На 20 януари китайската компания DeepSeek пусна своя голям езиков модел за глобална употреба. Само седмица по-късно той измести ChatGPT като най-сваляното безплатно приложение в американския App Store. Ден по-късно в Белия дом американският президент Доналд Тръмп обяви съвместно с OpenAI, SoftBank и Oracle началото на Stargate – „най-големия проект за инфраструктура за изкуствен интелект в историята“. А в края на януари Европейската комисия прие годишната програма на Европейския фонд за отбрана, насочвайки над 1 милиард евро за съвместни изследвания и разработки в сферата на сигурността и технологиите с двойна употреба. На пръв поглед изолирани, тези събития очертават три различни стратегии за технологично лидерство. САЩ, Китай и Европейският съюз поемат по различни пътища към една и съща цел – водеща роля в новата ера на технологиите.

САЩ: най-мащабният план за инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект в историята

През януари Доналд Тръмп формално обяви новата визия за технологично лидерство на САЩ чрез амбициозната инициатива Stargate. Това е проект с целеви бюджет от 500 милиарда долара, който представлява публично-частно партньорство, включващо правителствени агенции, федерални гаранции, водещи технологични компании и международни инвеститори като японската SoftBank. Първите инфраструктурни проекти вече са факт. Изграждат се два големи центъра за данни в Тексас с енергийно натоварване около 1 GW и хиляди квадратни метри площ. Stargate има за цел да изгради следващото поколение изчислителна инфраструктура в САЩ — от масивни центрове за данни до усъвършенствани оптични мрежи и квантови комуникационни системи. Проектът е част от по-широка вълна на частни инвестиции в стратегически технологии. Така Илън Мъск представи собствен мегапроект в сферата на изкуствения интелект – xAI, който оперира със суперкомпютър с над 100 000 NVIDIA H100 GPU, свързани чрез високоскоростна мрежа. Това е един от най-големите тренировъчни клъстери в света, целящ бързо развитие на нови модели. Други технологични гиганти като Amazon Web Services инвестират над 100 милиарда долара в разширяване на центровете си за данни, а компанията за изкуствен интелект Anthropic получи инвестиции от Google и Amazon и също влага близо 10 милиарда долара в свой център за данни в щата Мисисипи. Тази тенденция показва, че САЩ вече ще залагат не само на софтуерни иновации, а на изграждането на стабилна, мащабируема и енергийно обезпечена физическа инфраструктура, която да поддържа новата ера на изкуствения интелект.

Stargate цели да създаде над 100 000 нови работни места, да възстанови индустриалния капацитет и да укрепи националната сигурност чрез съвременни изчислителни мощности. Важен елемент от стратегията е и облекчаването на регулациите: отменена е заповедта на администрацията на Байдън за контрол върху изкуствения интелект, което предоставя по-голяма свобода за развойни дейности. Този проект е повече от технологична инвестиция, той е знак за преориентация на американския технологичен сектор от софтуерно-фокусиран към инфраструктурно-индустриален модел, изискващ значителни машини, енергия и територия. Stargate предполага връщане към индустриален капитализъм в американски стил чрез комбинация от частна иновация и държавна подкрепа, сравнима с проекти като НАСА и DARPA. Въпреки впечатляващите си мащаби инициативата Stargate концентрира огромни финансови и технологични ресурси в ограничен кръг корпорации и държавни агенции, което повдига въпроси за централизацията на иновациите. Паралелно с това затегнатата визова политика спрямо международни студенти и висококвалифицирани специалисти през 2025 г. допълнително ограничава достъпа на САЩ до глобални таланти – ключов ресурс за технологични пробиви. Вместо да стимулира широкообхватна иновация, този модел може да измести вниманието и финансирането от малки и средни компании, които исторически са двигатели на радикални открития и иновации, често разчитащи на достъпна инфраструктура и международен талант. Проекти като Stargate могат да са успешни, ако САЩ успеят да съхранят отворената си иновационна среда, а не я заменят с централизирани модели, които могат да ограничат творческата конкуренция и многообразието на технологични визии.

