ЕК понижи прогнозата си за растежа на българската икономика

Европейската комисия прогнозира българската икономика да нарасне с 3,7% тази година и с 3,5% догодина, което е леко понижение спрямо прогнозата от есента, когато се очакваше показателят да достигне съответно 3,8 на сто и 3,6 на сто. Това сочат публикуваните днес зимни междинни икономически прогнози на ЕК.

В прогнозата се отбелязва, че българският икономически растеж е останал силен миналата година, като е достигнал 3,8 на сто благодарение на потреблението и инвестициите.

По-високото потребление е подкрепено предимно от силното повишение на заплатите, свързано с голямото търсене на работна ръка на пазара, както и на повишението на заплатите в държавния сектор, се посочва в документа.

Според ЕК инвестициите са се възстановили миналата година особено в държавния сектор, тъй като поддържаните от ЕС инвестиционни програми са подкрепили държавните капиталови разходи.

За тази година ЕК очаква силното вътрешно търсене да продължи да бъде основен двигател на икономиката, докато приносът на външния сектор се очаква да стане положителен едва през 2019 г.

Европейските средства ще продължат да подкрепят държавните инвестиции през 2018 година, а повишението на заплатите би трябвало да продължи да стимулира частното потребление, посочва Комисията, като допълва, че потреблението и инвестициите се очаква да продължат да поддържат растежа и през 2019 година.

Благодарение на по-високите цени на енергията и суровините, както и на по-високите административни цени на комуналните услуги инфлацията през 2017 е преминала на положителна територия, достигайки 1,2 на сто, след три години отрицателни стойности.

За тази година ЕК очаква инфлацията да се повиши до 1,4 процента, а за догодина - до 1,5 на сто благодарение главно на световните цени на петрола.

Същевременно основната инфлация се очаква да се ускорява, тъй като разполагаемият доход на домакинствата, подкрепен от положителните тенденции на пазара на труда, насърчава търсенето.

Значим и траен растеж на европейската икономика

Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките в Еврозоната и в останалата част от ЕС са отбелязали растеж от 2,4 на сто през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие.

Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в Еврозоната и в останалия ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2,3 на сто и две на сто.

Сегашната оценка за увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2017 г. от 2,4 на сто надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2,2 на сто в Еврозоната и 2,3 на сто в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември Ч от 2,1 на сто на 2,3 на сто за текущата година и от 1,9 на сто на 2,0 на сто за 2019 година. Причините са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, а икономическите нагласи са особено положителни, така и по-голямото от очакваното активизиране на икономическата дейност и търговията в световен мащаб.

Силното търсене, високата степен на използване на капацитета и благоприятните финансови условия вероятно ще се отразят положително на инвестициите през прогнозния период.

Прогнозната инфлация се запазва умерена

Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в Еврозоната достигна 1,5 на сто. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1,6 на сто.

Рисковете са балансирани, като в краткосрочен план преобладават тези с благоприятен ефект

Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики, посочва ЕК в анализа си.