Global Edge БРОЙ /// Мениджър 06/24

Една загадка във великата „Война и мир“ препраща към особеностите на руския език, в който думите за „мир“ и „свят“ звучат еднакво, а членуване няма. Какво е искал да каже авторът? „Война(та) и мир(ът)“ или „Война(та) и свят (светът)“? Разгадката уж е лесна. По онова време „мир“ за мир и „мир“ за свят са се пишели различно: „Война и мир“ си е „Война и мир“. Но едно мистериозно издание, озаглавено по другия начин (мiрь) – и десетки конспиративни теории – не дават мѝра на феновете на „света̀“. В крайна сметка не играе ли Лев Толстой с думите? Защото в края на книгата през войната и мира той всъщност обяснява света. „Философстването“ на гениалния граф също има доста почитатели, но и немалко противници. Нобелистът Кнут Хамсун казва, че когато Толстой или Достоевски почнат да философстват, имал чувството, че куче вдига крак и започва „да служи“. При всички положения с тезата на графа може да се спори. Лев Толстой омаловажава ролята на личността в историята. Според него войните се развиват не по волята на хората, а заради тектоничните движения на народите насам и натам. Победителят маршал Кутузов е велик не защото е насочвал това движение, а защото му се е оставил. Ако Изтокът трябва да на�...