Глобалният корпоративен данък и възможните изключения от правилото

Споразуменията за глобалeн корпоративeн данък няма да попречат на най-големите компании в света да търсят и намират възможности за прехвърляне на печалби в чужбина, пише CNBC, позовавайки се на експертни оценки.

Проектът за глобална данъчна реформа беше разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в основата си промените предполагат въвеждане на минимална ставка на корпоративния данък от 15 процента за 100-те най-големи компании в света с годишни приходи над  750 млрд. евро.  130 държави подкрепиха принципно идеята, включително и тези от G-2, като възнамеряват да накарат международните корпорации да плащат справедливи данъци в страните, в които оперират.

Компаниите обаче могат да открият нови начини да избегнат плащането на данъци, твърди Кристиан Халъм, специалист по данъчна политика в международната организация Oxfam. Той заяви, че системата на ОИСР „изостря съществуващото неравенство“, характерно за настоящата система и само по себе си - изключително несправедливо.

Експертът отбеляза, че все още не са известни всички подробности по сделката, но от наличните данни следва, че това ще бъде лоша новина за данъчните убежища като Бермудските острови или Каймановите острови. В сегашната си форма обаче проектът на ОИСР може да доведе просто до пребазиране на бизнес операции от досегашните убежища към други страни, които могат да осигурят данъчни облекчения. 15-процентният корпоративен данък няма да се прилага навсякъде, защото в проекта има изключения, обясни Халъм.

В споразумението на ОИСР има клауза, която позволява на компаниите да плащат по-малко от 15 процента в страни, в които имат много служители или физически активи, като например заводи. „Стимулът за укриване на печалби не е изчезнал с минималния 15-процентен корпоративен данък“, казва Халъм.

Алекс Кобъм, ръководител на мрежата за данъчно правосъдие, определи дискусиите и споразуменията относно минималната ставка като исторически, но безполезни за прилагането на справедлива и ефективна реформа. Той вярва, че сделката всъщност в крайна сметка изненадващо ще доведе до прехвърляне на по-голямата част от печалбите към най-големите страни от ОИСР.