Многобройните културно-исторически обекти, сред които Плаошник, Самуиловата крепост, църквата „Свети Йоан Канео“, катедралната църква „Света София“, старият град, тесните хилядолетни улички, наколното селище „Заливът на костите“, „Свети Наум“, са само част от забележителностите, заради които туристи от цял свят, включително голям брой от България, посещават Охрид. Охридският регион е едно от едва 35 места в света и седем в Европа, които са защитени както като природно (от 1979 г.), така и като културно наследство (от 1980 г.). Днес градът с 365 църкви – по една за всеки ден от годината – е под сериозна заплаха да бъде включен в списъка на застрашените обекти под закрилата на ЮНЕСКО заради неспазване на препоръките, които организацията от години отправя.

В какво се корени проблемът

Не съществува опасност Охрид да изчезне като град или културно пространство, но налице е сериозен риск градът да загуби изключителната универсална стойност, заради която е част от списъка на UNESCO World Heritage Centre, посочва Константин Здравески от Сдружението за екология ЕКОМЕНЛОГ.

Последните доклади от реактивните мониторингови мисии и решенията на Комитета за световно наследство описват състоянието на Охридския регион като уязвимо, с постоянен натиск върху неговите природни и културни характеристики. Още от 2019 г. съществува ясна препоръка регионът да бъде включен в Списъка на световното наследство в опасност, което само по себе си говори за сериозността на ситуацията.

„Не става дума за хипотетична опасност, а за процес, който вече е разпознат и документиран на международно ниво. Да, това е реална възможност, която ясно произтича от многогодишните оценки на ЮНЕСКО. Според техните решения напредъкът в изпълнението на препоръките е ограничен, а заплахите остават. Многократно е подчертавано, че ако не бъдат предприети конкретни мерки, следващата стъпка е включването на региона в Списъка на световното наследство в опасност“, казва Здравески.

Горан Патчев, директор на Националната институция „Завод и музей – Охрид“, изброява част от проблемите, включително незаконно строителство и прекомерна урбанизация, които нарушават автентичния облик; масов туризъм, който въпреки безспорните икономически ползи също така натоварва и уврежда инфраструктурата и автентичността; недостатъчна поддръжка на част от обектите поради ограничени средства или лошо управление; институционални слабости, които понякога водят до закъснения в прилагането на защитни мерки.

Всички тези проблеми вече са ясно видими на терен – визуалната цялост на културния пейзаж (връзката между града, езерото и околните хълмове) постепенно се нарушава, а изграждането на нови обекти с неподходяща височина, обем и материали създава дисхармония в традиционната градска структура.

„В някои случаи културното наследство е под натиск от комерсиални интереси, при които краткосрочната икономическа печалба се поставя пред дългосрочната защита. Според констатациите от мониторинговите мисии неподходящи реконструкции и надстройки се извършват и върху обекти, които са част от защитената зона. „Случаи като „Стар синдикат“, строежите в квартал „Горица 3“, новите апартаментни сгради край туристическото селище „Парк“, както и известният хотел в квартал „Лагадин“, често се посочват в публичното пространство като намеси, които не са в съответствие с принципите на защита. Проблемът не се ограничава само до тези локации – достатъчно е човек да се разходи из улиците в части от града и по-широките райони на града. Там може да се види сериозен урбанистичен хаос“, казва Здравески.

Крайбрежната ивица също не е изключение с изграждане на платформи, заведения и друга инфраструктура, която променя историческия и природния облик на пространството. Към всичко това се добавя и риск от косвено въздействие върху културното наследство чрез деградация на природната среда. Замърсяването на езерото и нарушаването на екосистемата влияят върху цялостния културен пейзаж. Според експертните оценки именно тази връзка между природното и културното наследство е от най-застрашените компоненти.

Какво е постигнато до момента

Държавата предприема дейности по събаряне на част от незаконните постройки, изготвен е план за управление, започнати са реставрации на значими обекти, но процесът е бавен и невинаги последователен. Положителни страни са нарастващата обществена осведоменост сред местното население и дейностите на институции като „Завод и музей – Охрид“ с множество проекти за консервация, дигитализация и представяне на културното наследство.

„По отношение на индивидуално защитените обекти и локации се грижим дотолкова, доколкото ни позволява бюджетът за култура, който, както знаем, винаги е в периферията“, казва Патчев.

Отговорните институции имат свое обяснение за ситуацията. За тях причината се корени в строителните материали на староградската архитектура, които са естествени и лесно уязвими – неизбежно подложени на разпад, – както и трудността и сложността на поддръжката им на фона на липсата на достатъчно квалифицирани и обучени майстори.

„Недостигът на специализирани майстори, които използват традиционни техники за варов разтвор, реставрация на дърво, консервация на камък, мозайка или стенопис, и които имат не само технически знания, но и усет към детайла и автентичността, е сериозен. Досегашната консерваторска практика при нас често се движеше по линията на по-малкото съпротивление – правят се реконструкции със съвременни материали и нови конструктивни елементи, като се запазва външният вид. Това важи за светската архитектура. При сакралната архитектура, където се използват по-устойчиви материали, се постига автентичност както на техниките, така и на формата на сградата“, посочват от „Завод и музей – Охрид“.

