Какви според вас ще бъдат фундаменталните двигатели на глобалния икономически растеж през следващото десетилетие и как се променя ролята на традиционните центрове на икономическа мощ?

Икономическата теория казва, че единственият двигател на растежа, който се запазва в дългосрочен план, са иновациите и технологичният прогрес. Така въпросът става кои нови технологии и иновации биха могли да бъдат най-интересните. Аз виждам четири такива. Първо, изкуственият интелект е очевиден, въпреки че предстои да видим с каква скорост ще повишава производителността. Второ, изследването и използването на Космоса е друга изключително вълнуваща граница и ние тепърва започваме да я опознаваме. Трето, вярвам, че иновациите в енергийния сектор за намиране на нови устойчиви и рентабилни енергийни източници ще бъдат решаващи. И накрая, имам надежда, че медицинските иновации, отчасти направени възможни чрез изкуствения интелект, ще осигурят известен буфер срещу застаряващото население, като преобразят старостта и подобрят здравето в по-напреднала възраст.

Кои приложения на космическите технологии виждате като най-перспективни за гражданската икономика?

Изобщо не съм експерт по тази тема, но ако говоря като икономист, Космосът потенциално може да реши два големи проблема – недостига на пространство и енергия на Земята! Мога да си представя, че слънчевата енергия, базирана в Космоса, може да бъде обещаваща. По подобен начин орбитални центрове за данни за обучение на AI биха могли да ограничат енергийните разходи и въздействието върху околната среда. Възможно е също така производството като цяло един ден до известна степен да се извършва в Космоса.

Може ли светът да избегне „десетилетие на нисък растеж“, или вече навлизаме в трайно по-бавна ера?

Не мисля, че това е неизбежно. Технологичният прогрес исторически се е случвал на големи тласъци и вълни и невинаги по предсказуем модел. В момента със сигурност има много структурни предизвикателства, като околната среда и застаряващото население, но има и много обещаващи иновации.

Как според вас изкуственият интелект ще промени структурата на трудовите пазари в Европа? Кои сектори са най-уязвими и кои ще се възползват най-много?

Точно това икономистите изучават изключително интензивно в момента и не мисля, че засега имаме ясни отговори. Все още всичко е много спекулативно, тъй като тези технологии се развиват със светкавична скорост и постоянно разширяват обхвата си. Смятам, че все още сме на етапа, в който разбираме кои задачи ще бъдат заменени и кои ще останат по-фокусирани върху човешките работници. „Работата с знания“ със сигурност ще се промени, ако може – и напълно да изчезне.

Възможно ли е AI да увеличи производителността достатъчно, за да компенсира демографския натиск в развитите икономики?

Ако иматe предвид просто в смисъла на БВП, тогава теоретично това е възможно. Но както споменах, ние сме все още в много ранни етапи, с бърз темп на промяна, и не знаем доколко ще се подобри производителността. Възможно е също изкуственият интелект да ускори напредъка в медицината и здравеопазването и да подобри както продължителността, така и качеството на живота. Но застаряващото население ще изисква и други приспособявания на икономиката.

Смятате ли, че увеличената продължителност на живота и навлизането на AI във всички сфери ще доведе до промяна в пенсионните системи?

Увеличаването на продължителността на живота е нещо чудесно и заслужава да бъде празнувано, но също така поставя сериозно напрежение върху съществуващите пенсионни системи.
Да, повечето държави ще се нуждаят от реформи, за да гарантират устойчивостта на тези системи. Но тъй като пенсиите са нещо, което хората планират дълго време предварително, е изключително важно всички реформи да бъдат обявявани много по-рано, за да имат време за адаптация и да няма засегнати непосредствено преди пенсиониране.

Кои са според вас трите най-критични реформи, които Европа трябва да предприеме, за да бъде конкурентоспособна на Китай и САЩ?

