Ранното детско развитие не е социален разход, а инфраструктура на човешкия капитал. Конкурентоспособността на една икономика не започва да се гради в университета, нито на пазара на труда. Тя започва много по-рано – в първите години от живота. Тогава, когато се формират основите на човешкия капитал, който по-късно определя производителността, иновациите и устойчивото развитие на обществото. Най-големите разлики между икономиките не се формират от реализацията на хората в трудоспособна възраст, а от качеството на живот в ранните им години, когато човешкият потенциал или се развива, или се губи. Въпросът не е дали държавите могат да си позволят да инвестират в ранното детство. Въпросът е дали могат да си позволят да не го направят. И още по-важно – дали бизнесът и публичният сектор осъзнават, че това е една от малкото инвестиции с гарантирана дългосрочна възвръщаемост. Близо 30 години работя с деца и семейства в уязвимо положение – като изпълнителен директор на Фондация „За Нашите Деца“, министър на труда и социалната политика, както и като изследовател и международен експерт в сферата на ранното детско развитие. През всички тези години се затвърждава едно ясно наблюдение: бълг�...