Междувременно хиляди сателитни антени, климатици, слънчеви колектори, фотоволтаични панели и светещи реклами са поставени върху домовете на охридчани и върху сградите в защитеното старо градско ядро, охридската чаршия и градския кей. Те загрозяват облика на тази част от града, която е под строга защита. Става въпрос за 561 такива обекта, въпреки че собствениците имат алтернатива – да ги поставят на места, които не се виждат отвън. Всички те трябва да бъдат премахнати също по искане на ЮНЕСКО, но този процес се проточва с години.

„Имаме препоръки, които са на хартия, а трябва да бъдат на терен. Тоест да предприемем действия в съответствие с това, което вече ни е казано да направим. Просто трябва да излезем от кабинетите и резултатите ще бъдат видими не само за нас, но и за всички останали“, казва Сашо Коруноски, професор във Факултета по туризъм в Охрид.

За подобряване на състоянието винаги може да се направи повече, но за това са необходими и определени законодателни промени, които са в процес, като Закона за Охрид, Закона за управление на Охридския регион, Закона за защита на културното наследство и Закона за строителството, за което са нужни междусекторно сътрудничество и политически консенсус.

„Необходима е ясна стратегия за развитие на Охридския регион и субсидиране от държавата за общините в региона като компенсация за строгия режим на защита. Пример са субсидиите за енергийна ефективност и невъзможността да се използват соларни колектори или климатици; по-скъпите строителни материали, които се използват в старото градско ядро и са задължителни; ограниченото увеличаване на жилищното пространство съгласно растежа на местното население, което често води до занемаряване на имотите или продажбата им на богати инвеститори, които ги използват само като летни резиденции, а градът постепенно „умира“ през зимния период“, казва Патчев.

Какви са критериите за получаване на разрешителни за строителство в защитената зона

За да започне определено строителство или реставрация на обект в старото градско ядро на Охрид, процедурите са дълги и сложни и трябва да преминат през няколко институции на централно и местно ниво като „Завод и музей – Охрид“, Комисията за прилагане на плана за управление на природното и културното наследство на Охридския регион и др. Накрая трябва да се получи консерваторско одобрение от Управлението за защита на културното наследство към Министерството на културата и туризма. След това процедурата продължава в Министерството на транспорта, откъдето се издава съответното разрешение за исканите интервенции съгласно Закона за строителството.

„Цялата тази процедура, която включва многостепенен контрол върху процеса на получаване на разрешение, дава определена гаранция, че Планът за управление на Охридския регион ще се прилага правилно, а с това и ще се запазят изключителните универсални стойности на обекта“, казват от Музея в Охрид.

За останалите части от региона при искане за строителство се прилагат режимите от съответната зона съгласно Плана за управление на Охридския регион и се издава становище за съответствие от страна на „Завод и музей – Охрид“, което също е основа за по-нататъшната процедура за получаване на съответното разрешение от надлежната община.

Дигитализацията като част от решението

Природното и културното наследство на Охридския регион вече е достъпно чрез Навигатора на обектите на ЮНЕСКО. То е представено и на отделна уеб страница на Центъра за световно наследство, която служи като съвременен инструмент за по-добро управление на наследството в региона. Останалите обекти са отбелязани единствено с точки.

Това беше предшествано от успешното изпълнение на проект за ГИС платформа – първата транснационална географска информационна система за световното наследство в Охридския регион. Тя има ключово значение за управлението на стотиците обекти около Охридското езеро. Основната цел на проекта е да се повиши капацитетът на служителите в „Завод за защита на паметниците на културата и музей – Охрид“, така че да се подобри управлението на културното наследство в целия Охридски регион.

Като част от проекта се предвижда класифициране и дигитализиране (сканиране) на защитените археологически обекти. Те ще бъдат подбирани и подреждани по приоритет, за да се улесни тяхното описание и архивиране. Създадената документация ще служи не само като регистър, но и като инструмент за управление и мониторинг. Тези дейности са заложени и в Стратегическия план за рехабилитация на световното природно и културно наследство на Охридския регион (2023–2030). Проектът цели също да засили защитата на културното наследство в региона. Чрез ГИС платформата ще се изготви експертен доклад за ревалоризация на наследството, който ще включва инвентар на културните ценности; идентификация на обектите (граници и буферни зони); оценка на текущото им състояние; определяне на режими на защита по зони. Освен това ще се укрепи управлението както на национално, така и на трансгранично ниво. Предвижда се и създаване на инвентар за община Поградец в Албания, подобен на този за община Охрид. Всички тези данни ще бъдат обединени в обща уеб базирана ГИС платформа, съобщават от Музея в Охрид.

В крайна сметка бъдещето на Охридския регион зависи главно от това дали препоръките ще останат само на хартия, или ще се превърнат в реални действия, които да съхранят неговата изключителна стойност за следващите поколения.