алтерко”.

„Умните“ системи работят само, ако гражданите са „умни“ в използването им, сподели Лъчезар Лозанов. На практика това може да означава разработване на приложения, които предоставят навременна, подходяща информация, позволяваща на хората да адаптират поведението си в града. Около тази теза се обединиха участниците в дебата във втория панел на Technovation 2022.

В Q&A частта бе зададен въпрос от публиката, на който всички участници в панела отговориха според своята професионална гледна точка: Както стана ясно по-рано в панела, едва 5% от домакинствата в България са умни. В тази връзка, как виждате ролята на държавата и получавате ли нужната подкрепа?

Митко Карушков: “Унифицирането на законодателствата изостава от технологичното развитие и България не е изключение. Налице са културни и манталитетни натрупвания, т.е. дори при приет закон има следваща основна стъпка, която държавата трябва да предприема - как се прилага и как се разбира.”

Димитър Стоянов: “Трябва да има ясна визия как една умна система да се управлява след имплементирането ѝ, защото това е големият проблем, с който градовете се сблъскват.”

Лъчезар Лозанов: “Бизнесът и компаниите се развиват много по-бързо от държавата по отношение на технологии и прилагане на решения. Това, което липсва е близката връзка между държава и бизнес в технологичната сфера, която може да подобри нивото на самата държава. Това може да се промени лесно, стига да има желание от двете страни.”

Ивайло Рашев: “Усещам липсата на точно това желание да се комуникират правилно целите и на двете страни, а е време да го направим. Среда има, българите искат да живеят по-умно. Време е бизнесът да започне да говори по-конкретно с държавата.”

Динко Манолов: “От много планове и стратегии няма време за реализация. Дигитализацията е по-приоритетна. Нека първо изчистим нея на ниво програми, за да не ходим с лични карти във всяка институция, а след това да мислим за развитието на умни градове.”

С тези отговори бе поставен силен финал на втория дискусионен панел “A new smarter world”.

Генерален партньор на Technovation 2022 е Nexo.

Основни партньори са Kyndryl България, Tek Experts, A1 и Бош Домакински уреди България.

Събитието се провежда и с подкрепата на Алтерко, Modis, Acronis, Lirex и Център за компетентност QUASAR, The Singleton.

Институционален партньори са BESCO , BASSCOM, AIBEST, БАИТ, Българска стопанска камара, Френско-Българска търговска и индустриална камара, Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Медийни партньори: БНТ, dir.bg, Kaldata, dev.bg.