България вече е в еврозоната. Оставяйки настрана злободневните теми с приемането на новата валута, еврото отваря нова страница в макроикономическото развитие на страната. След 10 ноември 1989 г. България премина през различни етапи, в т.ч. пълният икономически крах от 90-те, въвеждането на валутния борд и стабилизирането на икономическия и финансовия модел на страната, влизането в Европейския съюз и възползването от възможностите на единния пазар. Над 28 години страната беше във валутен борд, като това са години, през които България постигна забележителен напредък въпреки всички несполуки по пътя – свързани най-често с политиците, корупцията и съдебната система. Валутният борд ще остане в историята като най-успешната реформа на прехода, която достигна до своя логичен завършек с приемането на еврото. Участието в еврозоната е нов етап от развитието на страната, а преходът вече остава далеч назад.

Европа в глобалната надпревара 

През 2025 г. се отчита леко забавяне на растежа на световната икономика, с очаквания за стабилизиране на нива около 3% в средносрочен период. След възстановяването от пандемията отново се отвори пропастта в скоростите на развитие на глобалната карта – развиващите се пазари постигат два пъти по-висок растеж от този в развития свят. Докато големите икономики в Азия се очаква да имат растеж на БВП в рамките на около 5%, в Европа растежът едва достига нива около 1.5%. Икономиката на САЩ също отчита забавяне, като в периода 2025 – 2027 г. растежът отвъд океана ще остане в рамките на 2%.

В глобален план се наблюдава по-голяма волатилност при световната търговия – обвързано с външнотърговската политика на САЩ, както и с ускоряването на глобалната инфлация, особено в развиващите се пазари. Негативните ефекти върху световната търговия и икономическия растеж от митническата политика на САЩ и повишената несигурност се компенсират частично от силната глобална инвестиционна активност в областта на изкуствения интелект и сравнително благоприятните финансови условия. Частните инвестиции в AI са силно доминирани от САЩ, което усилва натиска върху потенциала на Европа да се възползва от новата технологична революция.

Добрата новина за Европейския съюз е, че през 2025 г. се наблюдава ускоряване на растежа, като нито една икономика не отчита спад. Не такава беше картината през 2023 и 2024 г., когато растежът в Европа почти отсъстваше, а отделни икономики, в т.ч. най-голямата на континента (Германия), бяха в негативна територия. Въпреки това по-слабият растеж на фона на Китай и САЩ неизбежно връща на масата голямата тема от доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на европейската икономика и въобще за мястото на Европа в глобалната надпревара. Усилията на новата Европейска комисия за завой в посока политики за конкурентоспособност са добра новина за България и страните от Централна и Източна Европа, но това, изглежда, ще е дълъг и тромав процес.

Официалните прогнози за България остават сравнително оптимистични, макар да светят и редица червени лампи. Икономическият растеж в страната се очаква да бъде в рамките на около 3% през 2025 г., постепенно забавяйки се до 2.7% през 2026 г. и 2.1% през 2027 г. (оценки на ЕК). Прогнозите на Министерството на финансите и Българска народна банка дават малко по-различна картина, като също показват леко забавяне на растежа, но без съществена разлика през 2026 и 2027 г. Очакванията са растежът да продължи да бъде воден от потреблението, подкрепено от високите нива на заетост и увеличаване на възнагражденията, както и от импулса в държавния бюджет и силното кредитиране. Големият въпрос е каква ще е динамиката на инвестиционната активност в страната и доколко тя ще ускори растежа, като несигурността се отнася както до намеренията за публични инвестиции, така и до инвестициите на компаниите в частния сектор.

Натрупващите се белези на прегряване на икономиката и нестабилната политическа среда са големите рискове пред макропрогнозата за България в средносрочен план. Очакванията за стабилизиране на растежа в Европа, в т.ч. връщането на Германия към период на подем, води до съживяване на външното търсене, обръщане на негативната тенденция в износа и съответно – очакван импулс за продукцията в промишлеността. Това обаче не означава, че износът ще се върне като основен двигател на растежа. Твърде голямата зависимост на икономиката от нарастване на вътрешното търсене, помпано през увеличаване на публичните разходи и кредитирането, създава рискове от рязка промяна на икономическата среда при консолидация в бюджета и/или охлаждане на кредита. Приемането на еврото ще даде импулс на икономиката, но само по себе си няма да реши структурните проблеми, които ограничават потенциала на страната.

Икономически растеж и догонване на ЦИЕ 

България бележи устойчив напредък през последните 25 години. БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 29% от средното ниво за Европейския съюз (ЕС) през 2000 г. до 44% през 2010 г. и 66% през 2024 г. Процесът на икономическо сближаване е следствие от поддържането на макроикономическа стабилност и устойчиво по-високия икономически растеж в България спрямо средния за ЕС. България постепенно догонва средните нива на държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като почти всички нови страни членки от региона са в диапазона 75 – 90% от средното за ЕС.

БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност

(България като % от ЕС-27)

Източник: ИПИ на база данни от Евростат

Европа премина през три периода на отрицателен икономически растеж през последните 25 години. Първият бе непосредствено след глобалната финансова криза (2008 – 2009), вторият като следствие от дългова криза в Европа (2012 – 2013) и третият – предизвикан от пандемията и социалните ограничения (2020 г.). България не остава настрана от общата динамика на големите европейски икономики, като изпадна в рецесия три пъти за последните 25 години – в същите периоди, макар и с различни характеристики като дълбочина и продължителност на рецесията и последвалото възстановяване. Въпреки тези епизоди на икономически спад през последните повече от две десетилетия България почти неизменно е на пътя на стопанския растеж и конвергенцията.

Към средата на 2025 г. България отчита реален растеж на БВП от 3.4% спрямо 1.6% средно за ЕС. На прага на еврозоната България е сред страните с най-висок растеж и продължава да догонва нивото на доходи в региона на Централна и Източна Европа. Скоростта на България е сходна с тази в Хърватия и Полша, като това са трите страни в ЦИЕ с най-висок растеж на БВП през последните две години. В същото време икономическият растеж в Румъния постепенно се изпари и се очаква да е минимален през 2025 г., което показват и цената на бюджетната криза и вдигането на данъците. В същото време Гърция, която след доста тежки реформи в момента поддържа добро състояние на държавните финанси, отчита сравнително добър икономически растеж – устойчиво над 2% през последните години.

Икономически растеж в България и ЕС-27 (%, 2003 Q1 – 2025 Q3)

Източник: ИПИ на база данни от Евростат

Очакванията на ИПИ са, че България ще прескочи границата от 70% от средното ниво за ЕС през 2026 или 2027 г. Икономиката на страната отчита значително по-висок растеж в сравнение с повечето европейски икономики през 2025 г., като това най-вероятно ще продължи и през 2026 г., в т.ч. заради положителния импулс от приемането на еврото. Голямата въпросителна е около средносрочните перспективи, като на този етап всички прогнози са за постепенно охлаждане на растежа. Темп на растеж на БВП от под 3% на година, макар и пак над средния за ЕС, остава по-нисък от средния за световната икономика.  

На този фон е важно политиката в България да има ясна представа за мястото и траекторията на страната, отчитайки случващото се в останалите страни в Централна и Източна Европа, както и упорито да търси конкурентните предимства, в т.ч. на база опита на страните в региона. Икономическият растеж през последните две години е движен най-вече от увеличаването на потреблението, подкрепено от бюджетната експанзия и рекордите в ипотечното кредитиране. Инвестиционната активност обаче остава по-ниска спрямо успешните примери в региона на ЦИЕ. Дългосрочният растеж ще зависи както от поддържането на стабилни държавни финанси, така и от усилията за развитие на индустриалната база и осезаемо нарастване на инвестициите във високотехнологични производства и интензивни на знание услуги.

Има ли елементи на прегряване на икономиката?

Стопанската динамика в България през 2025 г. е силно доминирана от потреблението, което достига реален растеж от 9,5% на годишна база през третото тримесечие. Икономическата активност остава над потенциалното си равнище, което показва, че част от ресурсите в икономиката остават натоварени над оптималното им ниво. Експанзия на държавния бюджет, растеж на възнагражденията и силно банково кредитиране подкрепят нарастването на потреблението, което в крайна сметка е и стимул за растеж на цените.

През октомври 2025 г. анализ на БНБ показва тенденция към влошаване на фискалната позиция след пандемията и дава индикация за провеждане на проциклична фискална политика, която стимулира вътрешното търсене и създава допълнителен инфлационен натиск в условията на възходяща фаза на бизнес и финансовия цикъл в икономиката. Влошаването на фискалната позиция е основно заради нарастване на разходите за заплати и разходите за пенсии, които автоматично се пренасят в повече потребление. Казано с прости думи, помпането на потребление през бюджета е проблем не само за устойчивостта на публичните финанси, но създава и рискове от засилване на волатилността на макроикономическата активност.

България отчита най-големия растеж на разходите за труд в ЕС. Възнагражденията у нас се удвояват в период от 5 – 6 години и продължават да нарастват с двуцифрен темп. Тук роля има и бюджетната политика, която увеличава ударно заплатите в ключови сектори (вътрешен ред и сигурност, отбрана, образование) и залага рекордни разходи за персонал – пробивайки границата от 10% от БВП за пръв път през последните над две десетилетия. През 2025 г. се наблюдава известно охлаждане при растежа на възнагражденията в частния сектор, но държавната политика крие много рискове. Ново увеличение на заплати в публичния сектор, вдигане на минималната заплата, повишаване на осигурителната тежест и максималния осигурителен праг – това са политики, които бутат разходите за труд нагоре в средносрочен план.

