С връзки и без самооценки: Как да се спасим от съмненията за себе си

Хората искат да се чувстват добре, умни и привлекателни, но това е порочен кръг, който трябва да бъде прекъснат

Достатъчно добър приятел, колега, партньор или родител сте? Достатъчно  стройни, привлекателни, умни и мили ли сте сте?

Ако имате съмнения относно това, не сте сами в тях. В своята 40-годишна работа клиничният психолог Роналд Д. Сийгъл е чувал много подобни истории от клиенти, а и самият той е преживявал подобни, въпреки професията си.

„Забелязах, че всички хора изпитват същия болезнен и безмилостен стремеж да се чувстват най-добри“, пише той в новата си книга „Необикновеният дар да бъдеш обикновен“.

Сийгъл обяснява, че всъщност повечето от нас всекидневно изпитват хаотичен поток от „оценъчни мисли“ -  безпокойство относно представянето на работа, разочарование от това, което виждаме в огледалото, преценки за привлекателността ни въз основа на последен разговор. Дори когато високо ценим себе си, това крехко чувство е готово да се се разбие при следващия удар върху нашата представа за себе си.

Сийгъл предлага да не доказвате нищо на другите, а вместо това да изграждате връзка с тях. Книгата предоставя съвети за справяне с чувството „недостатъчно добър“и създаване на стабилно усещане за щастие.

Защо самооценката боли

Постоянната самооценка е изтощителна, но е част от нашата човешка природа. „Склонността да се оценяваш и сравняваш с другите е помогнала на хората в етапа на оцеляване – човешкият мозък е програмиран за това“, пише Сийгъл.

За да спечелят еволюционната надпревара и да се размножават, древните хора е трябвало да се състезават помежду си за определен статут в общността. Днес сравняването на себе си с другите е неприятен страничен ефект от социалните медии, но някога е било умение за оцеляване. Изгонването от племето е било въпрос на живот и смърт, така че страхът от отхвърляне продължава да съществува инстиктивно у човека.

В днешно време притесненията на хората относно съответствието с другите приемат много форми. Може би искате да се чувствате специални, да получавате добри оценки, да сте привлекателни, да правите повече пари. Или просто искате хората да ви харесват и да имате много приятели. Или за вас е важно да се чувствате достатъчно образовани, креативни и талантливи.

Сийгъл посочва, че в отговор на тези чувства ние се опитваме да докажем на себе си и на другите, че сме мили, щедри, силни, успешни, секси. Но и това не работи.

„Всъщност нашият безмилостен стремеж да се чувстваме добре е в основата на повечето проблеми“, пише той.

Изследванията показват, че хората, които искат да станат популярни, търсят външни награди като слава, власт, богатство и красота, са по-склонни към безпокойство, депресия и неудовлетвореност от тези, които се фокусират върху личностното израстване, взаимоотношенията и помощта към другите.

Когато нашите цели носят външен характер, ние не можем да ги постигнем по никакъв начин. Винаги има хора, които постигат повече, а ние постоянно се чувстваме сякаш ни съдят. И дори след като сме постигнали целта, която сме си поставили, ние често вдигаме летвата отново.

„В постоянното преследване на резултати рядко имаме почивка, за да се почувстваме удовлетворени или да се отпуснем“, пише Сийгъл. Като се вманиачаваме в това да сме достатъчно добри, ние пречим на общуването си с другите хора. При всяка критика от приятели или колеги се чувстваме застрашени и започваме да се защитаваме.

Така навикът ни да се самоосъждаме прераства в рязко осъждане на другите, а те не ценят особено това. При постоянното чувство на неувереност, ние се опитваме твърде много да се понравим или пък като цяло се страхуваме да се изложим на публичен показ.

Сийгъл пише, че с годините всички моменти, в които не сме се чувствали достатъчно добре, се превръщат в „резервоар от натрупана тъга, негодувание и срам“, които са предизвикани от всекидневните събития. Този товар е труден за носене.

„Само си помислете какъв страхотен ден ще бъде, ако не се тревожите колко добре се справяте и какво мислят другите за вас, а просто се наслаждавате на живота“, казва Сийгъл.

Как да се чувстваме добре

Вместо да се опитвате да направите повече, за да се почувствате най-накрая достойни, Сийгъл казва, че трябва напълно да изместите фокуса си от себе си към другите хора. Става въпрос за изграждане на взаимоотношения и практикуване на умения като състрадание, благодарност и прошка. Това означава, че във всяко дадено взаимодействие фокусът трябва да бъде върху създаването на връзки, а не върху впечатлението, което правите.

Опитайте се да се справите директно с чувството си на срам. Както отбелязва изследователят Брене Браун, срамът процъфтява в тайните и Сийгъл насърчава читателите да споделят своите несъвършенства и недостатъци с другите. Ще откриете, че не сте сами, всеки има качества, с които е трудно да се гордее.

Той също така предлага да проведете малък диалог с вътрешния критик, като го попитате: „Какво ще стане, ако спреш да ме критикуваш?“ След това се обърнете към наранените си страни: „От какво се нуждаете точно сега?“

Според Сийгъл целта е да се развие „пълно самоприемане“ – отношението, което получавате от добър родител: „Ще те обичам, независимо от всичко“. Това не означава, че не се придържаме към определени стандарти и се чувстваме разочаровани при несъответствие, но провалът не наранява като цяло ценността ни като личност.

„Работим, за да развием чувство за приемане, независимо дали се държим разумно, правилно и компетентно, одобряват ли, харесват ли, уважават ли другите нашето поведение. Ние отделяме оценката си за нашите способности и поведение, от нашето чувство за значимост или ценност“, пише Сийгъл.

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи

Един от начините да се доближите до себеприемането, е да осъзнаете, че вашият образ при самооценка, може да е различен от този, който най-напред сте избрали. Възможно е несъзнателно да сте се отклонили от основните ценности, докато сте пътували по света и сте срещали мненията на други хора. Какво според вас прави един човек добър и достоен и откъде идват тези вярвания? Какви условни правила бихте искали да следвате?

Сийгъл също така предлага умишлено да направите нещо нередно: да пеете на публично място или да не се наконтвате, когато излизате от дома си. (Ако дори мисълта за това ви дразни, това е сигурен знак, че трябва да се направи).

„Трябва да разберем, че сме просто обикновени хора, умни, но и глупави, съвестни, но мързеливи, опитни и неспособни, обожавани и отхвърляни, и всичко това е в постоянно движение“, пише Сийгъл.

В крайна сметка чувството за свързаност с хората около вас е това, което ще ви помогне да преодолеете съмнението в себе си. Тогава ще видим, че всички просто преминават през живота заедно.

Източник: Greater Good Magazine