Аз съм голям привърженик на значението на качественото образование – от най-ранна възраст до напреднали университетски степени. Според мен Европа има огромен потенциал да създаде „центрове на върхови постижения“, в които изследователски университети и бизнесът си сътрудничат, за да тласкат науката и иновациите напред. Има някои отлични примери за това в триъгълника Кеймбридж/Оксфорд/Лондон, около Цюрих и ParisTech в Париж.

Всяка реформа в образованието дава своите плодове поне десетилетие по-късно. Какво може да направи Европа сега?

Както гласи поговорката, най-доброто време да посадиш дърво е било преди години, а второто най-добро време е сега. Подчертах образователната политика, защото тя има много висока възвръщаемост, дори и да отнема време (но не непременно десетилетия!). Европа разполага с голям пазар, но той е по-фрагментиран в сравнение например с пазара в САЩ и е обременен с много повече регулации, които могат да затруднят пробива на стартиращи компании и иноватори.

Каквo e необходимo, за да се насърчи иновацията, като същевременно се защитят конкуренцията и потребителите?

Това е много широк въпрос! В моите изследвания изучавам как данъчната политика конкретно оформя иновациите. Показваме, че данъците върху личните доходи и корпоративните печалби имат отрицателен ефект върху количеството и местоположението на иновациите. Обаче – и това е много важно – ако данъците се използват добре, за инвестиции в добра инфраструктура и удобства, които иноваторите и иновативните фирми ценят, отрицателните им ефекти значително се намаляват. Иноваторите и фирмите искат да бъдат там, където има други такива. Затова места като Калифорния могат да си позволят да облагат с по-високи данъци, като същевременно инвестират сериозно в местната инфраструктура и удобства.

А каква ще бъде ролята на регулациите при внедряването на иновации като AI – как се балансира между иновативна и безопасна среда?

Мисля, че в случая с изкуствения интелект няма да е възможно правителствата реално да направят много по отношение на регулацията за дълго време. AI се развива от много компании и държави с бързи темпове и по децентрализиран начин. Регулацията ще трябва да бъде международна/глобална, тъй като технологиите ще се разпространяват бързо по целия свят. Но според мен постигането на такава международна координация за регулацията на AI не е реалистичнo да стане в разумни срокове (достатъчно е да погледнем примера с климатичните промени, където международното сътрудничество отне толкова дълго време).

Във вашите изследвания показвате, че нулево-сумовото мислене е по-разпространено сред младите поколения и дори сред хора с висше образование. Как бизнесът и политиците могат да разработват политики, които активно намаляват нулево-сумовите възприятия и създават усещането за „позитивна сума“ в обществото (при което могат всички да спечелят и не е нужно някой да загуби)?

В едно от нашите скорошни изследвания разглеждаме нулево-сумовото мислене – убеждението, че ако даден човек или група печели, това непременно става за сметка на други. Показваме също, че това убеждение е по-разпространено сред по-младите поколения в много богати държави и че то е свързано с икономическия растеж, който хората са преживели, докато са израствали. По-младите поколения са по-склонни да мислят в нулево-сумови категории, защото са израснали във времена на по-нисък растеж и по-слаба социална мобилност. Това мислене не е „просто пристрастие“, съвсем не. То е дълбоко вкоренено в реалния житейски опит на хората. Например онези, чиито семейства са преживели възходяща мобилност и които са се справили по-добре от родителите си, са по-малко склонни да мислят в нулево-сумови термини.

Затова трябва да мислим за политики, които създават повече положително-сумови резултати. Иновациите са такава политика – те увеличават икономическия „пай“. Но както и други политики, те създават печеливши и губещи и е изключително важно да се осигури преразпределение на този нарастващ пай, на печалбите. В противен случай, въпреки че иновациите увеличават пая, много хора никога не успяват да се възползват от него.

Друг пример за положително-сумова политика са инвестициите в децата – било то в хранене, образование или парични трансфери към семейства с деца. Изследванията показват, че този тип инвестиции „се изплащат сами“ в по-дългосрочен план.