Средногодишен растеж на разходите за труд в бизнес икономиката в България и ЕС-27 (%)

Източник: ИПИ на база данни от Евростат

Банковото кредитиране също постига рекорди, като новоотпуснатите жилищни кредити достигат 500 млн. евро (близо 1 млрд. лв.) на месец през втората половина на 2025 г. Това е на практика удвояване на мащаба на жилищното кредитиране спрямо края на 2022 и началото на 2023 г. Ефектът е видим в цените на жилищата в София, които продължават да нарастват в навечерието на приемането на еврото. Цените на жилищата в страната отчитат двуцифрен растеж в поне 12 поредни тримесечия. През голяма част от този период страната е в топ 3 на ЕС по поскъпване на имотите. Очакванията за леко затишие са налице, но ефектът на еврото може да даде нов импулс на растежа.

Новоотпуснати жилищни кредити (без предоговорени) в България (млн. евро на месец)

Източник: ИПИ на база данни от БНБ

Всичко това са белези на прегряване – растеж, провокиран почти изцяло от вътрешно търсене, нарастване на цените и поскъпване на активи, много ниска безработица и недостиг на кадри. Тази макрокартина не е подкрепена от насрещно увеличение на инвестиционната активност на предприятията, съответно разширяване на капацитета и потенциала на икономиката. Индексът на промишленото производство, както и на дейността в услугите, остава под дългосрочните средни стойности, което е показателно и за по-слабото търсене от външни пазари. На този фон ключово предизвикателство за стабилността и устойчивия растеж ще бъде адаптацията на икономиката след спирането на (свръх) бюджетния импулс и охлаждането на кредитната активност, както и потенциалът за събуждането на инвестициите, промяната на структурата и повишаването на продуктивността на предприятията.

Двигателите на растежа и ролята на индустрията

Трансформацията в българската икономика през последните две десетилетия е в основата на икономическия растеж и сближаването. В рамките на членството си в ЕС България успя да удвои своя дял във вътрешнообщностната търговия, което е следствие от по-дълбоката интеграция в европейските вериги на доставки и ориентирането на индустрията към капиталоемки производства с по-висока добавена стойност. Развитието на дигиталния сектор и особено на информационните и комуникационните технологии също има трансформиращ ефект, който постепенно се наблюдава и във вторичните центрове в страната. Процеси на модернизация са видими и в традиционни сектори на услугите, като търговията, транспорта и дори туризма и развлекателната индустрия.

Трансформацията на промишлеността продължава

През 2024 г. преработващата промишленост в България отчита над 50 млрд. евро нетни приходи от продажби и близо 12 млрд. евро добавена стойност, като дава работа на близо 500 хил. души. Половината от приходите от продажби на промишлените предприятия идват от външни пазари, което показва конкурентоспособността на сектора, както и зависимостта от глобалните събития и състоянието на големите европейски икономики. Развитието на промишлеността през последните 10 години, в т.ч. след пандемията, затвърждава тенденцията на преструктуриране към по-високите технологии и повишаване на добавената стойност.

Високотехнологичните сектори (компютри, електроника и оптика, лекарства и т.н.) удвояват своята продукция през последните 10 години, докато при нискотехнологичните производства (текстил, облекла, храни и т.н.) има реален спад. Средно към високотехнологичните сектори, в които попадат големи части от мехатрониката и аутомотив индустрията, също отчитат растеж, макар и с по-скромни темпове. Ефектът от тази промяна в структурата е, че производителността на труда в промишлеността през последното десетилетие се е удвоила и към момента изпреварва тази в търговията, транспорта и строителството.

Промишлеността понася по-тежко ударите на кризите през последните две десетилетия. След глобалната финансова криза (2008 – 2009), която удари тежко по икономиката на страната и имаше силен трансформиращ ефект, заетите в производствените предприятия се свиха трайно с близо 100 хил. души. Идването на пандемията също нанесе своя удар, като секторът загуби нови 35 – 40 хил. работни места само през 2020 г. Въпреки спада на наетите през последните две десетилетия, провокиран от двете големи кризи, наблюдаваме продължителен процес на трансформация на преработващата промишленост.

Ще отключи ли AI нов бум в дигиталния сектор?

Дигиталният сектор продължава да води динамиката в българската икономика. Общо информационните и комуникационните технологии и професионални дейности (тук влиза аутсорсингът на услуги) генерират приходи в размер на 20 млрд. евро и добавена стойност в размер на 11 млрд. евро. Тук София играя огромна роля, като над 80% от технологичния сектор е концентриран в столицата. Пробиването на вторични центрове като Пловдив, Варна и Бургас дава силен регионален ефект, но то зависи и от тяхната готовност.

