Гражданите по-дисциплирани от бизнеса у нас по редовност на плащанията

Гражданите по-дисциплирани от бизнеса у нас по редовност на  плащанията

Навиците за плащане през последните три години стагнират след тренд на възходящо развитие, навременните плащания в Европа в момента са на ниво от 78% от всички издадени фактури. Това показват данни от огласеното днес ежегодно проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2017. То се провежда за 10 пъти, съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3 200 компании в 16 европейски държави.

В България тенденцията е сходна:

– 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения срок,  при средно 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.

- 22% се плащат със закъснение (при 23% година по-рано).

- 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2016 г.).

Българските бизнес клиенти отново се нареждат в групата с много лоша дисциплина на плащанията – 27% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 23%. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватска (27%).

Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е средно 23 дни след падежа на фактурата, при 21 дни за Източна Европа).

Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 24% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а средното закъснение е 15 дни след падежа.

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите, отчитат авторите на проучването. Основните негативни последици са:

- намаляване на печалбите (56%);

- по-високи разходи за лихви (46%);

 - липса на ликвидност (44%).

Тази година се наблюдава и нарастване на броя на компаниите, които заявяват, че усещат негативните ефекти на просрочиятаи.

Нещо повече, 24% от фирмите в България твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания на фона на средно 17% в Европа и Източна Европа.

За да ограничат последствията от забавените плащания, компаниите са принудени да предприемат и редица радикални мерки, които в крайна сметка се отразяват и на потребителите – 27% от анкетираните ограничават инвестициите, близо една четвърт от компаниите (23%) съкращават служители или не наемат нови, а 22% увеличават цените за произвежданите от тях стоки и услуги, за да компенсират негативните ефекти, изброени по-горе.

Партньорството със специализирани агенции за управление на дългове е най-предпочитаното и най-често посочено от анкетираните компании решение на проблемите, породени от забавени и отписани вземания.

 42% в България ползват услугите на външен експерт (при средно 41% за Европа). Анкетираните декларират, че колекторските агенции им възстановяват обратно 9% от годишния оборот. Тези средства се връщат обратно в икономиката, тъй като компаниите ги използват за погасяване на собствени дългове (56%) и създаване на нови работни места (45%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (41%), научна и развойна дейност (34%) или инвестиране на финансовия пазар (30%).

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