Виждате ли разлика между нулево-сумово мислене в богатите и развиващите се държави?

Да, виждаме доста различни модели между поколенията в държави с ниски и с високи доходи. В страните с високи доходи по-младите поколения са много по-склонни да мислят в нулево-сумови категории в сравнение с по-възрастните. Проследяваме това до факта, че по-младите поколения са израснали във времена на по-нисък икономически растеж и по-слаба мобилност. Моделът е обратен в развиващите се страни, където мобилността и растежът като цяло са се увеличили.

Вашите експерименти показват, че фактологичната информация често не променя обществените нагласи към определени политики. Какви методи работят по-добре от фактите?

В Social Economics Lab в Харвард, която съм основала и ръководя, изучаваме как хората разбират икономическите въпроси и икономическите политики. През годините сме изследвали много различни теми – от инфлацията до търговската политика, данъчното облагане и имиграцията. Нашата цел е да разберем как мислят хората и да ги изслушаме. По този начин ние, изследователите, научаваме много неща, които преди не сме знаели.

Също така изследваме какво оформя възгледите на хората за политиките и за тази цел използваме експерименти, в които показваме на хората различни видове (винаги верни) информации. Ние не се опитваме да „променяме“ възгледи, а просто се стремим да разберем кои фактори имат значение. Например по отношение на екологичните политики хората дълбоко се интересуват от справедливостта. Те не подкрепят политики, които финансово биха натоварили непропорционално домакинствата с по-ниски доходи. Но в същото време смятат много съществуващи политики – например въглероден данък, при който приходите се преразпределят обратно към домакинствата под формата на фиксирани суми – за регресивни. Когато им обясним, че това всъщност означава, че в крайна сметка домакинствата с по-ниски доходи ще получат повече пари обратно, отколкото са платили, подкрепата за тази политика се увеличава.

В някои случаи, особено когато става дума за имиграция, съществуват значителни погрешни възприятия и простото предоставяне на факти за имигрантите не работи, защото хората имат много ясно оформени наративи в съзнанието си, които не се променят от факти.

Какъв тип икономическа, а и обществена грамотност би предотвратила днешната вълна от дезинформация и популизъм?

Като граждани ние постоянно сме призовавани да гласуваме по политики, които засягат ежедневието ни. И все пак получаваме толкова малко образование за тях. Освен ако не отидеш в университет да изучаваш икономика, почти никога няма да бъдеш обучаван как работи икономиката, какви са ефектите от различните политики и какво ни показват историческите доказателства. Например учим как работи тялото ни (в биологията) или как функционира физическият свят (във физиката), но много рядко ни преподават икономика. Аз вярвам, че това също е изключително важна област, на която трябва да се обучават младите хора, за да могат по-добре да преценяват това, което виждат и четат, и да вземат информирани решения като избиратели.

Стефани Станчева е професор по политическа икономика в Харвардския университет (Nathaniel Ropes Professor), където работи от 2016 г. и от 2021 г. заема настоящата си длъжност. Тя защитава докторска степен по икономика в Масачузетския технологичен институт (MIT) и има магистърски степени от ENSAE, Парижкото училище по икономика и Ecole Polytechnique, както и бакалавърска степен от Университета в Кеймбридж. Станчева е основател и директор на Social Economics Lab, редактор на Quarterly Journal of Economics и изследовател в Националното бюро за икономически изследвания (NBER), както и член на Икономическия съвет към френския министър-председател. Нейните изследвания обхващат данъчно облагане, миграция, икономическо поведение и публични политики. Отличена е с множество престижни награди, сред които медала „Джон Бейтс Кларк“ (2025) и стипендия „Джон Саймън Гугенхайм“ (2022). Станчева е член на Американската академия на изкуствата и науките и на Иконометричното дружество и владее няколко езика, включително френски, немски и испански.