В полъха на XX век Коко Шанел не само променя модата завинаги, но и дефинира безупречно (така както крои и шие) тенденциите в нея като социален феномен: „Модата не е нещо, което съществува само в дрехите. Модата е в небето, на улицата, модата е свързана с идеи, с начина, по който живеем“. Затова не трябва да сме изненадани, че на подиума тази есен дефилираха не просто модели, а идеи – манифест за промяна, за новото начало, на преосмисляне на бъдещето през призмата на миналото.

В свят, в който усилено се стремим към баланса между духовното и материалното, модата изживява своевременен ренесанс. Тя търси смисъл отвъд материята. В колекциите тази есен се усеща ритъмът на времето – глобализацията, която се превърна в мост между култури; технологиите, които променят начина ни на живот, и едно все по-нарастващо търсене на идентичност и смисъл у хората. На модните подиуми в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж станахме свидетели на встъпването на нови креативни директори, които улавят пулса на времето чрез езика на изкуството.

Матийо Блази ни представи интерпретация на Chanel, като заложи на преосмисляне на иконични елементи като ризата. Пиерпаоло Пичиоли даде заявка за Balenciaga, в която видяхме синергия на динамиката на съвременния свят и завещанието на Кристобал Баленсиага. Лиус Тротър пое ръководството на Bottega Veneta, като използва за своя муза първата жена креативна директорка на модната къща. Дарио Витале за Versace с един ненадминат италиански маниер заложи на модерния прочит на архивите на Джани Версаче. Демна разгърна Gucci като дневник на бъдещето, първата глава в който са архетипите на нашето общество.

От ярки цветове и неочаквани текстури до нов прочит на класическите кройки тенденциите за пролет/лято 2026 поставят началото на ера, в която различното е на почит.

Червеното е новото черно

Водещата платформа за прогнозиране на тенденции WGSN предрече актуалността на червеното през 2026 г. още преди години. Речено-сторено! В червено се къпаха колекциите на Hermes, Fendi и на кой ли още не.

От класическите нюанси до бордото червеното е genderless, а в социален план, цветът се свързва с действие, решителност и революция. Затова не сме изненадани, че на подиумите за пролет/лято 2026 видяхме много червено – своеобразна емблема на онзи вътрешен огън, който подтиква обществото да действа и да заяви себе си. Визията изцяло в една тоналност беше преобладаваща, а за по-бунтарско излъчване Versace избра да комбинира класическото червено със зелено, което го допълва и акцентира.

Костюмът: от силуета на господина до силата на жената

Възникнал като част от мъжкото облекло още през XVII век, и до днес класическият костюм остава символ на професионализъм, респект и статус в обществото. Благодарение на дизайнери като Ив Сен Лоран и Коко Шанел мъжките“ елементи започват да навлизат в гардероба на дамите с една цел: свобода на движението. През 60-те и 70-те силуетите на господата вече отстъпват пред потенциала на дамите и в това облекло: една революция към равенство между половете.

Темата продължава да бъде сред водещите в световен мащаб. Класически или с модерна интерпретация, костюмът като универсален символ на сила и увереност отвъд професионалната обстановка или половете се завръща отново и отново през последните години. Нараства и дебатът около възгледите на Gen Z относно стереотипите, свързани с кариерата и професионално им развитие, понякога значително различни от тези на родителите им. Пролет/лято 2026 ни предлага огромен избор от разчупени кройки като при Tom Ford, oversize модели като при Michaеl Kors и ефирен прочит като при Schiaparelli.

Ренесансът на занаята

Парадоксът на съвременните поколения е, че с напредъка на технологиите обществото е едновременно най-разделено, но и по-свързано от всякога. Нуждата от обществена принадлежност става все по-необходима, а желанието за изграждане на емоционална връзка отдавна не се ограничава само до човешките взаимоотношения.    

Една от основните теми около устойчивостта на модата е тази за емоционалната връзка между дрехите и хората. Според WGSN занаятът се завръща с пълна сила в идните години, без да се ограничава до конкретни сезони. Дизайнери като Стела Джийн показват, че истинската стойност на дрехите се крие зад всеки шев.

„Първата чернокожа дизайнерка в Италия“ (както нарича себе си) превръща пролетната си колекция в междукултурен диалог. Съвместно с майстори от Италия тя сътрудничи с жени от Кралство Бутан като част от съществуващата инициатива #ForWomenForNations. Ръчната изработка забавя процеса, цени материала и превръща дрехата в част от нещо трайно и лично. История за един преразказ на миналото, който танцува с бъдещето.