Китай: повече регионални екосистеми като града на „шестте малки дракона“

През 2025 г. Китай развива стратегия, която се различава от американската. По-рано през годината беше обявена държавна инициатива с бюджет от 8,2 милиарда долара, насочена към изграждане на собствена инфраструктура за изкуствен интелект с цел укрепване на вътрешната екосистема за AI и намаляване на зависимостта от американски полупроводникови компании като Nvidia и Broadcom. Фондът, известен като AI Industry Investment Fund, приоритизира ранните фази на разработка, както и ключови звена от веригата на доставки с AI — включително изчислителна инфраструктура, алгоритми, данни, приложения и роботика. Все пак въпреки стратегическата си важност размерът на тази инвестиция остава значително по-малък от американската Stargate, оценена на 500 милиарда долара. През последните няколко години Китай се стреми да утвърди своя път чрез изграждане на регионални иновационни екосистеми, вдъхновени от успешния модел на Ханджоу – града на „шестте малки дракона“. Тези шест компании: DeepSeek, Unitree Robotics, Game Science, DEEProbotics, BrainCo и Manycore се превръщат в катализатори на технологичния прогрес в страната.

Най-известната сред тях, DeepSeek, разработчик на AI модели с отворен код, привлече 100 милиона нови потребители само за една седмица през януари. Технологията DeepSeek вече е интегрирана в продукти като електрическите скутери Ninebot и Niu, системата за автономно шофиране God’s Eye на BYD, както и в популярното приложение Weixin на Tencent, доказвайки своята адаптивност в различни индустрии. Unitree Technology се фокусира върху четириноги и хуманоидни роботи. Техният робот B2-W впечатли с умения като прескачане на препятствия и спускане по стръмни скали и достигна до над 1 милиард гледания по време на представянето си в Китай. Manycore пък се превърна в първия в света еднорог в сферата на пространствения интелект. Платформата му Koolab, която използва облачна 3D пространствена интелигентност, трансформира работните процеси в дизайна и има над 30 милиона потребители. Игрите на Game Science, като Black Myth: Wukong, спечелиха международно признание, а DEEPRobotics реализира историческа инспекция на силов тунел в Сингапур с роботите си. BrainCo разработва иновативни, неинвазивни интерфейси мозък-компютър, използвани в AI управлявани протези.

С помощта на такива компании Ханджоу се превръща от традиционен център за електронна търговия в процъфтяващ иновационен хъб, подкрепен от стратегически инвестиции. Такива са знаковата лаборатория Zhejiang (открита през 2017 г.) и Индустриалният парк (открит 2022 г.). Ханджоу увеличава бюджета си за подкрепа на иновации до около 50 милиарда юана през 2025 г. и инвестира в създаването на благоприятна среда за компании като DeepSeek и Unitree Robotics. Значима роля има и местният университет „Джъджиан“, чиито възпитаници стоят зад основаването на три от шестте малки дракона. Развитието на „шестте малки дракона“ олицетворява новата формула на Китай за иновации: компактни, гъвкави и специализирани стартъпи, които работят заедно и взаимно ускоряват растежа си. От роботи и невротехнологии до генеративен AI и игрови двигатели от следващо поколение, тези компании са двигатели не само на технологичното развитие както на региона си, но и на цялата страна. Китайската администрация целенасочено разширява този модел и към други хъбове като Шънджън, Сучжоу и Чънду.

Въпреки мащабния и амбициозен подход стратегията на Китай носи и рискове. През 2024 г. нетните преки чуждестранни инвестиции в Китай спаднаха със 168 милиарда долара – най-голям отлив от 1990 г. насам. Това поставя под въпрос устойчивостта на вътрешно финансираните иновационни центрове, особено при нарастващата геополитическа изолация и ограничения достъп до световните пазари и технологии. Без структурни икономически реформи и възстановяване на доверието на международните инвеститори дори най-успешните локални модели могат да се превърнат само в изолирани острови на иновации. Само чрез съчетание на вътрешна гъвкавост и външна отвореност Китай може да превърне иновационния си подем в дългосрочен, устойчив и глобално релевантен модел.

ЕС: времето на еднорозите в отбранителната индустрия

В опит да навакса изоставането в глобалната технологична надпревара Европейският съюз все по-активно залага на иновации в сферата на отбраната и технологиите с двойна употреба. В новата стратегия на ЕС отбраната служи като катализатор за технологичен пробив и индустриална модернизация отвъд военните приложения. Този нов фокус доведе до създаването на компании, които могат да се нарекат „отбранителни еднорози“ на Стария континент.

