Всеки може да бъде оптимист

Според скорошно проучване на общественото мнение на Marist Institute показа, че 56% от американците са оптимистично настроени за 2025 г., докато 43% имат песимистичен възглед. Някои хора смятат, че оптимизмът и песимизмът са вродени личностни черти, но това от коя страна на бариерата ще попаднете опира до личен избор.

Въпреки че може да звучи изненадващо, Сумит Пол-Чоудхури, автор на „The Bright Side: How Optimists Change the World and How You Can Be One“, съзнателно решава да бъде оптимист след смъртта на първата си съпруга. „Първоначално опирах до черен хумор“, обяснява той. „Казвах си: „В момента нещата са наистина мрачни, но реших, че ще бъдат по-добри и ще се държа така, сякаш ще бъдат по-добри“, добавя Пол-Чоудхури.

Несъзнателно той започва да прави неща, които подхранват оптимизма в ежедневието. За негова изненада това проработва. „Този подход ме движеше към по-светло бъдеще от това, което имах в момента. Разбрах, че винаги съм бил оптимист. Винаги съм бил склонен да приемам, че нещата ще се развият добре за мен, но мислех за това като за личностна черта, която всъщност не означаваше нищо. Стигнах до извода, че оптимизмът е доста мощен инструмент на база на начина, по който реагирах на моята ситуация“, казва той.

Защо оптимизмът е важен

Хората, както и животните, са настроени по подразбиране да бъдат оптимисти. Пол-Чоудхури казва, че има еволюционни аргументи защо оптимизмът е важен. Най-убедителният е фактът, че не винаги разполагаме с информацията, от която се нуждаем.

„Имаме нужда от нещо, което да ни подтикне да действаме. Да не правиш нищо от еволюционна гледна точка обикновено не е път към успеха. По-вероятно е да намерите решения на проблемите си или нови възможности, ако действате“, обяснява той.

Съществуват обаче различни нива на оптимизъм и хората, които са по-оптимистично настроени, вероятно ще търсят идеи, които ще променят света, смята Пол-Чоудхури. „Те са по-склонни да упорстват в опитите си да реализират тези идеи. Оптимистите обикновено се справят по-добре с неуспехите. Те са склонни да бъдат малко по-упорити в преследването на каквато и да цел“, обяснява той.

Оптимистите също имат социално влияние. Според Пол-Чоудхури всички предпочитаме да общуваме с хора, които ни уверяват, че нещата ще се подобрят, вместо с такива, които ни заливат с негативизъм.

Комбинацията от откритост към нови идеи, стремежът да ги преследвате и способността да привлечете другите към вашата кауза допринасят за формула за създаване на промяна, казва той.

Как да станем по-големи оптимисти

Оптимизмът може да се научи, категоричен е Пол-Чоудхури. Една стъпка е да разгледате как представяте провала. Оптимистът, например, обяснява провала, като цитира временни външни фактори, несвързани с техните собствени способности или личност, и причини, които няма вероятност да се повторят. Песимистът, от друга страна, ще посочи като причини за провала собствените си способности и ще настоява, че неуспехът е бил предначертан, още преди всичко да е започнало.

Пол-Чоудхури се е провалил на шофьорския си изпит и го приписа на техническа причина и придирчивата личност на инспектора. Една приятелка също се провали на теста, но тя зае песимистична позиция като реши, че просто е лош шофьор.

Друг начин за култивиране на оптимизъм е да практикувате упражнение, изобретено от Лора Кинг, професор по психология в университета на Мисури. Отделяйте 15 минути на ден в писане за версия на вашето Аз в бъдещето, където всичко е наред. След това отделете още 5 минути, за да си представите бъдещето.

Пол-Чоудхури осъзнава, че неволно се е натъкнал на този подход по време на периода на траур. Той пише ежедневни публикации в блогове, описвайки по-добро бъдеще и опитвайки се да обясни какво се е случило. „Всички те бяха информирани от желанието да разбера кой бих могъл да бъда сега, след като толкова голяма част от живота ми внезапно беше станала загубила смисъл“, казва той, като добавя, че продължава да използва това упражнение, когато чувства, че е на кръстопът и има нужда от напомняне, за да бъде оптимист.

Минусите на оптимизма

Прекаляването с оптимизма обаче може да има обратен ефект и Пол-Чоудхури предлага някои мерки срещу това. Може например да станете прекалено самоуверени относно цели, които не са постижими. Прекалената самоувереност също може да изкриви преценката ви, защото е тясно свързана с човешкото желание да обръщате внимание на информация, която отговаря на вашия мироглед.

„Ако нещата не вървят както трябва, може да не забележите, защото сте твърде заети да събирате информацията, която ви казва, че вървят добре“, казва Пол-Чоудхури.

Прекомерният оптимизъм може да ви накара да се нагърбите твърде много цели, защото виждате възможности навсякъде. „Това се нарича конфликт на целите. Не избирате едно нещо, върху което да се съсредоточите и да се придържате към него, а се опитвате да правите твърде много неща наведнъж. Това обикновено води до невъзможност да се управляват всички или някой от тях“, обяснява той.

Здравословното ниво на оптимизъм може да подобри живота ви. След като осъзнаете, че сте оптимист, насочете вниманието си към нещата, които искате да промените. Възможността винаги да намирате светлата страна на нещата може да бъде добре дошло, безопасно пристанище, когато животът ви изправи пред буря.

……………

Стефани Воза, автор на „The Five-Minute Mom’s Club: 105 Tips to Make a Mom’s Life Easier“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев