За какво сте благодарни?

Писателят и блогър Ерик Баркър ни напомня, че благодарността е страхотна, но и малко злоба никога не вреди

Беше прекрасен ден. Мъж отиваше на обичайната си разходка от четири мили.  Днес беше специален ден -  порасналите му деца се прибраха. Те не се бяха виждали от половин година, а вече дори имаха нов член на семейството - първият им внук. Тримесечен и очарователен.

Мъжът размишляваше как всичко се подрежда чудесно...

И тогава го блъсна кола.....

Той беше изхвърлен на 14 фута и падна в канавката. Ту идваше на себе си, ту загубваше съзнание. Избърсвайки кръвта от очите си с длан, той погледна надолу и видя, че коленете му не са където трябва, а тялото му се беше извъртяло в напълно неестествена позиция.

Десният крак беше счупен на девет места. Един хирург-ортопед по-късно щеше да опише гледката на подбедрицата му като "много малки парчета в чорап". Дясното коляно беше почти разцепено на две. Имаше и четири счупени ребра. По-късно му бяха поставени тридесет шева на раната на главата. Накратко, тялото беше като илюстрация от роман на ужасите. Навярно той трябваше да предусети това. Защото на 19 юни 1999 г. точно това се случи със Стивън Кинг.

И все пак години по-късно, когато го попитах какво мисли за това, той отговори само с една дума: „Благодарност“. По-късно в интервю за „New York Times“ той каза: „Усещам болка, но далеч не всичко ме боли и все още съм способен на много. Мога да ходя... И съм благодарен за всичко, което имам, и се опитвам да остана толкова благодарен, колкото мога... „ Като оставим настрана злощастните обстоятелства, той не само оцеля, не само успя да ходи отново, но и се възстанови напълно.

Инцидентът с Кинг и последвалата му реакция повдигат много сериозен въпрос -  защо трябва да се случи ужасна трагедия, за да можем да оценим всичко, което имаме щастието да притежаваме?

Отговорът е, че имаме проблеми с психиката. Не се притеснявайте, всеки го има. Изследванията многократно показват, че ние имаме „определена точка“ за щастие. Добрите неща ни правят щастливи за известно време, лошите неща ни правят тъжни за известно време, но почти неизбежно се връщаме към тази зададена точка.

Не е голямо преувеличение, ако кажем, че природата не иска да сте щастливи през цялото време. Ако се чувствахте удовлетворени всеки момент, щяхте да имате по-малко мотивация. Ако бягащата пътека не е включена, вие не бягате. Винаги се адаптираме към положителното и искаме повече. Това има смисъл на ниво оцеляване на най-силните, но е малко обезсърчаващо на ниво темата „искам да имам щастлив живот“. Приемаме всичко за даденост. И ако не внимаваме, можем бързо да излетим от пазара на щастието.

Значи ли това, че сме обречени?

Изследванията показват, че когато съзнателно практикуваме благодарност, ние всъщност можем да надхвърлим своето зададено ниво. Точно както редовното вдигане на тежести ви прави по-силни, прекарването на време в за благодарност към съдбата, може да ви накара да се усмихвате по-често, отколкото природата на мозъка ви диктува.

А това не е достатъчно. Десетседмично проучване, в което хората отбелязват за какво са благодарни, в крайна сметка ги прави с 25% по-щастливи. Това обаче не може да се каже за групата, чиито участници редовно изброяват неща, които ги дразнят. И ползите не свършват дотук. Първите също така се оказва, че са по-оптимистични, по-малко вероятно се разболяват и по-често спортуват.

Междувременно неблагодарността се свързва с безпокойство, депресия, завист, материализъм, самота и писане на гневни писма до блогъри, които се опитват да помогнат със своите съвети за постигане на благодарност. Депресията има връзка с благодарността. Филип Уоткинс от университета в Източен Вашингтон установи, че пациентите с клинична депресия изпитват 50% по-малко благодарност. Но въпреки безкрайните статии за практитикуването на благодарност, ние често просто не го правим или поне не го правим редовно...

Е, затова съм тук. Вместо просто да ви казваме защо благодарността е важна, нека поговорим за това как да я направим по правилния начин и да я превърнем в навик. Направете я стандартна част от живота си, за да поддържате нивото на заданената ви цел.

Д-р Робърт Емънс, професор по психология в Калифорнийския университет в Дейвис и един от водещите експерти по усещането за благодарността, ще ни помогне. Книгата му се казва „Благодаря! Как практикуването на благодарност може да ви направи по-щастливи“. Да се ​​залавяме за работа...

Правилният начин да водите дневник на благодарността

Всеки ден записвайте три неща, за които сте благодарни. Нямате нужда от специален дневник. Но ако искате да вземете тефтер и да го украсите с кристали и стикери, действайте! Да, трябва да запишете тези добри неща. Само че да ги хравиш и да мислиш за тях не е точно същото.

Ето. Готово, оказа се лесно, нали?

Не е така, защото рядко се придържаме към този запис. След известно време този процес може да стане малко скучен. И ще се прозявате. Всъщност този проблем е толкова често срещан, че изследователите са го нарекли – „умора от благодарност“.