Мюнхенският стартъп ARX Robotics е пример за този подход. Стартъпът разработва решения за превръщане на традиционна военна техника, като камиони и танкове, в автономни безпилотни системи. Един от основните им продукти – Mithra OS, е операционна система, базирана на изкуствен интелект и предназначена да дигитализира и модернизира съществуващи военни платформи, като им осигури автономна навигация, комуникация и ситуационна осведоменост. Освен това ARX Robotics разработва модулни UGV роботи, способни да пренасят товари до 500 кг и използвани за логистика, носене на сензори и дронове, както и в тренировъчни симулации. През юли 2025 г. компанията откри най-големия в Европа завод за производство на автономни военни системи и планира петорно увеличение на капацитета си в рамките на година. Освен това ARX Robotics сключи партньорство с Daimler Truck, което се фокусира върху интегрирането на роботика и AI в гамата на Mercedes-Benz Special Trucks, включително моделите Unimog и Zetros. Партньорството демонстрира сериозния интерес от големи индустриални играчи към този клас технологии.

Друг пример е португалската компания TEKEVER, която се превръща в еднорог през май 2025 г. Компанията е лидер в дроновете с разнообразни предназначения и иновативните услуги като Intelligence-as-a-Service. Технологията им позволява наблюдение в реално време на широки територии и осигурява своевременни реакции при заплахи за човешкия живот, околната среда и икономиката. Основана през 2001 г., компанията обслужва широк спектър от клиенти — от Европейската агенция за морска безопасност и британски институции до армии и полиции в Африка и Латинска Америка. Освен за военно приложение дроновете на TEKEVER са използвани за откриване на нефтени разливи, горски пожари, контрол на миграционни потоци и спасяване при кризи. Компанията има инженерни центрове в Португалия, Франция и Обединеното кралство, както и производствени мощности в няколко страни. TEKEVER осъществява вертикална интеграция и извършва целия спектър от дейности – от дизайн и разработка на софтуер до обработка и анализ на данни. Този вертикално интегриран модел не само повишава ефективността на решенията ѝ, но и създава възможност за гъвкаво адаптиране към различни сектори извън отбраната.

Трети пример е германската компания Helsing SE, основана през 2021 г. Тя започва развитието си като софтуерна компания за анализ на бойни данни, създадена от специалисти с опит в гейминг индустрията, машинното самообучение и в Министерството на отбраната на Германия. Софтуерът им използва изкуствен интелект за обработка на големи масиви от сензорна и бойна информация и предоставя анализи в реално време, които подобряват вземането на решения. През 2024 г. Helsing обяви пускането на дроновете HX-2, а през 2025 г. на AI Action Summit в Париж обяви и партньорство с френската компания за изкуствен интелект Mistral AI за разработка на т.нар. vision-language-action модели, които позволяват на системата да разбира обкръжението си, да комуникира с операторите и да взема по-бързи решения. През юни 2025 г. Helsing привлече 600 милиона евро инвестиция, като рундът за финансиране беше воден от основателя на Spotify Даниел Ек. След този рунд пазарната оценка на Helsing достигна 12 милиарда долара. Helsing SE обяви и придобиването на германския производител на самолети Grob Aircraft. След новопривлеченото финансиране и придобиване Helsing планира разширяване в множество сегменти – производството на дронове, самолети и подводници. С амбицията да контролира целия технологичен цикъл от разработката на модели с AI до производството на летателни платформи, Helsing се превръща в един от най-комплексните играчи в европейската технологична екосистема.

Трите компании показват новия подход на ЕС. Макар и прагматичен и отговорен към текущите геополитически реалности, той крие и рискове. Настоящият подход е воден донякъде от реакционизъм, което може да доведе до ограничена визия за дългосрочни иновации с гражданска и социална стойност. Прекалената милитаризация на инвестициите повишава риска от силна зависимост от държавно финансиране и ограничен пазарен достъп. Освен това ориентацията към кризисни сценарии може да доведе до създаването на едностранчив технологичен капацитет, който не намира приложение в мирновременната икономика. Устойчив успех в дългосрочен план ЕС може да постигне, ако иновациите, движени от отбранителната индустрия, успеят да се трансферират и в гражданския сектор. Истинският потенциал на новите технологии – от автономни системи и изкуствен интелект до сателитна комуникация и роботика – се разгръща, когато те намират приложение в области като логистика, енергетика, здравеопазване и други.

САЩ залагат на индустриален мащаб и дерегулация, Китай – на гъвкави регионални екосистеми, а ЕС – на иновации, задвижвани от отбранителния сектор. Нито един от пътищата не гарантира автоматичен успех. Устойчивото технологично лидерство изисква баланс между мащаб и децентрализация, между сигурност и отвореност, между държавна подкрепа и предприемаческа свобода. Именно този баланс ще определи кой ще поведе света в новата ера на изкуствения интелект, автономните системи и технологиите на бъдещето като цяло.