Криптоактивът биткойн възникна като концепция в отговор на кризата, обзела банковия сектор след краха на жилищния пазар в САЩ през 2008 г. Концепцията и инфраструктурата, около които са изградени криптовалутите, бързо набраха популярност и концентрираха обществен и паричен интерес. Това се дължеше на технологичната анонимност на транзакциите, заобикалянето на традиционните централизирани платежни инфраструктури, изградени около банките, и възможността за избягване на контрола, упражняван от властите, които отговарят за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Общата капитализация на криптоактивите, погрешно наричани валути, се изстреля от малко над 1 млрд. долара през 2013 г. до над 700 млрд. долара през 2018 г. при достигане на първия пик. При вторият пик от 2021 г. бе премината границата от 2,8 трлн. долара. След преминаването на периода на нерационални свръхочаквания и прекален оптимизъм, изглежда, пазарът намира моментно равновесие и капитализацията се стабилизира около 1 трлн. долара през 2023 г. Охлаждането на прекалено оптимистичните очаквания се случи и след намесата на регулаторите, които в САЩ, Корея. Япония и Китай предприеха спешни мерки за регламентиране на публичното предлагане на криптоактиви, регулиране на криптоборсите и въвеждане на изисквания за отчитане на съмнителните транзакции с цел защита на инвеститорите.

Стабилните криптоактиви придобиха специална популярност

Поради огромната променливост в пазарната стойност на криптовалутите и високите транзакционни разходи те не се наложиха като общоприето средство за разплащане. Затова за криптовалутите е по-подходящо третирането като специфичен клас дигитални активи. Като такива те не са подчинени на специалната концепция за обвързване на стойността със стабилен актив с изключение на т.нар. стабилни криптовалути (stable coin). Тази концепция за трайно и неотменимо обвързване на курса на криптовалутата с официална парична единица, например с американския долар, се осигурява с поддържане на еквивалентно 100-процентно покритие на издадените пари с висококачествени доларови активи – ДЦК или депозити в първокласни банки. Нещо много близко на познатия ни и функциониращ у нас Валутен борд.

Дигиталните валути на централните банки са бъдещето на публичните пари

Централните банки бързо осъзнаха, че криптоактиви, базирани на концепцията стабилна криптовалута, е пряко технологично предизвикателство на тяхната доминация в регулирането и контрола над плащанията и паричната емисия и отговориха със своя концепция. Тази концепция беше наречена Цифрова валута на централните банки (Central Bank Digital Currency – CBDC). През 2020 г. седем централни банки в т.ч. ЕЦБ, Федералният резерв на САЩ, ЦБ на Обединеното кралство, Канада, Швеция, Швейцария, Япония и Банката за международни плащания в Базел, публикуваха концепция и основните принципи, на които да се базира издаването на CBDC.

Според Концепцията[1] цифрова валута на централната банка е цифров платежен инструмент, деноминиран в национално средство за разплащане, което е пряко задължение (пасив) на централната банка, който е различен от банкнотите и монетите и традиционните разплащателни сметки, поддържани от банките в пасива на централната банка.

Последващо проучване[2] на Банката за международни плащания чрез допитване до 86 централни банки, проведено през 2022 г., показва, че 93% от запитаните извършват проучвания в областта на дигиталната валута, а повече от половината извършват конкретни изпитания, включително и пилотни тестове. Като цяло работата на централните банки е по-напреднала в областта дигиталната валута, обслужваща плащанията на едро. Допитването показва, че 15 дигитални валути на дребно и 9 на едро ще са в публичен оборот до края на 2030 г. Криптоактивите, включително и тези, базирани на концепцията stable coin, рядко се използват за плащания извън криптоинфраструктурата.

Цифровото евро – алтернатива на банкнотите и картите

В началото на 2021 г. ЕЦБ и Европейската комисия стартираха съвместен технически проект за оценка на ефектите върху паричната политика, правните и техническите въпроси от въвеждане на цифрово евро.

