Защо прибързано оценяваме някои хора като "скучни"

Защо прибързано оценяваме някои  хора като

Защо прибързано оценяваме някои хора като "скучни"

Представете си, че сте на парти и вашият приятел ви вика да се запознаете с братовчедка му Барбара. Вашият приятел допълва въведението си с няколко факта: Барбара живее в малък град и работи като анализатор на данни за застрахователна агенция. Любимото ѝ занимание е да гледа телевизия. Може да откриете, че недоволствате само при мисълта за срещата – и тази реакция може да каже толкова много за вас, колкото и за анализаторите на данни, които се наслаждават на малко безмозъчна телевизия.

Според скорошни проучвания хората имат много предубеждения за това какви характеристики съставляват една стереотипна скука. Подобно на други видове стереотипи, тези пристрастия може да не са обективно верни, но идват с изключително негативни последици. Хората оценяват строго онези, които отговарят на насложени стереотипи за "скучен", като ги смятат за по-малко компетентни и приятни и несправедливо ги избягват в социалните взаимодействия, преди дори те да са си отворили устата.

„Те са маргинализирани“, казва Уайнанд ван Тилбург, експериментален социален психолог от Университета на Есекс, Обединеното кралство, ръководил едно от изследванията в тази област.

Такива разкрития могат да ни накарат да преразгледаме нашите предубеждения, преди да се срещнем с Барбара на социално събиране. Когато влизате в среща с неоправдано отрицателни очаквания, може да пропуснете потенциално приятен разговор, докато по-отвореният ум може да позволи на едно зараждащо се приятелство да разцъфне. Изследването може да предложи и някои съвети за това как вие да направите по-добро първо впечатление.

Шокиращо изследване

Изследванията на Ван Тилбург се основават на повече от две десетилетия научен интерес към преживяванията на хората от скука. Това изследване показа, че това е една от най-мъчителните ни емоции, с изненадващо дълбоко влияние върху нашето поведение.

През 2014 г., изследователи от Университета на Вирджиния Шарлотсвил, помолиха участници в проучване да прекарат 15 минути в оскъдно обзаведена стая. Участниците бяха без мобилни телефони, компютри или каквито и да било материали за четене, но в стаята имаше устройство, което при натискане на бутон, произвеждаше лек токов удар. Въпреки очевидно неприятното усещане,18 от 42-мата участници решили да натиснат бутона, за да разсеят скуката си. Изглежда, че всяка стимулация, дори умишлен физически дискомфорт, е по-добре, отколкото изобщо да не се ангажират с околната среда.

Може да си мислите, че тази характеристика е странна за провеждането на експеримента, но вече е възпроизведена и в други ситуации. В едно по-късно проучване участниците трябваше да гледат досаден филм, който възпроизвеждаше една и съща 85-секундна сцена, която се е повтаряла в продължение на един час. Към кино досадата било добавено устройство, подобно на това от горния експеримент и когато получили тази възможност, много от участници отново избрали да натиснат бутона.

Подобно поведение може да изглежда странно. Но, както казва Джеймс Данкерт, професор по когнитивна невронаука в Университета на Ватерло в Канада, тези проучвания показват колко мощна може да бъде скуката в търсенето на нови стимулации – нещо, което може да има огромни ползи в ежедневието. Той казва, че докато се ориентираме в света трябва постоянно да избираме между това дали да използваме съществуващата ситуация или да изследваме други възможности. След като изпълняваме едно и също действие твърде дълго без адекватно възнаграждение, скуката ни принуждава да променим хода, вместо да останем заседнали в коловоза.

Изследванията на Данкерт показват, че чувството на скука е особено агонизиращо, когато съзнателно ни се напомня за другите потенциални източници на стимулация, които бихме могли да изследваме. На хората им е много по-трудно да седят в стая и да не правят нищо, ако видят недовършен пъзел или маса с Лего, която не им е позволено да докосват например.

Това може да обясни защо е толкова непоносимо да бъдеш с някой скучен компаньон на парти, докато можем да чуем всички други вълнуващи разговори около нас. Въпреки че сме длъжни да чуем за най-малките подробности за работата на нашия нов познат, ние пропускаме шанса да направим по-дълбока социална връзка с някой, който би бил много по-подходящ за нашата личност. От психологическа гледна точка ние осъзнаваме всички „алтернативни разходи“, които произлизат от разговора.

Стереотипната скука

Като се има предвид агонията на досадата, естествено е да искаме да избягваме тези безполезни ситуации. За съжаление хората имат незрялата склонност несправедливо да преценяват хората, изградена върху непълна информация. А това означава, че често ще решаваме, че някой е скучен, преди дори да е имал възможност да предизвика интереса ни.

В поредица от проучвания, публикувани по-рано тази година, Ван Тилбург се заема да идентифицира стереотипните характеристики, които предизвикват този отговор – констатации, които могат да ни накарат да спрем всеки път, когато открием, че правим бърза преценка за нечия личност.

