"America First" срещу "Make in India"

Макар и в по-малки мащаби от търговската война между САЩ и Китай, през последните месеци Вашингтон и Делхи са затънали в противоречия относно търговията със стоки и услуги между двете страни, пише Франс прес, цитарана от БТА.

Противоборството между мотото "Make in India" (Произведено в Индия) на индийския премиер Нарендра Моди и "America First" (Америка на първо място) на президента Доналд Тръмп - двама ръководители с протекционистки тенденции - се очаква да попречи на подписването на търговско споразумение по време на посещението на Тръмп в Индия днес и утре.

"Облагат ни с много, много високи мита от много, много години", изтъкна републиканецът милиардер по адрес на Индия преди първото си официално посещение в страната с 1,3-милиардно население.

През 2018 година търговският обмен между двете страни е достигнал близо 145 милиарда долара, като американците са отчели дефицит от 25 милиарда долара. Ето някои аспекти от това търговско напрежение:

Индийският протекционизъм

Индия има дългогодишна протекционистка традиция въпреки неколкократно смекчаване на правилата след либерализирането на икономиката й през 1990-те години.

В контекста на забавящия се икономически растеж, през ноември Делхи отказа да се присъедини към гигантския азиатско-тихоокеански договор за свободна търговия, Регионално всеобхватно икономическо партньорство или РВИП (Regional Comprehensive Economic Partnership - RCEP). Индия се опасява, че улесняването на вноса, по-специално от Китай, може да навреди на нейната икономика.

През последните месеци правителството на Нарендра Моди увеличи митническите бариери за вноса от САЩ, включително за калифорнийски бадеми, ябълки, стомана и химически продукти, предназначени за третата азиатска икономика.

Американските компании силно се противопоставят на план, който ще принуди чуждестранните компании да съхраняват в Индия всички данни, свързани с индийските потребители, като например трансакциите с банкови карти.

Местните регламенти се втвърдиха и за компании като Amazon и Walmart, които си оспорват обещаващия пазар на онлайн търговията в третата азиатска икономика.

Тези протекционистки бариери според Делхи имат за цел да накарат чуждестранните компании да се установят и да произвеждат директно в Индия, както и да се ограничи чуждестранната конкуренция в полза на "национални шампиони".

Програмата "Make in India", обявена от премиера Нарендра Моди при идването му на власт през 2014 година, има за цел да се развие промишления сектор, който масово създава работни места. Досегашните резултати обаче не отговарят на очакванията, според експерти.

Американски натиск

Много от решенията на Делхи в последно време са в отговор на мерки на администрацията на Тръмп, на първо място въведените от Вашингтон през 2018 година мита за стоманата и алуминия от Индия и други страни.

Индия е третият световен производител на стомана, така че в резултат на американските мита износът й спадна с 46 на сто. Пострадаха и индийските износители от машиностроителната промишленост и електрониката.

Миналата година американският президент заби още един пирон, отменяйки търговските преимущества, освобождаващи Индия от мита за стоки на стойност от 6 милиарда долара годишно.

САЩ искат да продават в Индия повече медицинско оборудване. Американските млекопроизводители, които са ключов електорат на Тръмп, също искат повече възможности за износ на своите продукти.

Южноазиатският гигант е обезпокоен, че американските крави се хранят с говежди субпродукти, което е недопустимо в страна, където хиндуисткото мнозинство смята кравата за свещено животно.

Не се очакват големи споразумения

САЩ и Китай, които споделят определено недоверие към Китай, се очаква да подпишат споразумения и договори в сферата на отбраната по време на посещението на Тръмп.

Двете страни обаче изглежда не са достигнали разбирателство по голямо търговско споразумение, които да реши разногласията им. Възможно е обаче те да се договорят за частично споразумение с по-скромни амбиции.

Такъв текст може да включва понижаване на индийските мита за внос на мотоциклети Харли-Дейвидсън (Harley-Davidson) и селскостопански продукти като люцернов фураж и пеканов (американски) орех, според агенция Блумбърг.