Въпреки изоставането спрямо САЩ Европа отчита солиден растеж на частните и публичните инвестиции в AI, като броят на AI компаниите на Стария континент нараства чувствително. Европейският пазар се движи от фазата на експерименти към масова интеграция на AI в реални бизнес процеси – особено в софтуер, услуги, маркетинг, обслужване на клиенти и индустриална автоматизация. България има конкурентни предимства в технологичната сфера, но среща и редица предизвикателства, най-вече по линия на навлизането на дигитални решения в традиционните сектори на икономиката, както и дигиталните умения на работната сила.

Оценки за България сочат, че генеративният AI може да донесе нетен продуктивен ефект от порядъка на 4 – 5 млрд. евро допълнително БВП в 10-годишен хоризонт основно чрез усилване на знанията и ефективността на работещите. Това поставя дигиталния сектор сред първите печеливши от технологичната промяна (като производител и като основен потребител на AI). Редица изследвания вече показват измерими ефекти върху продуктивността на труда от AI в диапазона 10 – 45%, с най-силни резултати при технически, креативни и клиентски задачи – точно типовете дейности, доминиращи в софтуерното инженерство, аутсорсинга на бизнес процеси и центровете за споделени услуги, които са гръбнакът на българския износ на услуги.

Модернизация на търговията и растеж на социалната динамика

Търговията в България отчита силни резултати през последните години. Развитието на модерната търговия след пандемията води инвестиционна активност в сектора, като големите вериги са отчели инвестиции за близо 1.3 млрд. евро през последните три години. В сектора се наблюдава както експанзия на утвърдените големи търговски вериги, така и навлизането на множество местни играчи, които по места играят съществена роля на пазара. Търговията на дребно остава силно конкурентен пазар, като очакванията са инвестициите на големите вериги – в логистика, експанзия и процеси, да продължат да са лидери в сектора.

През последните години се наблюдава растеж на социалната динамика в големите градове, подкрепена от рекордните туристически потоци и обръщането на миграционните процеси, т.е. прилива на население към икономическите центрове. Това се вижда в добрите показатели на търговията на дребно, но също така и в повишените резултати в транспорта и особено в културата, спорта и развлеченията. Последният е един от най-бързо растящите сектори в София. Този растеж има всички предпоставки да продължи, но той изисква инвестиции в качество на градската среда и туристическа инфраструктура, както и запазване на положителната перспектива пред икономическото развитие на страната.

Под опасност ли е моделът на икономически растеж?

След пандемията България изпадна в най-дългия период на политическа нестабилност в своята нова история (все още считаме, че продължава), както и в най-дългия и дълбок период на бюджетен дефицит. Отчитайки официалните прогнози на правителството, България е изправена пред цяло десетилетие на бюджетен дефицит и съответно покачване на дълга. Ако не се промени бюджетната траектория, рискуваме след 10 години да видим нива на държавния дълг в рамките на 40 – 50% от БВП. Влошаването на бюджетното салдо е изцяло провокирано от разходната част на бюджета, която през 2026 г. се очаква да мине границата от 45% от БВП, при обичайни нива за страната във всички успешни години на прехода от под 40% от БВП публични разходи. Тази промяна в бюджетната политика носи опасност не просто от покачване на данъците, в т.ч. потенциална отмяна на 10-те процента данък върху доходи и печалби, но и от промяна на модела на икономическо развитие.

Приемането на еврото не променя фундаменталните котви на българската икономика. Стабилни пари и достъп до кредит, устойчива фискална позиция, достъп до големия европейски пазар и ниски данъци са основата, върху която стъпват икономическият растеж и конвергенцията през последните повече от две десетилетия. Тези котви са подкрепяни от приемането на еврото, което означава повече сигурност за чуждите инвеститори и повишен кредитен рейтинг. Слабостите на страната традиционно са свързани по-скоро с корупцията и съдебната система, твърде тромавата регулаторна среда и бавната скорост на промяна в определени публични сфери, както и неподготвеността да се възползваме от всички възможности в глобалната среда – например дългите години, през които отсъстваше работещ модел за привличане на големи стратегически инвеститори в страната.

Отключването на допълнителен потенциал за българската икономика в еврозоната изисква политически ангажимент за запазване на конкурентните предимства – начело с ниските данъци и стабилните финанси, както и агресивна политика, насочена към проблемите на бизнес средата и дефицитите в работата на институциите. България има потенциала да бъде най-бързо растящата икономика в еврозоната и да влезе наравно в групата на страните от Централна и Източна Европа. Влизането в еврозоната е своеобразен печат (от ЕЦБ и ЕК), че макроикономическият модел в България работи и страната се развива. Това трябва да бъде използвано като допълнителен импулс за трансформация и привличане на инвестиции.