Дигиталното бъдеще на България

Дигитализацията има отражение върху множество процеси - върху стратегическия потенциал на икономическо развитие, подобряване продуктивността на труда, качеството на живот и дори сформиране на различни общности, информиращи се от различни канали.

Това важи за целия свят и България не е изключение. Имаме на разположение множество нови възможности, които да доведат до изграждане на съвременно общество, което да е устойчиво в дългосрочен план. Предприетата от Европейската комисия стратегия за цифрова трансформация е попътен вятър пред страната ни, която се изправя пред сериозното предизвикателство да изгради още по-отворена и още по-конкурентна икономика.

С тази важна тема ще бъде открита технологичната конференция Technovation 2022. Събитието се организира от списание „Мениджър“ и ще се проведе на 19.05 в Sofia Event Center.

Колко дигитална е България?

За да може да измерва цифровия напредък на държавите-членки, Комисията използва "Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото" (Digital Economy and Society Index) от 2014 г. България продължава да заема последните места заедно с Румъния и през 2020 г., което показва, че има огромен потенциал за прогрес. Докладът за България в пълния му вид може да бъде намерен тук.

Изкачването на България в тази важна класация, ще се случи със значителни инвестиции и от публичния, и от частния сектор. Всяко забавяне води до увеличение цената на нужното финансиране, както и на времето, което ще е необходимо на всеки човек да повиши своите дигитални знания,  необходими за постигане на по-висока добавена стойност, както и за изграждане на устойчиво общество и конкурентноспособен бизнес.

[[{"fid":"393523","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":807,"width":1434,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Източник: DESI 2021, Европейска комисия

Човешки капитал, технологии, дигитални публични услуги – можем повече

Дигиталните умения на населението според индекса се разделят на основни умения за ползване на интернет и дигитални устройства и по-сложни, индикиращи наличието на IT специалисти, студенти и обучителни компании. По този критерий България е на последно място. При по-сложните умения обаче страната ни е дори на нивото на Франция, което е и средното за ЕС. С други думи – фокусът ни би следвало да е в повишаване базовите дигитални умения на възможно най-голяма част от населението. Статистиката сочи, че 1 от всеки 5 души в България никога не е ползвал интернет.

Друг важен измерител, формиращ крайния индекс, е внедряването на дигитални технологии. Те позволяват на бизнеса да печели конкурентно предимство, да подобри услугите си и да стъпва на повече пазари. Дигиталният суверенитет на ЕС ще зависи от възможността на държавите да съхраняват, извличат и обработват данни, като едновременно с това спазват изискванията за доверие, сигурност и основни права. По този показател България е на последно място и са нужни спешни и целенасочени усилия, за да се постигне промяна. ЕК следи наличието на 12 технологии, които компаниите развиват. У нас, както и в Румъния, Латвия и Унгария, 50% от компаниите са инвестирали само в малък брой от тях – от 0 до 3. Сред тези технологии могат да се видят типични като притежаването на уебсайт с описание на продукти/услуги и възможност за пазаруване, но и по-детайлни като 1% от оборота да е от електронна търговия, управление на големи данни (big data), както и използването на индустриални роботи или 3D принтиране. Например, в България само 5-6% от компаниите използват big дата в основните си бизнес процеси.

Интеракция на гражданите с държавни институции през дигитални канали също е важен критерий. 36% от интернет потребителите в България са комуникирали с властите онлайн през 2020 г. Интересното тук е, че всъщност по наличието на дигитални обществени услуги страната ни не е толкова далеч от средното за ЕС, в сравнение с предните критерии от индекса, което показва нуждата от обясняване на гражданите какво, къде и как могат да ползват по дигитален канал. Факт е обаче, че публичните системи за комуникация са морално остарели, но новосформираното Министерство на електроннотото управление дава сериозни заявки да ги промени.

Технологичен сектор на високо ниво

България е в първата половина от държавите-членки, чиито технологични сектори формират съществен процент от БВП. За 2018 г. той е 5,5%, а предварителните данни на НСИ показват, че този процент вече е близо 8. Продуктивността на ICT сектора също е в топ 5, което сочи, че въпреки по-малкия му мащаб в абсолютна стойност, хората в него работят на високо ниво.

Последните години дадоха старта на важни организации за дигиталното развитие на държавата ни. Един от тях е Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чиято цел е да бъде своеобразен мост между науката, правителството и бизнеса. От тази година той вече официално е тестови център на НАТО в сферата на големите данни и изкуствения интелект.

През април тази година бе официално открит и Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Създаден е в партньорство между Софийския университет и два от водещите технологични университета в света – швейцарските ETH Zurich и EPFL. Проектът е първият по рода си в Източна Европа и се разпознава от световни компании, като Google и DeepMind, които ще вложат близо 6 милиона през следващите 3 години, и Amazon Web Services със 7 милиона. От своя страна България ще инвестира 170 милиона през следващите 10 години.

През 2020 г. бе сложено началото и на друг важен проект – Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ QUASAR. Неговата задача е да реализира „Национален план на България за изграждане на квантова-комуникационна инфраструктура 2022-2027“ в партньорство с Европейската комисия. Как това ще се случи ще разберем от доц. Лъчезар Георгиев, който е представител на България в Борда на инициативата на Европейската комисия EuroQCI и ще изнесе отваряща презентация в първия панел на Technovation 2022 – “Digital Europe”. За тази цел ще бъде подкрепен и от Томас Скордас, изпълняващ длъжността заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Свързаност“ (CNECT) към Европейската комисия и директор на дирекция „Цифрови постижения и научна инфраструктура“.

В тази важна за страната ни дискусия ще участват Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа, Недялко Дервенков, изпълнителен директор на BESCO и Александър Николов, изпълнителен директор на Kyndryl България. Модератор на „Digital Europe” ще бъде Георги Брашнаров, управител и мажоритарен собственик на Немечек България и член на консултативния съвет на BASSCOM.

Откриването на конференцията е в 13.00 часа.

Регистрирайте се предварително и запазете своето място в залата.

Генерален партньор на Technovation 2022 е Nexo.

Основни партньори са Kyndryl България, Tek Experts, A1, Бош Домакински уреди България.

Събитието се провежда и с подкрепата на Алтерко, Modis, Acronis, Lirex , Център за компетентност QUASAR.

Институционални партньори са BESCO – Българската стартъп асоциация, както и Българска стопанска камара, БАИТ, Френско-българска търговска и индустриална камара,

Медийни партньори на Technovation 2022 са: БНТ, dir.bg, Kaldata, dev.bg