Швейцарският удар по Европа

Швейцарците искат да се изолират от имигрантите и тръгват срещу споразуменията с ЕС за свободно придвижване на хора. С известни ограничения тази свобода важи за всички граждани на ЕС. Е, какво пък - нека отменят споразуменията и видят какво ги очаква, вероятно са си казали в Брюксел. Но подобна позиция би била твърде късогледа, защото далеч не само Швейцария ще усети последиците от това решение - в ЕС то ще разпали наново дебата за свободния избор на място за работа и за живеене. Темата дори може да се превърне във водеща за предстоящите през май избори за Европейски парламент.

Швейцарският бизнес и всички партии, без дяснопопулистката Народна партия, са срещу въвеждането на по-рестриктивно законодателство срещу имиграцията. Швейцарските избиратели обаче последваха призива на изолационистите, очевидно уплашени от възможността страната да бъде наводнена от чужденци, които да "размият" националния й облик и култура.

Швейцария има полза от чужденците

За подобни страхове едва ли има рационални причини, защото Швейцария печели от притока на квалифицирани чужденци от Европа. В малката алпийска държава живеят 1 милион граждани на страни от ЕС, които съставляват 1/8 от населението на страната. Годишно пристигат по около 80 хиляди чужденци, които плащат данъци и едва ли биха могли да бъдат в тежест на социалната държава. Въпреки това през последните години надделяха настроенията срещу имигрантите, подклаждани от десните популисти от Народната партия, които са най-голямата фракция в националния парламент на Швейцария.

В централата на ЕС в Брюксел не проявяват разбиране за своенравието на швейцарците и с половин уста уверяват, че ще уважат решението на швейцарските граждани. В същото време в Брюксел са наясно, че многобройните двустранни споразумения с Швейцария са пред провал. Много ще зависи от това, дали и как точно швейцарското правителство ще предоговори спогодбите си с Брюксел за свободното движение на хора. На изпитание в случая се поставя почти приключилата интеграция на Швейцария към европейския вътрешен пазар

Такава обаче е волята на швейцарските избиратели, въпреки че ЕС е най-големият търговски партньор на страната, и че близо половин милион швейцарци живеят в общността. В бъдеще свободното придвижване в рамките на ЕС няма да важи и за швейцарските граждани. А понеже в Берн не са предвидени квоти за мигранти, Европейската комисия очаква трудни преговори с швейцарците.

Претопляне на ксенофобски настроения

Съществува опасност резултатите от швейцарския референдум да подхранят нова дискусия за имиграцията към ЕС, за чужденците и свобдното движение на хора. А и на други места в Европа се обсъждат възможни рестрикции - британският премиер Дейвид Камерън иска да ограничи миграцията от новите страни-членки на ЕС и настоява за реформране на европейските закони. От допитването в Швейцария могат да са доволни и баварските консерватори от Християнсоциалния съюз (ХСС), защото то им дава още аргументи в тяхната кампания срещу т.нар. мигранти по бедност от Румъния и България. Всъщност референдумът в Швейцария е добре дошъл за всички дяснопопулистки партии в Европа - от френския Национален фронт на Марин льо Пен до холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс. В този смисъл швейцарците дават храна на европейските популисти точно преди европейските избори.

По този начин се атакува един от стълбовете на европейското обединение - свободният избор на място за работа и живеене. Обществените и икономическите последици от това могат да бъдат катастрофални. В Европа на 21 век всъщност повече не бива да има никакво място за националистически и изолационистични възгледи и опити за капсулиране. Затова в предстоящите преговори с Швейцария ЕС трябва да бъде много последователен. Ясно е, че ако няма свободно движение на хора, не бива да има и свободно движение на стоки и капитали. Швейцарските банки имат огромно желание да управляват парите на европейците, но самите европейци, ако обичат, да си останат там където са. Това просто няма как да стане!