София традиционно се смята за център на технологичната и иновационната екосистема в България. Но през последните години технологичните хъбове извън столицата започват да набират скорост и да играят все по-важна роля в развитието на икономиката и иновациите в страната. Тези центрове не само разширяват географския обхват на технологичния сектор, но и създават възможности за професионално развитие в регионите.

Технологичният хъб представлява определено географско пространство, в което биват съсредоточени технологични компании, изследователски институции, стартъпи, инвеститори и иновационни услуги, създавайки взаимосвързана екосистема за развитие на нови технологии и продукти.

Технологичните хъбове имат решаващо значение за развитието на иновативни компании, акцентирайки върху привличането на капитал, научен потенциал, и възможността за съвместни действия между университети и бизнес.

В следващите редове ще разгледаме как изглежда картата на България отвъд София в развитието на технологичните хъбове.

Пловдив

Бурното икономическо развитие на Пловдив в последните години превърна областта в икономически лидер по развитие на нови производства. Това потвърждава и новата производствена база на чeшĸaтa ĸoмпaния ВТL Іnduѕtrіеѕ в Πлoвдив. По данни на Министерството на иновациите и растежа инвестиционните проекти в областта са на стойност 1,4 млрд. лева. 42 инвестиционни проекта са осигурили създаването на 5000 работни места по данни на зам.-министър Красимир Якимов. Водеща остава ролята на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) като основен индустриален хъб. ТИЗ обединява 6 индустриални зони – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Парк „Иновации“ и Агроцентър „Калояново“.

Друг положителен пример е ЕЦИХ „АгроХъб – Европейски цифров иновационен хъб за Южен Централен регион на България“. Съвместно с научноизследователски институти, технологични компании и браншови организации, малки и средни предприятия, стартъпи и Община Пловдив Институтът за агростратегии и иновации обединява всички участници в централна платформа за дигитална трансформация на българското земеделие. Към образователните инициативи в Пловдив могат да се отбележат и създаването на „Пловдив Тех Парк“ АД, предприемачески технологичен парк в България, създаден със 100% частен капитал. Създаването на втори ЕЦИХ – „Тракия“, пък обединява представители на академичните среди, МСП, публични администрации и браншови асоциации, за да преодолее пропастта в сферата на цифровизацията и киберсигурността в България.

През годините инициатива като TUXCON за проекти, реализирани с помощта на свободен хардуер и софтуер с отворен код, са сред положителните примери за развитието на екосистемата в Пловдив. В Пловдив има и активно присъствие на университети, които подготвят кадри за технологичния сектор.

Варна

В последните години Варна активно се развива като технологичен хъб. Водещ пример в града е ИКТ „Клъстер Варна“, който обединява множество бизнеси, университети, училища и НПО сектора. За последните шест месеца организацията е провела множество инициативи, насочени към екосистемата в областта.
В региона са добре развити строителството и транспортът, както и секторът на услугите, предвид множеството аутсорсинг центрове. Редица компании играят ролята на износител на технологии. Варненските университети, като Техническия университет, играят ключова роля за осигуряване на квалифицирани специалисти. Основното производство на Варна обаче е разположено извън града. Благодарение на връзките си с международни пазари чрез пристанището Варна привлича компании в сферата на морските технологии, софтуерното инженерство и изкуствения интелект.

Във Варна действат няколко иновационни и коуъркинг хъба, които приютяват технологични предприемачи и инженери, подпомагайки екосистемата активно. Част от тях са VarnaLab, Campus 90, както и VarnaPreneurs.

Бургас

Бургас е един от малкото региони извън София, които заслужено се развиват изключително динамично и изпълняват множество пилотни проекти в редица сфери.

В началото на декември 2024 г. INSAIT и Община Бургас обявиха стратегическо партньорство – Община Бургас става първата в страната, която ще внедри изкуствен интелект на различни нива, за да подобри услугите си за гражданите и бизнеса. В началото на годината родната „Електра Транс Глобъл“ ООД, която е част от международната група „Вектор Груп“ (Vector Group) и е специализирана в цялостна базова и линейна поддръжка на самолети, обяви инвестиция в размер на 120 млн. лева за изграждането на производствени линии в Бургас.

В началото на юни Бургас може да се похвали и с изграждането на модерен научно-образователен кампус в Бургас с финансиране от Европейската инвестиционна банка (EIB). Кампусът е планиран да отвори врати през 2027 г., обслужвайки четири висши учебни заведения. Този проект ще включва научни и спортни съоръжения, общежития и ще привлича български и чуждестранни изследователи.

Градът приключва строителните работи по изграждането на модерна университетска детска болница. Тя ще бъде основата за пилотен проект, насочен към детското здравеопазване. Проект на Община Бургас, на университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Югоизточния дигитален иновационен хъб и „Виваком България“ ЕАД, свързан с детското здраве в отдалечените райони, спечели европейско финансиране от Механизма за свързване на Европа. Проектът 5GEDGE4HEALTH на стойност 3,2 млн. евро се фокусира върху два основни сценария: виртуални медицински консултации чрез защитени видео разговори и мониторинг на хронични заболявания в реално време с помощта на IoT устройства. Основната цел е да се изградят модерни мрежови съоръжения – включително 5G базови станции, IoT сензори и Edge computing системи – в 34 населени места. Чрез обработка на данни в реално време и автоматизирано разпознаване на аномалии проектът ще улесни по-бързото и по-ефективно реагиране при спешни случаи и ще намали натоварването върху здравната система.