В доклада[3] за цифровото евро, публикуван от ЕЦБ през 2020 г., се посочват мотиви в полза на въвеждането му, с което да се обслужват плащанията „на дребно“ основно в полза на търговския оборот на физическите лица и малкия бизнес. На първо място е посочен сценарий, при който се наблюдава намаляване на популярността на използването на евробанкноти и промяна на предпочитанията към ползване на дигитални форми на плащане. При възникване на технически проблем с инфраструктурата, обслужваща сегашните дигитални форми на плащане – картови системи и платежни трансфери, – търговският оборот ще бъде силно затруднен. На второ място създаването на модерна инфраструктура, различна от сега съществуващата, обслужва плащанията на дребно, като изключва посредничеството на банките и платежните институции. Така се създава възможност за достигане до онази част от обществото, която не разполага с банкови сметки и платежни карти. Накрая ЕЦБ разглежда дигиталното евро като средство за намаляване на общите разходи, включително и негативния екологичен отпечатък от сегашните средства за плащане и платежни инфраструктури.

На 14 юли 2021 г. ЕЦБ стартира проучвателната фаза на проекта за цифрово евро, който продължи 24 месеца и с него се натрупа информация за предпочитанията на потребителите, като банката се посъветва за техническите аспекти на проекта с посредници и търговци.

Основната цел на този първи етап от развитието на проекта беше ЕЦБ да излезе с предложение относно приемливия дизайн и дистрибуцията на цифровото евро. Допълнителната задача беше да се оцени потенциалното пазарно въздействие на дигиталната валута, както и да се идентифицират възможностите във фаза дизайн за осигуряване на конфиденциалност и избягване на рисковете за гражданите, посредниците и икономиката. На този етап следва да се определи и моделът за осъществяване на надзор над единиците, участващи в инфраструктурата, която обслужва цифровото евро.

На базата на резултатите и заключенията от тези два проекта Европейската комисия обяви законодателно предложение на 28 юни 2023 г. за приемане на проект за Регламент за въвеждането на цифрово евро заедно с предложение на проекти за основните регулации в тази област. В преамбюла на документа ЕК посочва, че: „Липсата на широко достъпна и използваема форма на пари на централната банка, технологично приспособена към цифровата ера, би могла да намали доверието към парите на търговските банки и в крайна сметка към самото евро“.

С приемането на този проекторегламент на цифровото евро се предоставя статут на легално платежно средство, а на ЕЦБ се дава мандат да вземе решение относно точния график на неговото въвеждане в бъдеще. През юни т.г. Съветът на финансовите министри на държавите от еврозоната (еврогрупата) декларира подкрепа на проекта и вече е в ход т.нар. тристранен диалог между Съвета на ЕС, Комисията и Европейския парламент относно конкретното съдържание на правните текстове.

Цифровото евро ще може да се ползва и извън еврозоната

Дигиталната валута ще е достъпна за икономическите агенти за целите на плащанията на дребно в цялата еврозона. Според промените в Директивата всички доставчици на платежни услуги, лицензирани в ЕС, може да предоставят платежни услуги в цифрово евро, като не се нуждаят от допълнителен лиценз за това.

Достъпът до цифровото евро и използването му в държава членка извън еврозоната са възможни при спазване на две условия: 1) държавата членка извън еврозоната да отправи искане до ЕЦБ, като се ангажира с изпълнението на определени условия; 2) Европейската централна банка и националната централна банка извън еврозоната следва да сключат договор, с който да определят необходимите мерки за изпълнение. Достъпът до цифровото евро и използването му в трета държава също се допуска при спазване на две условия: 1) Съюзът и третата държава сключват международно споразумение и третата държава се ангажира с изпълнението на определени условия; 2) Европейската централна банка и националната централна банка извън еврозоната сключват договореност, с която се определят необходимите мерки за изпълнение.