Що е то характер и има ли почва у всеки от нас?

На път за работа сутрин обикновено минавам по една и съща улица. Ако се  направи завой по нея в една малка пряка, пътят към центъра значително се скъсява. На входа на пряката обаче има табела, която забранява влизането с автомобили от 7 ч. до 9 ч. сутринта. Въпреки това всяка сутрин може да видите поне седем-осем коли, които престъпват забраната. За 15 мин. Преди дни дори преброих 11 такива нарушители. Любопитно ми е какво мислят тези хора, когато правят този завой. Сигурен съм, че всички те имат своите причини, оправдания и рационални истории. Разказвам този досаден житейски факт, защото според мен той е много показателен за същността на човешкия характер.

Една от любопитните и малко известни дефиниции за него е, че характерът е това, което сме ние в 4:00 ч. сутринта на тъмно, когато никой не ни гледа. Какви сме в живота - по време на работа, у дома, дори когато шофираме е отражение на характера ни или липсата на такъв.

Характерът е нещо като морален компас, който работи 24 часа, 7дни в седмицата, 365 дни в годината. Той винаги ни насочва в правилната насока. Или, почти винаги.

Какво ни отклонява от нея?

Ако трябва да обобщим с една дума, избирам гордостта. Необичайното чувство на самоуважение, което често прераства във високомерие и преувеличено чувство на увереност в себе си. Когато се потопим в чувство на гордост или високомерие, ние се отделяме от нашата истинска същност. И когато ние се отделим от нашата истинска същност, на практика абдикираме от поемането на отговорност за начина по който живеем.

Когато абдикираме от тази отговорността, губим чувството си за самоуважение. А когато загубим самоуважението си, губим изобщо уважение към живота до степен, че общоприетите норми на поведение, правото на живот и правилните  взаимоотношения престават да има значение.

Има базисни принципи на ефективния начин на живот – например, да бъдеш честен, да уважаваш другите, да мислиш рационално, да помагаш на другите успяват, да слушаш със сърцето си. Да имаш истински характер, означава да интегрираш тези принципи в начина, по който живеем нашия живот, дори и в 4:00 часа сутринта, когато никой не ни гледа. Характерът се определя от това доколко сме позволили на нашата ценностна система да се интегрира в живота ни и да е действаща във всеки един момент.

Емоционално и духовно зрелите хора са самостоятелно отговорни да правят съзнателен избор, да вършат правилните неща. Както казва Хелън Дъглас, "Характерът не се наследява. Човек го изгражда ежедневно от начина, по който мисли и действа, от мисъл на мисъл, от действие на действие."

Питър Важда за Management Issues