Бургас работи в тясна връзка с всички национално представени организации във високотехнологичния сектор. Общината подкрепя инициативи, свързани с обучение на кадри и партньорства между компаниите и местните училища и университети.

В града се провеждат събития, насочени към дигиталната екосистема, включително и с партньорството на PARAi, Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации, София Тех Парк, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАИТ, БАСКОМ, AIBEST и др.

Габрово

Габрово се утвърждава като един от динамичните центрове в Северна България през последните няколко години. Общината провежда трансформация на Северната индустриална зона в нисковъглероден индустриален парк чрез Стратегията за интелигентна специализация на Община Габрово. Сред значимите проекти са изграждането на нов индустриален хъб между Габрово и Севлиево, както и мащабното благоустрояване на крайречната зона на река Янтра.

Градът инвестира целенасочено и в науката чрез технологичния парк към Техническия университет, където вече функционират нови високотехнологични лаборатории на стойност над 6 млн. лв. Университетът разполага с множество лаборатории, насочени към секторите мехатроника, автоматика и роботика, бивайки оборудвани с модерна инфраструктура, която студените използват. Под патронажа на ТУ – Габрово, се провежда ежегодна научна конференция (Unitech), която привлича световноизвестни учени и изследователи от различни държави. Техническият университет в Габрово ръководи национален център за компетентност в областта на интелигентните мехатронни системи и чисти технологии. Проектът е финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и включва над 23,5 млн. лв. инвестиции. В рамките на същия център е разработен и експлоатиран прототип на роботизирани и асистивни технологии за физикална рехабилитация, използвани в медицинската практика. Сред положителните примери са още Regional Innovation Center, който подкрепя местни предприятия чрез демонстрации на IoT системи в индустриална автоматизация, моделиране чрез „дигитални близнаци“ и AR/VR в процеса на производство – целейки повишаване на дигиталната зрялост на фирмите.

Сред индустриалния и техническия капацитет на Габрово можем да споменем за положителните примери на германския гигант FESTO, който направи ключови инвестиции в нови лаборатории и център за развой чрез „Фесто България“. Друга положителна новина от региона е изграждането на нова, по-устойчива производствена база в Габрово от „Ceratizit България“ АД – с фокус върху енергопестящи технологии и екологичен дизайн. Положителните бизнес примери в региона на Габрово също са налични. Такъв е софтуерната компания в Габровска област TSD Group, която прави световни проекти.

В допълнение Габрово активно участва в европейски инициативи за зелена и дигитална трансформация, което го позиционира като модел за устойчиво развитие и успешна интеграция между бизнес, наука и местна власт.

Стара Загора

Стара Загора преминава през трансформация от въглищна индустрия към изследвания и иновации във водородните технологии. Последните новини от региона отбелязват, че март тази година беше даден официалният старт на проекта H2START – Център за върхови постижения във водородните технологии, координиран от Тракийския университет и подкрепян от Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение, Политехническия университет в Торино и италианския CNRITAE. Проектът е с общ бюджет от 30 млн. евро, 50% се финансират от програма „Хоризонт Европа“, и 50% са националното съфинансиране.

В тази връзка действа и EЦИХ „Загоре“, който е фокусиран върху дигитална трансформация и зелени иновации за малки и средни предприятия, публичен сектор и стартъпи. Той стартира през 2021 г. с проекти като SynGReDiT в насока зелена и цифрова трансформация. Очакванията са чрез активното участие на Тракийския университет по проекти на „Хоризонт Европа“ с ролята на бизнеса, общината и НПО сектора да бъдат създадени нови работни места и да се трансформира индустрията на региона.

Русе и Плевен – подценените активи на Северна България

Два областни града правят силно впечатление в Северна България. Русе със своя неразкрит потенциал на Индустриален парк ЛВЗ, стратегическото му местоположение на река Дунав, връзката с Румъния, достъпа до инженерни кадри благодарение на Техническия университет – Русе, и нишовите си инженерни компании. Ролята на локалните бизнес камари и Общината е от основно значение за връзката между индустрия, община и образователни институции. Сред положителните примери за общността е програмата BASE на фондация „Америка за България“, която за втора година провежда локално издание в Русе, подкрепена от Startup Factory. Подобни инициативи държат пулса на града активен и поддържат връзката с останалите региони.

Другият е Плевен с богатата си история в медицината. В последните години Медицинският университет – Плевен, придоби статут на научноизследователски институт. От юни тази година Медицинският университет – Плевен, получи одобрение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата му. Университетът е активен участник и домакин на международни конференции и конгреси в областта на минимално инвазивна и роботизирана хирургия. Впечатление прави наскоро отворилото споделено пространство за работа Grow.IT Space в центъра на Плевен с цел да бъде притегателен център за технологични компании от региона.

Въпреки активното участие на наука и бизнес двата областни центъра все още представляват неразкрит потенциал за създаването на устойчиви технологии и тепърва очакваме да видим дългосрочните им успехи.

Технологичните хъбове извън София играят важна роля в разширяването на технологичния сектор в България. Те създават нови възможности за иновации, инвестиции и икономически растеж в регионите. Пред тях има редица предизвикателства – недостиг на кадри, достатъчно финансиране, инфраструктурни ограничения. Очакванията са те да бъдат разрешени с общи усилия – на държава, бизнес, общество. Въпреки предизвикателствата тези центрове имат потенциала да се превърнат в двигатели на технологичната трансформация на страната, като допринасят за по-равномерното развитие на България.