През 2025 г. секторът продължава да се сблъсква с трудности като недостиг на кадри, високи разходи за гориво и поддръжка на автопарка, както и забавена модернизация на инфраструктурата, особено в железопътния транспорт. Световните и европейските геополитически процеси налагат промени в транспортните маршрути и увеличават изискванията за по-бърза и ефективна логистика. Въпреки това българските компании остават конкурентни по цени и качество на услугите.

Автомобилен транспорт

2025 г. ще бъде запомнена със засилването на контрола на тежкотоварния автомобилен трафик в България, който освен със засичането на средна скорост се подобри и с измерването на допустимото натоварване на камионите. Това намалява незаконните практики и подобрява средата, като поставя коректните фирми в конкурентно положение.

Въпреки тази положителна тенденция намалелият обем от поръчки, както и намаленото потребление през 2025 спрямо предходната година доведоха до това, че голяма част от автомобилните превозвачи намаляват автопарка, а други дори прекратяват дейност. Започна и все по-силно да се забелязва дисбаланс между износа и вноса към основните ни партньори в ЕС. Това води до несъразмерност и на цените за транспорт – по-ниските цени по износа се компенсират от драстично увеличаване на цените по вноса. Така например традиционно силното у нас производство на ишлеме на дрехи постоянно намалява и предприятията, които работят в тази област, постепенно затварят. Съответно превозвачите, които са били специализирани в износ на тези стоки, поетапно също прекратяват дейност. Подобна тенденция се наблюдава и в движението на суровини и материали и готова продукция за автомобилната индустрия и други експортно ориентирани сектори.

През 2026 г. редица икономисти предвещават допълнително влошаване в състоянието на европейската и в частност на българската икономика, следствие най-вече от намалените обеми на поръчките за производство на стоки. Като добавим към това и предложенията в държавния бюджет, които предвиждат увеличаване на данъчната тежест върху бизнеса и работещите, то е напълно възможно все повече компании от автомобилния транспорт да затворят врати.

Воден транспорт

Морският транспорт е ключов елемент от глобалната икономика, като над 80% от световната търговия по обем се осъществява по море. През 2025 г. секторът продължава да функционира в условията на геополитическа несигурност, високи оперативни разходи, натиск върху навлата и структурни промени в глобалните вериги на доставки. Сравнението с 2024 г. показва, че след година на подем настоящият период се характеризира с по-слаб растеж и нови предизвикателства. През 2025 г. глобалният растеж на морската търговия се забавя с до около 0.5 – 2% според данни на UNCTAD и международни пазарни анализи.

През 2024 г. корабните оператори регистрираха рекордни печалби и това доведе до голям брой поръчки за нови кораби, което при влизането им в експлоатация ще доведе до увеличаване на глобалния капацитет с повече от 3 милиона TEU. В момента този капацитет започва да създава излишък, който оказва натиск върху фрахтовите ставки и рентабилността. Компаниите се насочват към оптимизация на маршрутите, по-висока енергийна ефективност и дигитализация, за да компенсират спада на маржовете. Ситуацията в Червено море и други стратегически маршрути продължава да води до пренасочване на търговските пътища, което увеличава необходимия корабен капацитет, разходите за гориво и времето за доставка. Наред с това мерките за декарбонизация, по-строгите екологични стандарти и натискът за устойчивост изискват значителни инвестиции от корабните оператори. Това се отразява върху веригите за снабдяване, особено в Европа, и води до търсене на алтернативни начини за съкращаване на транзитните времена като жп и автомобилен транспорт от Китай, както и комбиниран море – въздух.

Търсенето на контейнерен транспорт през 2026 г. се очаква да се повиши с 3%, а предлагането – с около 4%, което ще продължи натиска върху цените на морския транспорт в условията на все по-ожесточаваща се конкуренция. В резултат на това се очакват канселирани отплавания, кораби, които се движат с намалена скорост и изчакващ неработещ тонаж, изтегляне на стари кораби, използване на по-малки съдове като мерки за ефективност и контрол на разходите.

Други предизвикателства, които не трябва да се пренебрегват, са политическите и икономическите рискове, продължаващата война в Украйна, ескалацията на протекционизма и новите американски мита и произтичащите от тях търговски войни. Насърчаването на декарбонизацията, преминаването към алтернативни горива, по-строгите емисионни регулации водят до увеличени разходи за корабните компании, а и за търговските субекти. Регионализирането на операциите, промените в производството и търговията към по-близки географски региони, интегрирането на дигитализация, автоматизация и нови бизнес модели изисква значителна адаптация, а остаряващият флот и пристанищна инфраструктура крият рискове, свързани с поддръжка и подмяна. Предвидената еволюция на традиционния глобален модел с мегамрежите изток – запад се очаква да отстъпи пред регионалните мрежи, мултимодалната интеграция (море + жп + сухопътен транспорт) и по-къси вериги на доставки.

Въздушен транспорт

Товарният въздушен транспорт в България запазва стабилност и умерен растеж. През 2025 г. българските авиокомпании продължават да оперират с модерен самолетен флот, като техническото и оперативното състояние на въздухоплавателните средства е добро. Активно работят няколко товарни авиопревозвача, а въздушният трафик като цяло нараства, като летище „Васил Левски“ отчита 5% увеличение в самолетните движения през първите девет месеца на 2025 спрямо 2024 г. Това е индикатор и за товарните превози, които се обвързват с общия въздушен трафик и инфраструктурата.

Като положителна тенденция могат да се посочат продължаващата модернизация и обновяване на флота, засилването на международната свързаност чрез нови полетни линии и стабилен растеж в броя на въздушните превози. Въпреки това все още се отчитат забавяния на товарите и предизвикателства с ефективността при някои летища. Наблюдаващото се увеличаване на конкуренцията и очакванията за разширяване на пазарния достъп са индикатор за подобряване на ситуацията в сектора и разработването и предлагането на нови услуги и маршрути за товародателите.

