Само Индия и Китай с шанс за икономически ръст тази година. Дълбока рецесия и в ЦИЕ прогнозира Кофас

Все още не може да се говори за връщане към нормалното, тъй като икономическото въздействие на пандемията е от критично значение. Възстановяването, което ще видим през идните седмици, ще бъде постепенно и бавно. Това заяви Грегорж Шиелевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа(ЦИЕ) по време на уебинар, чиято основа тема беше "Икономиките в ЦИЕ след премахване на ограниченията".

„Най-големите притеснения и най-големият ефект от COVID-19 започнаха през март в Европа. Както знаете много страни, не само Европа, но и по целя, предприеха редица мерки срещу разпространението на вируса. На този етап, в средата на юни, може да кажем, че много от тези мерки са разхлабени или напълно премахнати. В нашия регион имаме примери от Чехия и Австрия, които бяха сред първите разхлабили мерките.

 „Мерките за ограничение са необходими от здравна гледна точка, но затварянето на бизнесите и фабриките нанесе щети върху икономика. Възстановяването, което ще видим през идните седмици, ще бъде постепенно и малко. Няма веднага да се върнем към нивата от края на 2019 г. или началото на 2020 г.“, коментира Шиелевич.

От Кофас представиха модел за ефекта на COVID-19 върху конкретни сектори през второто тримесечие на 2020 г.

Статистическото проучване включва ефекта на пандемията върху оборота и нетния дълг в 13 сектора – енергетика, текстилна промишленост, продажби на дребно, автомобилна индустрия, транспорт, производство на метали, селското стопанство и храни, строителство, химикали, производство на дървен материал, прозиводство на хартия,  фармацевтичен сектор и нформационни технологии и комуникации (ИКТ).

[[{"fid":"355756","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":635,"width":1195,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

От графиката се вижда, че най-засегнатите сектори са тези, при които нивото на дълга е скочило най-много, а оборотът е паднал значително – тук влизат автомобилите, метали, транспорта, но също така и текстилната промишленост и продажбите на дребно.

„Никой не е изненадан от загубите в транспортния сектор, който бе засегнат от мерките срещу пътуванията и затварянето на границите, но в графата на губещите виждаме и сектори, които са силно зависими от потребителското търсене, като текстилната промишленост и продажбите на дребно. Автомобилният сектор също засегнат тежко, като той е изправен и пред проблеми, които не са свързани с пандемията, включително промени в стандарти за вредни емисии и в потребителското търсене“, казва още Шиелевич.

Той акцентира и върху по-устойчивите сектори, сред които фармацевтичния, ИКТ и селското стопанство.

„Що се отнася до фармацевтичния сектор, някои компании отчитат ръст на търсенето на някои медицински продукти. Не можем да кажем, че този сектор е печеливш от пандемията, тъй като и при него се наблюдава спад на оборота, но като цяло той е по-устойчив на ситуацията“, казва още, като одбавя, че  дори трите по-устойчиви сектора са изправени пред много предизвикателства.

Шиелевич представи и три различни сценария за четири от секторите – базов сценарии на възстановяване, рисков сценарии (втора вълна на вируса по-късно през тази година) и сценарии без COVID-19

[[{"fid":"355757","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":639,"width":1197,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

„Що се отнася до автомобилния сектор, който е много важен за района на Централна и Източна Европа, днес получихме данни, че през май е регистриран 52% спад на регистрациите на нови автомобили на годишна база. Видимо е, че сектор все още не е започнал да се възстановява и че това няма да се случи скоро“, коментира той.

По отношение на макроикономическите индикатори, от Кофас прогнозират свиване с 4,4% на световната икономика.

[[{"fid":"355758","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":637,"width":1199,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

„В началото на пандемията имаше надежди, че рецесията ще бъде подобна на тази от 2009 г., но този очаквания вече не са реалистични. Нашата прогноза е сходна с тази на другите институции и мозъчни тръстове, като повечето очакваме рецесията да бъде по-тежка от тази по време на световната финансова криза“ казва още Шиелевич

Кофас обаче очакват ръст от 5,1% на световния брутен вътрешен продукт през 2021 г.

Графиката включва и прогнози за най-големите икономики, като сред тях ръст през 2020 се очаква само в Индия и Китай. В Италия, Франция, Испания и Великобритания се очаква двуцифрен спад на БВП през 2020 г.

Натискът върху германските индустрии е силен

„Що се отнася до Германия, от чиято икономика зависи голяма част от Европа, виждаме, че ефектът от COVID-19 върху някои сектори е по-голям от времето на финансовата криза. Дори на този етап, след като мерките бяха разхлабени, компаниите не са особено оптимистично настроени“, коментира Шиелевич.

