Въпреки че американско-израелската война срещу Иран е безпрецедентна в много отношения, предишните енергийни и финансови кризи през последния половин век предлагат полезни уроци за инвеститорите, политиците и всички, които се опитват да се ориентират в настоящата буря. На първо място производителите на петрол и природен газ не могат да приемат, че цените ще останат високи за неопределено време.

След първата седмица от войната в Иран се върнах към опита си във финансите, за да потърся насоки как може да се развие ситуацията. Личният ми опит е релевантен, тъй като завърших докторската си степен непосредствено след втората петролна криза от 70-те години (1979–1982 г.), а основният ми фокус беше върху ОПЕК, огромните ѝ излишъци и въпроса как те биха могли да бъдат реинвестирани. (Делях офис и с ирански учен, който наскоро беше избягал от страната си след Ислямската революция.)

Дисертацията ми изискваше да приложа сравнително сложен (за времето си) модел за разпределение на активи, според който „ниско абсорбиращите“ икономики като страните от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив (GCC) могат да избират дали да оптимизират бъдещата стойност на петрола, който все още е в земята, неговата стойност днес или своите инвестиционни портфейли – включително активи в чужбина. Те бяха наричани „ниско абсорбиращи“, защото не се нуждаеха от всички текущи приходи от петрол, за разлика от държава като Нигерия, която има по-малко възможности за реинвестиране.

Това бяха ранните години на суверенните фондове в региона, когато много производители от Залива за първи път станаха активни инвеститори на глобалните пазари. Днес, когато тяхното значително присъствие е вече норма, трябва да се замислим какво би станало, ако държавите от Залива внезапно започнат да изтеглят или продават чуждестранните си активи. Това може да няма особен финансов смисъл предвид рязкото покачване на цените на петрола, но би могло да има политическа логика, ако политиците от GCC искат да окажат натиск върху САЩ да намерят изход от конфликта.

Друг важен урок от предишни кризи в Близкия изток е, че движението на цените на петрола месец след първоначалния шок често няма почти нищо общо с първоначалната реакция. Събирал съм изследвания и публикации, в които експерти уверено твърдят, че цените на суровия петрол ще надхвърлят 100 долара за барел и ще останат там. В действителност те винаги спадат сравнително бързо и продължават да се понижават в следващите 20 години.

Предвид колко трудно е да се прогнозират енергийните цени, човек трябва да бъде скептичен към всеки, който е прекалено уверен в своите прогнози. В ретроспекция изглежда, че дългосрочната еластичност на енергийното предлагане спрямо цените е по-голяма, отколкото мнозина са смятали. Както предлагането, така и търсенето реагират по-силно от очакваното. В настоящия контекст държавите, които вече са започнали преход към възобновяеми или алтернативни източници, ще бъдат в по-добра позиция, а тези, които не са, вероятно ще ускорят този процес. Затова производителите на петрол и газ не могат да разчитат, че високите цени ще се задържат трайно.

Последните три урока са свързани с политиката и геополитиката. Първо, предишната ми работа по Близкия изток ме кара да съм скептичен, че Ислямската република може да падне скоро чрез мирна вътрешна революция – макар че по-толерантен режим очевидно би бил от полза за 90-те милиона иранци и за региона като цяло.

Второ, не трябва да пренебрегваме „слона в стаята“. По време на азиатската финансова криза (1997–1998 г.) именно Китай помогна за стабилизирането на ситуацията, като убеди американския финансов министър Робърт Рубин да се намеси. Възможно е нещо подобно да се случи и сега, особено като се има предвид, че президентът Доналд Тръмп все още планира среща с китайския лидер Си Дзинпин. Като голям купувач на петрол от Залива Китай има всички основания да се опита да сложи край на конфликта и разполага с различни инструменти за влияние, включително чрез формата BRICS+.

Последният урок идва от периода след атаките на 11 септември 2001 г., когато за първи път въведох акронима BRIC. С оглед на променящите се търговски модели и дипломатически отношения днес не бих се изненадал, ако страните от Залива започнат да се сближават с Китай, Индия и други нововъзникващи сили, като постепенно се дистанцират от Запада. Ако тази война показва нещо, то е, че съюзът със САЩ вече не гарантира сигурност. В същото време икономическите възможности, които предлага възходяща Азия, стават все по-привлекателни.

Всички права запазени PS 2026