През 2026 г. се очаква да започнат първите редовни директни полети между България и САЩ (Ню Йорк и Чикаго), което би разширило значително товарния и пътническия трафик и ще подобри логистичната свързаност. Основните предизвикателства остават в областта на капацитета на инфраструктурата, адаптацията към нарастващите изисквания за екологична устойчивост, както и поддържането на високо техническо качество и конкурентоспособност на превозвачите. Прогнозите сочат, че товарните въздушни превози ще продължат да растат въпреки глобалните икономически предизвикателства и геополитически рискове.

Железопътен транспорт

Железопътният товарен сектор в България остава стабилен, макар и без сериозен растеж. Обемите на превозените товари са близки до тези от 2024 г., като пазарът все още се доминира от БДЖ „Товарни превози“ и няколко частни оператора. Инфраструктурните ограничения (остарели линии, ниски скорости и недостатъчна електрификация) продължават да пречат на конкурентоспособността спрямо автомобилния транспорт и поради това скоро у нас няма да се постигнат желаните от Европейската комисия резултати за приоритетно развитие на жп превозите.

 През следващата година се очаква умерен растеж от 3 – 5% в товарните обеми, при условие че ключовите проекти по направленията София – Пловдив – Бургас и Русе – Варна напреднат по план. Основните предизвикателства ще останат в сферата на инвестициите, управлението на капацитета и подготовката на кадри с нови дигитални умения.

Анализът на сектор „Транспорт, спедиция и логистика“ показва умерен позитивизъм с важни стратегически стъпки през 2026 г. Въпреки наличието на редица предизвикателства сложната геополитическа и икономическа ситуация по света и в Европа българският транспортен сектор има своите възможности за развитие. Дигитализацията и инвестицията в хората са два от факторите, които могат да го обезпечат, и погледите на всички в бранша следва да са насочени приоритетно в тази посока. Разширяването на международното партньорство и сътрудничество и изграждането на сигурни и устойчиви вериги за доставки също са важна предпоставка за успех.

Инж. Александър Вецков, генерален директор, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ)

Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) е в процес на активна и мащабна реализация на множество ключови инвестиционни проекти. Първостепенен приоритет е осигуряването на устойчиво европейско и държавно финансиране, като акцентът е върху средствата по европейските програми, най-вече Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.

Основното предизвикателство пред НКЖИ е ефективното управление и навременното завършване на всички проектни инициативи, което е ключово за превръщането на нашата железопътна мрежа в модерна и надеждна европейска инфраструктура.

Основните проекти са фокусирани върху стратегическите направления, част от TEN-T мрежата: Видин – София – Кулата; Калотина – София – Пловдив – турска граница; Пловдив – Бургас/Варна; Русе – Варна.

През 2026 г. се очаква да започнат дейности по големи договори за модернизация в следните участъци:

– Медковец – Срацимир и Перник – Радомир. Тези участъци са част от направлението Видин – София – Кулата, което е ключово за връзката с Дунав мост 2 и Централна Европа;

– Гюешево – граница с Р. Северна Македония. Чрез този проект ще се изгради липсващият жп участък от 2,4 км на българска територия, необходим за осъществяването на директна железопътна връзка по направлението София – Скопие.

НКЖИ ще продължи активната работа по завършване на стартиралите вече проекти, както и по развитието на ключови железопътни възли като Пловдив, Русе, Горна Оряховица и Варна, които са критични логистични центрове. През 2026 г. ще се обявят тръжни процедури за избор на изпълнители за строително-монтажни работи по направлението Пловдив – Скутаре, както и за предпроектни проучвания за развитие на железопътните възли Русе, Горна Оряховица и Варна.

Георги Пеев, генерален директор на ДП РВД

Основните предизвикателства пред авиационната индустрия през 2026 г. са свързани с динамично променящия се обем на въздушния трафик и необходимостта от адаптиране на инфраструктурата към по-високи натоварвания. Киберсигурността остава критичен фактор, тъй като модерните навигационни и комуникационни системи изискват още по-висока защита. Пред доставчиците на аеронавигационно обслужване стоят и сериозни кадрови предизвикателства – привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти в условия на глобален недостиг. Не на последно място, устойчивото финансиране и инвестициите в нови технологии са ключови за поддържане на високи стандарти за безопасност и надеждност.

Камелия Василева, глобален търговски директор, „Гопет Транс“ ЕООД

2026-а се заявява като година на дълбока трансформация в контекста на глобалната и локалната логистика. Променящите се търговски модели, продължаващата геополитическа несигурност, засилената конкуренция, ускорената дигитализация и растящите изисквания за екологична устойчивост оказват влияние върху всички нива на веригите за доставка. Недостигът на работна ръка и нарастващите оперативни разходи допълнително подкопават стабилността на сектора. Във връзка с това стратегическите партньорства се очертават като ключово решение за компаниите, които търсят капацитет, технологии и стабилност. Успехът на подобни алианси ще зависи от ефективното им управление, прозрачни информационни стандарти и съвместно изграждане на дългосрочна добавена стойност, която да носи ползи за всички партньори в мрежата.

Макс Пютер, куриер в „Еконт“

Онлайн търговията навлиза в нов етап. Съвременният човек очаква всичко да се случва през телефона – бързо, ясно и без усилие. Това означава, че последният етап от доставката е необходимо да е най-сигурен, най-лесен и най-личен. Пазарът е динамичен и търговците имат нужда от партньор, който разбира тези промени. Именно затова през 2026 г. секторът се нуждае от добри услуги с иновативни и специализирани решения, създадени за темпото на съвременния човек и неговия бизнес.