Деликатни дантели, бродерии, ресни и традиционни текстили са актуални за пролет/лято 2026 и обещават да останат задълго както при мъжете, така и при жените. В епоха, в която машините диктуват темпото, ръчната изработка напомня откъде тръгва модата – от занаятчиите, които поддържат традициите живи.    

Бунтът на райето

В предмодерните общества райетата често са се използвали като символ на маргиналност. Те „нарушавали реда“ – своевременен бунт във времена, в които се е идеализирала визуалната хармония. По време на Френската революция и възхода на неокласицизма райетата се превръщат в емблема на новото обществено устройство. От десена на „аутсайдерите“ до емблемата на морската униформа райето се утвърждава като вечна естетика отвъд всички рамки и разбирания.

Дизайнери като Коко Шанел и Жан Пол Готие през годините залагат на райетата, за да предадат множество послания – от френска изисканост до бунт и ирония. В днешния забързан свят съвременният човек живее между крайности: скоростта среща застоя, свръхинформацията среща изолацията, свободата среща контрола. Райетата като открояваща се тенденция за пролет/лято 2026 са визуална метафора за разделението, но и за свързването между граници и принадлежност.

От Ню Йорк до Париж райетата са естетиката на дигиталния век. В тях има характер и динамика. Модата ги пренаписва, но основният елемент винаги е заложен: свободата е между реда и хаоса. Редуващите се линии изобразяват мъжкото и женското начало, локалното и глобалното. В своята пролетна колекция Доменико Долче и Стефано Габана (Dolce & Gabbana) отлично предават посланието за no-fashion fashion, като комбинират умело небрежността на пижамите с изискаността на вечерните тоалети и предлагат съвременен прочит на райето: „Новото поколение – казва Долче – не се интересува толкова от стайлинга, а от излъчването, което е по-опростено.“

Архитектурата на раменете

Силно структурираните рамене се връщат с пълна сила и при дамите, и при господата. Те са не просто дизайнерски щрих – в основата им са заложени дълбоки исторически и социални корени. Еволюцията им всъщност е естествено продължение на мъжкия костюм. През 20-те Елза Скиапарели оформя и подчертава женския силует именно чрез подплънките. По-късно те стават емблема на корпоративната женска среда благодарение на икони като Yves Saint Laurent, които налагат т.нар power dressing.

Класическият дамски силует е мек и кръгъл, но подплънките визуално нарушават тази традиция и правят раменете широки, а фигурата – мощна. Водещи имена на подиума, сред които Alexander McQueen и Isabel Marant, усилено залагат на уголемените рамене в своите колекции и непрекъснато представят женския образ в ново амплоа. Подплънките се завръщат като модерен прочит на глобални теми като равенството и борбата на половите стереотипи. Интерпретацията е ясна – силата и авторитетът не са въпрос на пол, а на присъствие. Дамите са равностойни на мъжете, а силуетът става флуиден и освободен като при Saint Laurent, докато Magda Butrym залага на баланса в пропорциите.

Синьо като аура

WGSN определя синьото като основен цвят за 2026 г., носейки лечебна и модерна конотация. В цветовата символика контрастът между синьото и червеното е един от най-силните и въздействащи. Това са две противоположни енергии – ум и сърце, контрол и импулс, хлад и страст.

Ако червеното е „новото черно“, то Ин-ът на този Ян в модата е синьото. От пастелни до силно наситени нюанси синьото се използва за андрогинни силуети, които освобождават старото клише за типичен „мъжки цвят“. Често дизайнерите залагат именно на нюансите на синьото в стремежа си да предадат усещане за баланс.

Синьор Армани! Колекцията му сякаш съчетава в себе си всичко гореспоменато – флуидност, деконструкция, ренесанс на миналото и визуализация за бъдещето, в което равенството и себеизразяването са отвъд всички клишета.

Подиумите заговориха на един нов език – модата вече не гони сензацията, а издига на пиедестал желанието да изразиш себе си в свят, който аплодира еднаквото. Като за начало Ню Йорк ни задава един неуморим ритъм, с който дрехите пулсират. Лондон ни провокира да излезем от зоната си на комфорт и да приемем бунта като лична философия. Милано ни напомня, че миналото и бъдещето могат да танцуват в такт и традицията да е част от иновацията. От Париж учим, че именно човекът придава на дрехата непреходна изтънченост.

Дизайнерите ни рисуват свят, в който модата е повече от огледало на времето – тя се превръща в неговото тълкуване и тенденциите изживяват своя икигай.