6 въпроса, с които ще победите страха от провал

Уорън Бъргър, автор на книгата „A More Beautiful Question” ("Един по-красив въпрос"), е събрал в нея провокативните въпроси, които си задават водещи дизайнери, автори на иновации и предприемачи, за да „подгряват” креативността си и да преодоляват страха си от неуспех.

Ако и на вас ви се случва да ви навести страха от провал, задайте си ги и вие. И отговорете честно, пред себе си!

Какво бих направил, ако знаех, че провалът е невъзможен?

Това е един от въпросите, които си задават всички големи иноватори: от вицепрезидента на Google Реджайна Дъган до основателя на световноизвестните курсове за онлайн образование Udacity Себастиан Трън.

Разбира се, този въпрос не е от вчера. Но точно Дъган му придаде нов смисъл, като го зададе по време на своята TED лекция през 2010 г. „Страхът от неуспех ни възпира от опитите да извършим велики дела и животът става скучен. Престават да се случват удивителни неща”, отбеляза тогава тя. Когато човек преодолее този страх, невъзможното става възможно.

Но как един обикновен въпрос може да помогне в борбата с такова силно, първобитно чувство като страха? Това е свързано с възможността да се моделират ситуации с помощта на хипотетични въпроси, изградени по формулата „Какво, ако...”.  Те помагат да се погледне на реалността от различни точки и да се промени.

Така, задавайки си въпроса: „Какво бих направил, ако провалът е невъзможен?”, ние създаваме мислена реалност, в която не съществуват ограниченията на провала и въображението може свободно да полети.

Предприемачът и блогър Джонатан Фийлдс обаче предлага да се използва друг въпрос:

Как ще изплувам в случай на провал?

Такава постановка помага да се изправиш лице в лице с неуспеха. Фийлдс смята, че въпросът: „Какво бих правил, ако провалът е невъзможен?” предполага само фантазни сценарии, защото реалност без неуспехи е невъзможна.

Когато мислим за неуспеха, обикновено си го представяме смътно, но винаги преувеличено и се боим да си създадем един негов по-ясен образ. Но ако се опитате да си представите какво наистина ще се случи, ако рискованото ви начинание се провали, ясно ще разберете, че няма нищо необратимо. Че винаги има начин да се върнеш обратно, да излезеш от всяка ситуация. И щом го осъзнаете, ще можете да продължите напред с много по-голяма увереност, съветва Фийлдс.

Психиатърът и писател Джудит Бек винаги задава на пациентите си въпроса: „Ако се беше случилото най-лошото, как бихте постъпили?”. Отговорът на този въпрос автоматично снема степента на тревожност, защото човек разбира, че има вътрешни и външни ресурси, които ще му помогнат да преодолее ситуацията, пораждаща лоши опасения у него.

Още един важен въпрос, който си струва да си задаваме според Фийлдс е:

Какво ще стане, ако не направя нищо?

Ако наистина сме готови да променим нещо в живота си, то  това е, защото моментът е дошъл. Ако не предприемем нищо, ще си останем нещастни. Какъвто и да е проблемът, бездействието може само да влоши нещата. „Трети път няма – казва Фийлдс – ако не вървите напред, се влачите назад”.

Фийлдс предлага да се запитаме още:

Какво ще стане, ако успея?

Това е важно, защото мозъкът ни е склонен автоматично да чертае негативни сценарии. За да му дадете шанс да се залови за нещо позитивно, което ще ви стимулира да действате, пробвайте да си създадете представа как би изглеждал резултатът на вашия успех. С други думи, създайте си толкова силен стимул, че рискът от провал да престане да има значение.

Блогърът Крис Гилебо предлага своя алтернатива на първия въпрос за невъзможността от провал:

Действително ли си струва да го направя – независимо от успеха или поражението?

Естествено, ако неуспехът вече е реалност, както нерядко става при решаването на много от проблемите, има цял набор от въпроси, които ще ви помогнат да анализирате ситуацията и да изясните как можете да поправите случилото се. Сред тях е важно да отделите един, който винаги да имате наум и да си го задавате при нужда:

По пътя към този неуспех какво свърших правилно?

При провал, хората почти не се сещат да си зададат този въпрос, тъй като обикновено се състредоточават върху това, което не е станало както трябва. А когато обръщаме внимание на малките успехи вътре в провала, ние си напомняме, че неуспехът не е краят на играта, а полезен житейски урок и още една крачка по дългия път.

Източник: Fast Company