Може ли шведската e-krona да влезе в масово обращение?

Швеция е едно от най-напредналите общества по отношение на формите и средствата за плащане, пренебрегвайки разплащането в банкноти и монети. По данни на шведската централна банка Riksbank, през 2010 г. 39% от шведите са направили последната си покупка с пари в брой, а през 2020 г. този процент е едва 9%. Поради това банката се опитва да се адаптира към предпочитанията на своите граждани и вече прави тестове с публичната си цифрова валута, наречена e-krona, пише eleconomista.es. 

Тази седмица Riksbank представи първите резултати от пилотния проект, чрез който проучва начините за пускане на тази цифрова валута. Електронната крона няма да бъде криптовалута, нейната функция ще бъде същата като тази на банкнота или монета от шведска крона, но в цифров вид. Самата централна банка подчертава в доклад, че въпреки че видът на блокчейн и DLT технологията, използвани в пилотния проект на e-krona, често да се свързва с крипто активи, дигиталните пари на централната банка (CBDC) не са класифицирани като крипто активи. Причината е, че парите на централната банка идват от държава, доверен участник, като емитент и тази държава гарантира стойността на платежните средства. 

"Технологията blockchain позволява транзакции на стойност между потребители без посредници, участващи в процеса, т.е. децентрализира управлението на транзакциите и представя за всички свои участници една книга на регистъра или децентрализирана база данни. Транзакциите могат да бъдат парични или от друго естество (стоки, информация, услуги и т.н.) и са разработени на платформи, чиито възли комуникират чрез peer-to-peer мрежи (P2P1) чрез интернет връзки", обяснява Хавиер Алонсо Лекуит, член на работната група по киберполитика на Кралския институт Elcano. 

Въпреки че е проучен от 2017 г., проектът все още е в начален етап и тестовете са много ограничени, така че все още няма заключения, които да определят дали e-krona може да се използва от широката общественост.  

Доказаното решение се основава на технологията на DLT и тази на блокчейн, при които e-krona би приела формата на символи, цифрови единици, които съдържат информация за стойността и произхода на средствата. Шведската банка посочва в публикувания документ, че тази технология предлага възможност за създаване на уникално идентифицируеми жетони (не могат да се правят копия) и че те биха били известни като e-kronor. Riksbank обаче смята, че все още са необходими повече изследвания, тъй като не знае дали тази технология може да обработва широкомащабни плащания на дребно и дали постига нивото на сигурност, изисквано от цифровата валута на централната банка.

Освен това, важен въпрос е дали e-krona ще работи дори без достъп до интернет, което е известно като офлайн функционалност - възможност, която проектът все още не е тествал. От друга страна, използването на тази технология ще изисква паралелна мрежа, която да направи платежната система по-стабилна.

От 1904 г. Riksbank има монопол върху емисията на шведски банкноти. Технологичният напредък обаче кара физическите пари да се използват все по-рядко, докато цифровите платежни услуги стават все по-популярни.

"Ако паричните средства заемат заден план в полза на цифровите услуги на частни финансови агенти, това означава, че пряката роля на Riksbank на пазара на плащания е намалена. Тогава Riksbank може да има повече трудности при изпълнението на задачата си за насърчаване на безопасна и ефективна платежна система, достъпна за всички сектори на обществото. Ето защо от 2017 г. Riksbank проучва каква роля трябва да играе във все по-дигитализирания свят и дали може да има причини Riksbank да произвежда цифрова добавка към физическите пари в брой, или накратко казано e-krona", посочват от шведската банка.