Затова е важно да разнообразявате това, за което пишете. Мислете за положителните неща в различни области от живота си. А не просто мислено да и автоматично да ги изразявате и да описвате какво се е случило вчера.

Всеки път, когато някой каже, че няма нищо ново, за което да бъде благодарен, трябва търпеливо да убеждавам себе си, за да не извърша насилие. Положете малко умствено усилие. Не се страхувайте да размишлявате. Важно е да се напънете малко. Защо? Защото основното е търсенето. Воденето на дневник на благодарността не означава само писане. Става въпрос за обучение на мозъка ви да забелязва положителното и да го помни.

Изследванията показват, че хората, които редовно изпълняват упражнението за благодарност, са по-склонни да виждат положителни неща като цяло, несъзнателно, дори и да нямат дневник пред себе си.

А редовността запечатва по-добре тези добри неща в паметта. Това означава, че когато е 3 часа сутринта и демоните дойдат и вие попитате: „Има ли нещо хубаво в живота ми?“, е по-вероятно да получите положителен отговор, който ще ви позволи да заспите отново.

Има ли смисъл? Много положително, нали? Добре, да преминем към негативността.....На път сме да направим много мрачен завой, но той води към по-светло бъдеще...

Помнете лошото

Има добра новина за вашия мозък. Тя е, че паметта ви е настроена положително. В проучвания, при които участниците са помолени да изброят спомени, 90% от участниците споменават повече добри спомени, отколкото лоши.

А сега, искам да се борите с вашите положителни инстинкти и съзнателно да мислите за негативните си спомени. Не, не съм садист.... Защо бих искал да размишлявате върху тези ужасни минали моменти на разрушително отчаяние? За онези дни на непоносима глупост, която запълва въображаемото пространство от пода до тавана.

Защото си минал през нея

Когато животът забие още една карфица във вашата вуду кукла, вие се кълнете в себе си: „Ако главата спре да ме боли, кълна се, че никога повече няма да приемам ибупрофен за даденост. Ще посветя живота си на кампания за чудото на ибупрофен и ще ръководя похода, за да го направя достъпен за всички." Тогава главоболието изчезва и вие отново приемате главата си, която не се свива от болка, за даденост. Пак. Животът винаги може да бъде по-лош и често вече е бил. Не забравяйте това. Въпреки всичко това, воденето на дневник на благодарността може да бъде предизвикателство. Но навикът да сме благодарни може да бъде досаден. Как да го опростим

Намерете си партньор за обучение

Какъв е най-честият съвет за придържане към тренировъчна програма? Просто си намерете партньор за обучение. Това е ефективно. В едно проучване хората са били наети да участват в програма за отслабване. Тези, които са тренирали сами, са завършили програмата със 76%, а 25% от тях впоследствие са запазили теглото си. Но тези, които са имали тренировъчен партньор, са завършили програмата с 95%, а 66% са се въздържали от възстановяване на наднорменото тегло. Същото важи и за благодарността. Осигурете си положителен натиск в околната среда. Изпращането на текстово съобщение „Получих комплимент за ризата си“ би ви подлудило всеки ден, но изпращането на същото съобщение до приятел, който ви подкрепя в практиката ви на благодарност, ще бъде приятно. Можете да си помогнете един на друг в измислянето на нещо ново, за което да сте благодарни. А списък с благодарности към някой друг ще ви даде свежи идеи. А и такъв човек ще оспори вашите неблагодарни мисли, а това ви сближава и ви прави по-щастливи. Има групи за подкрепа за много много специфични проблеми, но нито една за общия проблем, наречен "живот". Така че намерете  партньора си по благодарност. Приятелите са групата за подкрепа за цял живот.  Както обсъдихме, воденето на дневник на благодарността е просто начин. Истинската цел е да бъдеш благодарен човек. И така, как да стигнем до там?

Внимавай какво говориш

Знаете ли с кого говорите най-много?  Със себе си. И това не винаги е добра компания. Понякога съм принуден да споделям мозъка си с най-неприятните събеседници. Моят вътрешен критик спечели златни медали на олимпийските игри по вътрешен критик в Сеул, Париж и Токио. Някои хора мечтаят за Ferrari, аз мечтая за умствена промяна. Езикът, който използвате, влияе върху начина, по който мислите. Звучи неизненадващо, но всъщност не прилагаме на практика този очевиден факт. Цялата област на когнитивната терапия се основава на идеята, че можете да промените мислите си, а следователно чувствата си, като промените начина, по който говорите със себе си.  Всички имаме негативни мисли, които повтаряме в главата си като някое налудно караоке. Използвайте това, което сте написали в дневника си на благодарност, за да противодействате на тези мисли за себе си. Наблюдавайте вътрешния си критик и критикувайте това, което казва.  „ При мен нищо не се получава. Но почакайте, скоро написахте колко добри са нещата в тази нова схема за правене на пари, която измислихте. Нещата се случват за вас. Контролирайте и коригирайте този вътрешен монолог и ще се почувствате по-добре“. Това казва Ралф Уолдо Емерсън и добавя: „Ние сме това, за което мислим цял ден.“ Не искаш да си такъв, нали? Коригирайте мислите си с уроци от практиката на благодарност.

Източник: Bakadesuyo