Работейки с Ерик Игу от Университета в Лимерик и Мехр Панджвани от Лондонското училище по икономика и политика, Ван Тилбург първо е помолил група от 115 жители на САЩ да опишат най-типичните качества, които свързват със скучните хора. От тези първоначални отговори екипът е създал списъци с 45 лични характеристики, 28 професии и 19 хобита. След това изследователите помолили друга група от повече от 300 души да оценят всеки по скала от едно (изобщо не скучно) до седем (изключително скучно).

Резултатите били много показателни. Според участниците работещите в сфери, свързани с въвеждане на данни, счетоводителите и данъчните служители са сред най-скучните професии. Хобитата, смятани за скучни, включват ходене на църква, гледане на телевизия и спане. По отношение на личността се смята, че скучните са затворени, с тесен кръг от интереси и им липсва чувство за хумор или ярки мнения по който и да е въпрос. Те също са смятани за твърде негативни хората, които се оплакват и хленчат за всеки проблем.

След това екипът решил да разбере последствията от тези стереотипи - включително техния потенциал да създадат социална изолация. За да направят това, те създали измислени герои въз основа на характеристиките, изследвани в предишните проучвания. Единият от тези герой, „Браян", бил описан като служител по въвеждане на данни в счетоводна компания, чието основно хоби е да гледа телевизия – портрет, който напълно отговаря на скучния стереотип. Негов контраст бил „Пол“ – художник от местен вестник, който обича да тича, да се грижи за градината си и да чете - комбинация от лични характеристики, която обикновено се смята за много по-малко скучна.

След това екипът попитал участниците доколко биха харесали всеки от двамата герои или ще се опитат да избегнат срещата или разговора с тях. Участниците дори са били попитани колко пари трябва да им бъдат платени, за да прекарат до една седмица от живота си с някой от двамата.

Съвсем очаквано, измисленият герой, покриващ образа на скучния стереотип не бил предпочетен. Като цяло хората са много по-малко склонни да искат да се срещнат с „Браян“, отколкото с „Пол“. А цената на компромиса да прекарат известно време със скучен съжител, посочена от участниците в експеримента, била три пъти по-висока от цената за съжителство с интересния персонаж.

Как да бъдем интересни

Всички бихме могли да се поучим от това изследване. Вашето автоматично предположение, че хората с определени професии или хобита по своята същност са скучни, може да ви попречи да изградите дълбоки и смислени връзки. (И ако сте на сцената за срещи, негативните ви предразсъдъци може да ви попречат да срещнете потенциалната любов на живота си.) Когато сте малко по-отворени, може да откриете интерес и приятелство там, където най-малко сте го очаквали.

Изследването на Ван Тилбург е още по-лоша новина, ако случайно отметнете някои от тези квадратчета сами. За щастие, той има някои съвети, които могат да помогнат на „Браяновците" по света да избегнат нелюбезната присъда.

Първият от тях е да помислят дали могат да преформулират длъжностната си характеристика. Анализът на данни може на пръв поглед да се разглежда като скучна професия, но може би те допринасят за по-голямо начинание, като научни изследвания. Като цяло се смята, че учените са много по-малко скучни от работещите с данни – така че подчертаването на научния елемент на работата може да помогне за избягване на пристрастията на хората.

Ако това не е възможно, можете да разкажете за личния си живот. Не забравяйте, че за скучни се смятат затворените, с малко хобита. В края на краищата почти всекив днешно време гледа филми или телевизия и ако посочите това като единственото си хоби, неизбежно ще изглеждате скучни. Но какви са вашите по-специфични интереси? На неща като градинарство, водене на дневник, риболов и плетене се гледа сравнително положително. И колкото повече примери давате, толкова по-голям е шансът да намерите общ език с другия човек.

„Мисля, че е важно да се покаже наборът от дейности“, казва Ван Тилбург.

И накрая, може да се изучи изкуството на разговора. Теми като работата или миналото ще имат много малко значение, ако не успеете да създадете смислен диалог.

„Скучните говорят много, но имат много малко да кажат“, казва Ван Тилбург.

Чувствайте се свободни да изразявате собственото си мнения, но се уверете, че давате на другия възможности да изрази и своето. Не забравяйте да задавате много въпроси, които са насочени към събеседника. С течение на времето вашият нов познат може да забрави всичко за своите предубеждения.

Ако нищо от това не работи, тогава не го приемайте твърде лично. Хората са много по-склонни да прилагат негативни стереотипи към другите, когато се чувстват застрашени, казва Ван Тилбург. Когато някой съди за вас прекалено несправедливо само по вашата работа или хобита, може просто да прикрива несигурността си. Скуката, също както красотата, се крие в ума на гледащия.

Източник: BBC

Ключови думи

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