Суперсилите на чувствителните хора

Суперсилите на чувствителните хора

Преди десетилетие, когато Сюзън Кейн публикува своя бестселър „Тихите. Силата на интровертите в свят, който не млъква“ (Quiet: The Power of Introverts in a World That Can’t Stop Talking), светът се надигна и преосмисли стойността на това да си интроверт. Изведнъж се появиха хиляди разсъждения, възхваляващи предимствата на по-тихите типове личности. Това даде тласък на самочувствието на хората, които се нуждаят от повече време насаме със себе си, за да се презаредят енергийно.

Предстои ли нещо подобно и за силно чувствителните хора?

Подобно на интровертността, високата чувствителност е научно потвърдено измерение на личността. И подобно на интровертността, по-реактивното отношение към заобикалящата ви среда традиционно се възприемаше като нещо негативно. Силно чувствителните отдавна са осмивани като тънкокожи, свръхемоционални, драматични или крехки.

Но поредица от материали и коментари на експерти напоследък твърдят, че макар силно чувствителните хора да се сблъскат с предизвикателства в свят, който не е непременно създаден за тях, изостреното им усещане за света около тях също им дава огромни, макар и често премълчавани предимства както в живота, така и в работата. И сега книгата „Sensitive“ на Джен Гранеман и Андре Соло, може да изведе дискусията по тази тема на преден план.

В скорошна статия за сайта Greater Good писателката Джил Съти се задълбочава в новата книга, като очертава точно какво означава да бъдеш силно чувствителен, както и предимствата, които това дава на хората. Ето накратко петте „суперсили“ на силно чувствителните:

1. Емпатия

„Чувствителните хора имат емпатия до такава степен, че разликата може да се види при мозъчно сканиране “, пишат авторите на книгата. Способността да усещате и разбирате какво чувстват другите хора е страхотна за изграждането и поддържането на добри лични взаимоотношения, но множество проучвания (и експерти) настояват, че емпатията е и в основата на отличното бизнес лидерство.

2. Креативност

„Ум, който забелязва повече детайли, прави повече връзки и усеща ярко емоцията, е почти идеално предразположен към творческа дейност“, посочват авторите. Ние мислим, че идеите се появяват от нищото като някакво свято вдъхновение. Но свидетелствата на много от най-креативните хора в историята разкриват, че творчеството често е свързано със смесване на наблюдения и възприятия по свежи начини. Колкото повече възприемате, с толкова повече материал разполагате за създаване на нови неща.

3. Сензорна интелигентност

„Сензорната интелигентност означава да приемате повече информация от вашата среда и да вземате добри решения въз основа на тази информация“, посочват от Greater Good. Тази способност може да не е толкова важна в заседателната зала, но е много полезна за спортистите, отбелязва сайтът, тъй като те могат да използват високата си чувствителност за това бързо да разбират какво се случва около тях и да реагират преди своите съперници.

4. Дълбочина на обработка

„Чувствителните хора не само приемат повече информация, но и я обработват по-задълбочено. Това означава, че често виждат модели, които другите не откриват. Те са в състояние да „свързват точките“, което може да ги направи добри в планирането“, отбелязват от Greater Good. Не е нужно много обяснение, за да осъзнае човек ,че това  може да бъде ключово умение за успех в работата и по-специално в лидерството.

5. Дълбочина на емоцията

На пръв поглед това, че човек изпитва чувства при висок интензитет, звучи като недостатък. Със сигурност силните емоции понякога могат да бъдат неприятни. Но интензивните чувства също водят до по-богат живот и по-силни взаимоотношения - два фактора, които психолозите казват, че са ключови за щастието и удовлетворението.

И това умение за управление на взаимоотношенията вероятно се пренася и в офиса. „Ако сте чувствителни, вашата дълбока емоционалност е причината да сте изключителен слушател. Хората ви се доверяват и  да ви търсят за съвет, когато имат нужда от такъв“, пишат авторите.

…………………

Джесика Стилман за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