В търсене на таланта

Как да намерите качествени професионалисти, как да ги привлечете във вашата компания и как да ги превърнете в още по-добри професионалисти? Това са въпроси, с които мениджъри по целия свят се борят. Чувам ги в малки предприятия и в мултинационални компании. Виждал съм тези пулсации в процъфтяващи икономики като Азия и Бразилия, където аз и колегите ми проучвахме работата на индийските компании на пазара, които правят огромни инвестиции в развитието на таланта. Сега сме в процес на изучаване на китайските компании и се оказва, че те правят същото.

Единственото място, където картината е по-различна, това са Щатите. И тук има оплаквания, че става все по-трудно да се намерят подходящи кандидати, но ситуацията се различава коренно от тази в Индия или Китай. Тук става въпрос за история, при която намираме точните служители в точния момент, когато имаме нужда от тях, но ги оставяме да си отидат, когато нашите нужди се променят. Тогава просто заменяме старите си служители с нови. Този подход обаче не работи добре.

Слабото му място е, че той не осигурява никакви възможности за развитие на кандидатите. Защо да развиваме хората, когато можем да намерим професионалисти навън? 66% от големите американски компании запълват работните си места като търсят кандидати извън компанията, а не вътре в нея. Работодателите се чудят дали инвестициите в даден човек ще се отплатят. Така шансовете за обучения на служителите спадат драстично.

Нямаше да има проблем, ако компаниите не изпитваха все по-големи проблеми да намерят правилните хора за правилните позиции. Никой не иска да развива служителите днес, никой не иска да ги превърне в още по-добри професионалисти, а в същото време търси точно такива хора. Развитието и социалното израстване особено в пазар на труда, който е в застой и в компании, които предпочитат да търсят кандидати навън, отколкото сред собствените си редици, става все по-трудно.

Работодателите трябва да поемат риска и да повярват и инвестират в собствените си хора. Първо, защото те трябва да имат вътрешна информация за това кой е обещаващ и второ, тъй като този метод е доста по-евтин, отколкото наемането на външни лица. Крайният резултат е, че компаниите са в състояние да задържат талантливите си служители, които стават по-ангажирани с организацията и по-лоялни към нея.

Това, което няма да проработи е този модел да се прилага наполовина – да давате на служителите си възможност за развитие, но все още да наемате хора отвън за висшите позиции в компанията. Защо някой да бъде лоялен, когато не му давате възможност да се докаже и да даде най-доброто от себе си?

Ясно е, че проблемите на пазара на труда няма да се разрешат, докато бизнесът не разбере как да развива и обучава собствените си таланти, от които се нуждае повече отвсякога.

Питър Капели за Harvard Business Review