Тайното оръжие на ЕЦБ, което може да спаси Еврозоната

Тайното оръжие на ЕЦБ, което може да спаси Еврозоната

Тайното оръжие на ЕЦБ, което може да спаси Еврозоната

Осем години, след като Марио Драги създаде инструмент, способен да направи „всичко, което е необходимо“, за спасяване на еврото , неговият наследник на ръководния пост на Европейската централна банка(ЕЦБ) Кристин Лагард може да бъде човекът, който ще трябва да го използва, пише Блумбърг.

Първата стъпка беше направена в понеделник, когато финансовите министри от Еврозоната изразиха готовност да използват Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) - спасителния фонд на блока в размер на 410 млрд. евро, за борба срещу икономическите последици от пандемията. Лидерите на страните членки може да приемат тази мярка по време на видеоконфернция днес.

ЕСМ обаче може да не е достатъчен сам по себе си (фондът ще позволи на страните членки на Еврозоната да вземат заем в размер на около 2% от своя Брутен вътрешен продукт), но той ще отключи пред ЕЦБ възможността да отблокира употребата на нов специален инструмент -  програмата за неограничено изкупуване на облигации Outright Monetary Transactions (OMT), известна на български още като програмата за Директни парични трансакции (ДПТ).

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и нейните колеги все още не са дискутирали официално OMT, но програмата беше спомената за кратко по време на извънредната среща от миналата седмица. Източници, запознати с темата, твърдят, че идеята за активиране на програмата при задълбочаване на кризата среща широка подкрепа.

Програмата позволява на централната банка да изкупува неограничено количество държавни облигации от най-засегнатите от коронавируса страни в Еврозоната, с което да бъде понижена доходността на държавните ценни книжа, които в противен случай биха оскъпили твърде много фискални стимули, необходими за стабилизиране на икономиката.

Програмата OMT беше създадена от ЕЦБ по време на  дълговата криза в Еврозоната през есента на 2012 г. и макар че така и не беше използвана, самото съществуване на толкова мощен инструмент мигновено успокои пазарите и допринесе за овладяването на кризата. До днес по нея не е изхарчено нито едно евро.

На фона на задаващата се безпрецедентна рецесия обаче OMT отново може да излезе на преден план, стига да има политическа воля за това.

Стигма и страхове

Най-голямото препятствие пред активирането на OMT е стигмата.

Финансовите министри на страните от Еврозоната обмислят да предложат кредити от Европейският стабилизационен механизъм на всички 19 държави членки като частичен отговор на този проблем.

Въпреки това може да се наложи някои страни първо да кандидатства за тези заеми и по този начин да признаят, че не могат да се справят сами със ситуацията.

Освен това, за разлика от другите програми изкупуване на държавни облигации, сред които и тази за „количествено облекчаване“ (Quantitative Easing - QE), ОМТ идва с условия.

Те обикновено са под формата на болезнените икономически реформи и планове за гаранция, че конкретната страна може да се справи с дълговата тежест. Правителствата на страните от Еврозоната обаче може да се съгласят, че настоящата ситуация е различна, тъй като вирусът е по-скоро природно бедствие, а не фискален проблем.

По-добра от QE

Съществената разлика между QE и OMT e, че първата разпределя изкупуването на облигации в целия блок, докато втората може да бъде насочена към конкретни държави.

За момента има и среден вариант между двете. QE, в комбинация с Пандемичната програма за спешни покупки (Pandemic Emergency Purchase Program) в размер на 1 трилион евро, представляват по-голям финансов пакет от този, предоставен на 19-те страни членки на Еврозоната по времето, когато те бяха на ръба на дефлация.

ЕЦБ многократно акцентира върху „гъвкавостта на тези програми“, като сигналите, изпращани от банката са, че изкупуването на облигации е насочено към Италия, най-силно засегната страна в Европа, където повишаващата се доходност по държавните облигации може да се превърне в голям проблем. Италия има най-високата дългова тежест в Еврозоната след Гърция.

Възможно е на пазара да се появят и нови облигации за изкупуване, ако Еврозоната реши да емитира т. нар. „коронаоблигации“. По-рано Лагард призова финансовите министри от Еврозоната да обмислят еднократно издаване на подобни общи облигации, но засега не получава нужната подкрепа за мярката.

В крайна сметка обаче, правилата гласят, че QE и PEPP трябва да бъдат пропорционални на размера на индивидуалните икономики на страните от Еврозоната, което означава, че ако сега се изкупуват облигации основно от няколко страни, то на по-късен етап от същите държави ще бъдат изкупувани по-малко облигации.

OMT не е обект на тези правила, което го превръща в най-добрия коз на ЕЦБ в случай че се стигне до ситуация, в която инвеститорите поставят под въпрос способността на централната банка да защити единната валута.

Не точно неограничена

Програмата има своите граници. Техническите специфики на OMT, очертани през 2012 г., предвиждат изкупуване най-вече на облигации с матуритет от 1 до 3 години.

Програмата също така е подвластна на наложения от ЕЦБ лимит от 33% на дела от публичния дълг, който банката може да купи от всяка страна от Еврозоната.  

Това ограничение обаче практика падна днес, след като ot ЕЦБ обявиха, че лимита няма да се прилага при Пандемичната програма за спешни покупки.

 „Смятам, че програмата OMT ще бъде активирана“, коментира ик Коунис, икономист на ABN Amro NV в Амстердам“

Време за действие

Трудно е да се каже дали и кога ЕЦБ ще прибегне до OMT. Разликата между доходността при по-рисковите и по-безопасните облигации все още не е близо до нивата, достигнати през 2012 г.

Все още е твърде рано да се прогнозира колко тежко ще бъдат последиците за икономиката и публичните финанси от пандемията. Някои икономисти прогнозират свиване на икономиката с 5% за 2020 , което ще е най-голямата рецесия в 20-годишната история на Еврозоната.

Въпросът, на който трябва да даде отговор Лагард, е дали най-мощният инструмент на ЕЦБ трябва да бъде използван сега или просто да играе ролята на напомняне, че ако правителствата не успеят да се справят с кризата, заветът на Драги ще бъде достъпен за тях, когато нуждата го изиска.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