[[{"fid":"355759","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":631,"width":1179,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Особено песимистично настроени са компаниите в авиационния сектор и автомобилния сектор, които смятат, че ще минат съответно 16 и 12 месеца,  преди бизнес ситуацията да се нормализира.

От Кофас представиха и прогнози за икономическия растеж на Централна и Източна Европа, от които се вижда, че повечето страни в региона ще навлязат в по-големи рецесии, отколкото по време на световната криза през 2009 г.

[[{"fid":"355760","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":639,"width":1185,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Дори Полша, която успя да избегне икономическия спад през 2009 г, ще регистрира спад на БВП от 4,2%.

„През 2021 очакваме възстановяване, но ако сравним номиналните нива на БВП, през следващата година няма да се върнем на нивата от края на 2019 г. Това означава, че ще отнеме повече от  година, за да бъдат компенсирани щетите от пандемията“, заяви Шиелевич, като поясни, че тези прогнози са при базовия сценарии

Той акцентира и върху факта, че ЦИЕ реагира сравнително бързо на пандемията. От представената от Кофас графика се вижда, че към 15 март страните от Източна и Централна Европа са имали по-малко случаи на заразени с COVID-19, като същевременно с това са предприели по-строги мерки срещу разпространението на вируса

[[{"fid":"355761","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":633,"width":1189,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

По думите на през последните години основния двигател на икономическия растеж в ЦИЕ е потреблението на домакинствата, което бе засегнато тежко от пандемията.

„В Унгария и Румъния се наблюдава растеж през март, като това се дължи основно на паническото пазаруване преди влизането в сила на ограничителните мерки. Дори и тогава обаче става въпрос основно за ръст на покупките на хранителни стоки“, коментира Шиелевич.

От графиката се вижда, че търговията на дребно е паднала значително през март и април.

[[{"fid":"355762","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"7":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":631,"width":1179,"class":"media-element file-default","data-delta":"7"}}]]

„Макар предприеха мерки за запазване на работните места, вече наблюдаваме ръст на безработицата в регион. Трябва да бъдем готови за нов ръст на безработицата през идните месеци.“, заяви още той.

В същото време доверието в сектора на търговията на дребно е започнало да се възстановява в голяма част от региона, посочи главният икономист на Кофас за ЦИЕ.

[[{"fid":"355763","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"8":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":637,"width":1197,"class":"media-element file-default","data-delta":"8"}}]]

По думите му мобилността на работниците също върви нагоре, макар че продължава да е под нивото от преди пандемията.

Шиелевич акцентира и върху промишлената активност в четири страни от региона, като индексът на мениджърските поръчки (PMI) в сектора също е започнала да се възстановява през май. Тя обаче остава под нивото от 50 пункта, което разделя свиването от растежа.

[[{"fid":"355764","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"9":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":633,"width":1179,"class":"media-element file-default","data-delta":"9"}}]]

„Индикаторът падна до невиждани до сега нива. Ситуацията е подобна на тази при търговията на дребно. Може да се каже, че има подобрение, но секторът все още не се е възстановил.“, казва той.

Най-големи щети в сектора на индустриалното производство се наблюдават в страни като Чехия, Унгария, Полша и Словакия, които са силно зависими от автомобилната индустрия.

„Искам да напомня, че много от страните в нашия регион са силно зависими и от туризма, особено балканските страни. Туристическият сектор беше засегнат силно от пандемията, така че ако има втора вълна, времената ще станат много тежки“, коментира Шиелевич.

Той обаче обърна внимание и на възможностите, които ще се открият след пандемията.

„Регионът получи много инвестиции от западноевропейски и американски компании, които бяха привлечени от ниските разходи за труд. От графиката се вижда, че с изключение на Словения, която е малко над Гърция и Португалия, ЦИЕ е изключително атрактивна дестинация от гледна точка на тези разходи.“, казва Шиелевич.

[[{"fid":"355765","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"10":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":639,"width":1197,"class":"media-element file-default","data-delta":"10"}}]]

„Това обаче не е единственият фактор, който привлича инвеститорите. Квалифицираната работна рака също играе важна роля за привличането на инвестиции в нашия регион. Инфраструктурата също се подобрява постоянно“, смята той.

По думите му ЦИЕ може да се възползва от плановете за разнообразяване на веригите за доставки, след като много страни изразиха притеснения относно голямата зависимост на Европа от Китай.

„Не вярвам, че Китай ще изгуби позицията си на лидер в глобалните доставки в  световен мащаб, но смятам, че страните от Централна и Източна Европа имат възможността да разширят дела си в тази сфера“, казва Шиелевич, като добавя, че високите нива на автоматизация в някои страни в региона са фактор, който привлича инвеститори.